Кралска кръв

Оглавление

— Магистра бел Саркор от Порте Олива. Носи докладите. Помислих си, че Коме може да прояви интерес към най-храброто момиче в Биранкор.

— Всъщност аз съм от Свободните градове — каза Ситрин. — Родом тоест.

Репликата беше идиотска, но думите излязоха от устата ѝ, сякаш ги е обмислила и планирала предварително. Жената с тъмната роба вдигна вежда и каза:

— Той не е в настроение. Днес му е лош ден.

— Мога да дойда някой друг път — каза Ситрин и понечи да се обърне.

— Кой е? — извика мъжки глас. — Кой е дошъл?

Жената хвана Ситрин за китката, както палаво куче се държи за ухото, извърна се назад и каза високо:

— Магистър Нисон и магистра бел Саркор.

— И докога ще ги държиш на прага?

Жената и Нисон се спогледаха, вдигнаха едновременно рамене, после жената отстъпи и им даде знак да влязат.

Дюшемето беше от златиста дървесина, каквато Ситрин не беше виждала, лакирано до блясък. По стените имаше десетки златни и сребърни аплици, ценният метал отразяваше светлината на малки изящни свещи. Имаше и голям гоблен, изобразяващ сградата, в която се намираха, но цветовете бяха толкова ярки и живи, че никоя обикновена боя не би могла да ги сътвори — бяха като краските на пеперудено крило. Ситрин съжали, че не е спряла да си купи някоя по-хубава рокля, преди да дойде тук. Или поне по-чисти сандали.

Стаята, в която влязоха, имаше голям балкон с изглед към двора. Клоните на високо дърво се полюшваха зелени, новите пролетни листа улавяха слънцето и лъщяха като вода или като новоизсечени монети. Коме Медеан седеше излегнат в средата на стаята в кресло от преплетени кожени каишки. Беше гол, ако не се брои препаската на кръста, а кафявата му кожа беше напудрена почти до бяло. Имаше умерено за възрастта си шкембе и венец от чисто бели коси. Приличаше на тесто за хляб, поръсено с брашно и оставено да втасва.

Десният му крак беше свит в коляното и с нормални пропорции, но левият стърчеше напред, положен в своя собствена люлка. Коляното и глезенът бяха отекли, обезформени и болезнено зачервени. Млад тимзин в роба на хитрец клечеше до болния крайник и напяваше нещо под нос.

Ситрин никога не беше виждала човек с подагра и макар да знаеше, че болестта е мъчителна, едва сега си даваше сметка колко сериозни са пораженията. Отклони решително поглед от болния крак. Нещо в пръстите на хитреца изпука и той изсумтя като от болка. Коме Медеан не му обърна внимание. Бледите му кафяви очи я измерваха и преценяваха, но не както мъж гледа жена, а както дърводелец оглежда парче дърво.

— Нося докладите от Порте Олива — каза тя.

— Добре. Какво искаш? — попита Коме Медеан. А после, когато Ситрин се поколеба, добави: — Донесла си докладите лично, вместо да ги пратиш по куриер. Значи искаш нещо. Какво?

Мигът застина върху ръба на острие. Вярно беше, че бе изминала целия този път, за да се озове тук, да говори с човека в центъра на гигантския лабиринт от власт и пари и да го спечели на своя страна. Представяла си бе предпазлив разговор с добре възпитан човек, наполовина шеговитите и наполовина сериозни въпроси, които помнеше от беседите си с магистър Иманиел. Представяла си бе как постепенно ще остави у него добро впечатление, докато разговарят в продължение на часове. Вместо това стоеше преди един полугол и болен мъж, а централният въпрос лежеше на пода помежду им като счупена играчка.

Моментът се проточи и Ситрин усети как единствената ѝ възможност се изплъзва безвъзвратно. Излагаше се пред човека, когото се беше надявала да впечатли. А после някъде от прашните кьошета на ума ѝ прозвуча стар глас. Кари, актрисата, която ѝ бе помогнала да влезе в ролята на банкерка, на голяма, независима, силна жена. „Жената, на която се преструваш — прошепна въображаемата Кари, — какво би казала тя?“

Ситрин събра смелост и вдигна брадичка.

— Дойдох да ви кажа, че вашата нотариуска има куража на полска мишка и такта на скално свлачище. След това смятам да ви очаровам достатъчно, за да ми отпуснете още пари и по-голяма свобода да ги използвам. — Гласът ѝ прозвуча твърдо, макар и леко разръфан по краищата. — Как се справям засега?

Мълчание. Дори хитрецът спря да каканиже. А после Коме Медеан, сърцето и душата на Медеанската банка, избухна в гръмогласен смях и Ситрин си спомни да диша.

— Донесете ѝ стол и ми дайте тези доклади — каза той.

Ситрин сложи в ръката му запечатаните тефтери.

Коме Медеан — беше по-едър, отколкото ѝ се бе сторил в началото — счупи печатите, отвори тефтерите и плъзна поглед по шифрования текст. Четеше го с такава лекота, сякаш беше написан с обикновени букви.

— Добре, магистра. Да видим как се справяте. Досега.

Гедер

Като малък, а и по-късно, в младежките си години, Гедер си беше представял какво ли би било да е крал. По онова време мечтите му бяха съвсем безобидни. Ако е крал, ще свие сармите на мъже като Алан Клин. Ако е крал, ще направи така, че библиотеките в Камнипол, в цяла Антеа, да са пълни с книги и да се поддържат добре. Ако е крал, ще вкарва в леглото си всяка жена, която поиска, и никой няма да му се присмива, да го отхвърля или да коментира шкембето му. Бяха от онези мечти, които един млад мъж може да лелее спокойно, без никакъв риск един ден те да се сбъднат в реалния живот.

Само дето в неговия случай се бяха сбъднали.

Сега Гедер се будеше сутрин в компанията на десетина слуги около постелята си. Следваше ритуалното унижение на къпането и обличането. Гедер разбираше, че всичко това е символ на новопридобитата му власт. Лорд-регентът на Антеа не се обличаше сам, не се бръснеше сам, не стягаше сам връзките на ботушите си. Търпеше да го вдигат от леглото, да му събличат нощната риза и да стои прав и гол, докато други мъже му нахлузват чисто бельо. Немислимо беше да се изкъпе без помощта на личната си прислуга. Е, сигурно би могъл да го направи, но за целта трябваше да ги изгони, а това на свой ред би означавало, че се притеснява от голотата си. Признаеше ли го веднъж, значи признаваше, че се е срамувал и досега, всеки път, когато се е събличал пред погледите на прислугата.