Белова

Оглавление

— Той разпери ръце.

— Не знам. Не сме успели да разберем докрай функционалите. Имаше война… готвихме се дълго, колкото можахме, но информацията едва се процеждаше… Имаше война. Много жестока и страшна. Пламтяха клади на инквизицията, на които изгаряха функционали, отказали се да прекъснат връзката със своята функция. Загиваха свещеници, знаещи с кого воюваме. Умираха обикновени хора, убедени, че е настъпил Апокалипсис и върви последната битка с дявола. Други обикновени хора се избиваха взаимно, изплашени и неспособни да различат дяволската сила на функционалите от обикновения човешки ум, сила и таланти. Гениални композитори, умели занаятчии, ловки циркаджии и изкусни лечители загиваха само заради това, че нямаше време и сили да се отделят зърното от плявата. Заразата трябваше да се изгори до пепел. Той замълча. Кученцето в ръцете му се размърда.

— Не знаех — казах аз.

— Ние мислехме, че…

— А сега вие идвате при нас и казвате: „На нас с приятеля ми ни омръзна да бъдем функционали от втори сорт. Искаме хем да запазим невинност, хем да натрупаме капитал. Дайте ни армия, но не искайте нищо в замяна“. Нали така?

— Не знам — отвърнах.

— Тоест да. В началото. А сега — не знам. Вие… — неловко разперих ръце — се оказахте по-добри, отколкото си мислехме. Явно е така.

— Какво искате? За какво дойде, бивши митничарю?

— Дойдох да моля. Нали е казано — помолете и ще ви се даде… Дойдох да моля за помощ. Ние наистина не искаме да се окажем просто хора, вие сте прави. Но нали… нали няма да ни оставите сами против Аркан?

— А ти уверен ли си, че твоят разкаял се приятел наистина е „против Аркан“? Поклатих глава.

— Уверен ли си, че коренът на всички беди е Аркан? Вирнах брадичка.

— А кой, ако не те? Кардиналът поклати глава.

— Е, добре, коренът на бедите е дяволът — казах аз.

— Готов съм да ви повярвам. Но… дори вие навярно не смятате, че някъде там седи дяволът в плът и кръв и разпраща дяволчета с поръчения — това ще го направи функционал-цигулар, а онова — функционал-митничар. Не смятате, нали? Дяволът — това е злата воля, тези… внушения и подстрекавания. Има я и организацията на функционалите! Тези, които изпращат заповедите. Има някакъв куратор на кураторите, без значение дали е сам, или са цяла група. Те живеят някъде и експериментират със световете с някаква своя, непонятна цел… Кардиналът въздъхна. Изправи се тежко и положи дремещото кученце на креслото. Погледна го и промърмори: — Старичък е вече… на осемнайсет години… Гвардейците отдавна настояват да се сдобия с друго, но не мога. Ако го изоставя, веднага ще умре… Куратор на кураторите, казваш? Той се разходи из стаята и застана до прозореца с гръб към мен. Произнесе с горчивина:

— Колко хубаво е да си млад и буен! Да вярваш, че мракът има сърце, врагът — име, и експериментите — цел… Ние не познаваме добре Аркан. Хващаме техните шпиони, но не сме способни сами да проникнем там. Ала това, което успяхме да научим, изобщо не сочи към Аркан. Те са технически свят, горе-долу като твоя. Равнището им на развитие не позволява да се създават функционали и да се завоюват чужди светове. Изобщо не позволява! Изпълнители, послушни войници, наместници в завладените светове — да, такива могат да бъдат… не само могат, но и са такива, в това си прав. Ала всичко това е създадено и измислено на друго място! Нито на Демос, нито на Вероз, нито в Твърд, нито в Аркан

… Безсмислено и глупаво е да се воюва с изпълнители, те не са виновни за нищо, а на мястото на загиналите така или иначе ще дойдат нови. Ние успяхме да изолираме нашия свят, но ако започне мащабна война, и на нас няма да ни е лесно. Гвардейци и монаси от рицарски ордени с живо оръжие — срещу тренирани функционали с автомати, срещу танкове и самолети… Не, съвсем не искам да кажа, че ще загубим. Най-вероятно просто ще се избием взаимно. Поне да знаехме, че ще загине и злото… Но не. Ние не знаем къде е сърцето на мрака, младежо. И затова войниците на Твърд няма да отидат да воюват в чужди светове. Известно време мълчахме. Аз мачках в пръсти поредната цигара. После попитах:

— А защо гвардейците ви са жени? В нашия свят има Ватикан, но там…

— Знам за Ватикана и швейцарските гвардейци. Но в нашия свят не сто четирийсет и седем гвардейци са загинали, спасявайки папа Климент VII, а монахините от манастира на кармелитките са спасили шестимата кардинали от Конклава. Кардиналът се върна при кученцето си, вдигна го на ръце и каза:

— Почини си. Не направих добре, като не ти дадох да си починеш от пътя. Но от членовете на Конклава само аз сега съм в Рим и ми беше много интересно да си поговоря с гост от друг свят. И то бивш функционал. Точно аз се занимавам с проблемите на външната безопасност на Твърд.

— Радвам се, че си поговорихме — казах аз.

— Най-лошо е да се чака. И… въпреки всичко ми олекна. Макар и да отказахте да помогнете.

— Не съм отказал да помогна. Само обясних защо наши войници няма да отидат в Аркан или Демос. Но помощта… помощта бива различна. Нали не възразяваш Марко да остане с теб като мой представител? — Не, разбира се. Той е добър събеседник. Кардиналът се усмихна едва забележимо. — Да, знам…

11

Сънят е единствената радост, която може да дойде ненавреме. Не, не е Монтен. Сам го измислих. Сериозно, точно така си е. Дори не е прието да си признаваш, че обичаш да си поспиваш. Намерил с какво да се занимава — да спи! Трябва да се работи за свое благо и за благото на държавата. Или да се четат книги за ума и за сърцето. Или да се танцува в клуб с момичета, плащайки си за това, че половото влечение у хората е постоянно и следователно брачните танци на планинските кози трябва да се практикуват по всяко време на годината. Сънят е празна работа. Абсолютна загуба на време. Е, някога са се сънували интересни неща, но на кого сега са му интересни сънищата — във времената на претъпкания с филми интернет и морето от компютърни игри. А от друга страна — попитайте играло от сутринта до вечерта дете дали му се спи. Поинтересувайте се от студента, върнал се от танци и унило гледащ учебника по квантова физика. Попитайте млади майки и татковци, които по цяла нощ слушат рев откъм люлката; старецът, който не ляга без таблетка сънотворно; професора по физиология, който, превъзмогвайки прозевките, ще ви разкаже всичко за процесите на потискане и възбуждане в кората на главния мозък, за важността на съня за физическото и психическото здраве…