Кралска кръв

Оглавление

Ярдем стоеше при първия фургон, а до него синайско момче току-що беше скочило от запенен кон. Пратеник. Докато Маркъс наближи, момчето поведе коня настрани да го изтърка.

— Какво е положението? — попита Маркъс.

— Готови сме да тръгнем, сър — каза Ярдем. — Но може би ще е по-добре аз да водя колоната. Магистрата иска да се върнете в банковия клон по най-бързия начин.

— Какво е станало?

Ярдем само сви рамене и каза:

— Какво да е станало. Война.

Ситрин

Докладите бяха написани и запечатани, страниците зашити по краищата, с восък отвсякъде, с печата на Медеанската банка и личния подпис на Пик. Предвид работата, която беше описана в тях, обемът им изглеждаше недостатъчен. Четири тънки книжлета с кожени подвързии. Докладът на нотариуската за цялата дейност на портеоливанския клон можеше да се събере в малка чанта. Време беше Ситрин да уточни подробностите по пътуването си и точно сега я бяха налегнали съмнения.

Скоростта, с която пътуваше информацията, подкопаваше увереността ѝ. С помощта на специален ритуал всеки хитрец можеше да предаде кратко съобщение от Порте Олива до Карс за някакви си два дни. Гълъб можеше да прелети разстоянието за пет и да отнесе по-дълго и по-надеждно съобщение. Куриер на бърз кон можеше да пресече широките равнини на Биранкор и да стигне до Сара сюр мер за десет, като сменя конете, хапва набързо и дремва за по час-два в крайпътни ханове, а после за още пет да стигне с кораб до Карс, стига да не го нападнат бандити и бури да не забавят кораба. С керван пътуването би било доста по-бавно, но и по-безопасно. Ако не бързаше, Ситрин би могла да планира прехода си — до Карс и обратно — за половин сезон и отгоре.

Вечер седеше в стаята си с драконовия зъб и карта пред себе си и си представяше различните маршрути, по които би могла да поеме, чудеше се дали да не спре за кратко в Сара сюр мер и да се представи в двора на кралицата, или да се качи на кораб още от Порте Олива и да види пътьом пристанищата на Кабрал и Херез, а може би да тръгне сама, преоблечена като куриер, и да язди на воля по широкия свят. Всеки нов вариант ѝ изглеждаше по-привлекателен и вълнуващ от предишния. Накрая се спря на нещо средно. Тримата, тя, Маркъс и Ярдем Хейн, да пътуват по драконовите пътища от Порте Олива до Карс. Малка група щеше да пътува бързо, а опитната охрана в лицето на двамата мъже и липсата на ценен товар щяха да им спестят неприятности по пътя. Вместо да носи излишен багаж във вид на рокли, гримове и труфила, щеше да вземе менителница и да си купи всичко необходимо в Карс.

И точно тогава дойде вестта за войната.

— Не — каза Маркъс. — Не можем да пътуваме по суша. Пътищата ще се задръстят с бежанци. И в Северобреж, и в пограничните части на Биранкор.

В банковия клон бяха само тримата — Маркъс, Ситрин и Пик. На дъската с дежурствата бяха написани половин дузина имена, но повечето бяха с Ярдем и фургоните, а останалите Маркъс беше изкарал да чакат на улицата. Гласовете им се чуваха, но Ситрин не различаваше и дума от казаното. Картата беше разстлана на пода и тримата я гледаха втренчено, сякаш между символите и надписите се криеше тайно послание. Биранкор на юг с по-малки кралства, струпани наоколо му. Северобреж горе вдясно, надвиснал над тях като сърдит по-голям брат. А отвъд — войната.

— Морето също ще създаде проблем — каза Пик и засмука долната си устна.

— Защо? — попита Ситрин.

— Току-що изгорихме пиратски кораб край брега — каза Маркъс. — Не е разумно да им се тикаме в ръцете, докато още са жадни за отмъщение.

Пик се навъси, но не каза нищо. Ситрин я бе държала в неведение, докато Маркъс не се върна да потвърди, че всичко е протекло по план. Ситрин си даваше сметка, че е поставила Пик в трудна ситуация. Действала бе от името на банката без нейно знание, макар че формално беше спазила наложените ѝ ограничения, защото не беше водила преговори, нито беше подписвала официален документ. Нарушила бе духа и намерението на поставените ѝ условия, вярно, но благодарение на това ѝ своеволие загубите по застраховката на „Гръмовран“ щяха да се компенсират поне частично. Пик може и да негодуваше срещу начина и средствата, но резултатите не ѝ даваха право да се оплаква:

— По суша до Сара сюр мер, оттам с кораб — каза тя. — Така ще избегнете пиратските води на Кабрал и ще се движите на запад, където войната ще се усети по-слабо.

— Да, това май е най-добрият маршрут — каза Маркъс. — Макар че минава през някои опасни територии в средната си част. Данъците върху обработваемите земи там са много тежки. Има места, където фермерите гледат на пътниците или като на хищници, или като на плячка.

— Така е — каза Пик, макар че изглеждаше по-скоро доволна, отколкото загрижена. — Докладите трябва да стигнат в Карс невредими. Трябва ви охрана.

— Не искам цял керван — каза Ситрин. — Маркъс и Ярдем ще са достатъчни.

— Достатъчни друг път — изсумтя Пик.

— Това не го решавате вие — каза Маркъс.

Дебелите устни на нотариуската провиснаха от изненада.

— Ти сериозно ли? — каза тя. — А аз тъкмо бях започнала да си мисля, че не си идиот. Аз ли съм единствената, която се е замисляла за последствията? Миналата година Северобреж беше на ръба на нова война за наследството. Задникът на крал Трациан още не е затоплил както трябва трона му. А сега Астерилхолд — съседът на Северобреж с най-дългата и най-трудно отбраняемата граница — тръгва на война срещу имперска Антеа.

— Какво имате предвид? — попита с раздразнение Ситрин.

— Какво ли? Това, че искаш да отидеш там, повлякла Маркъс Уестер след себе си. Ако не греша, при последното си пребиваване в Северобреж капитан Уестер е убил техния крал.