Выбери любимый жанр
Оценить:

Кралска кръв


Оглавление


58

Това променяше всичко. Дори онези, които му се бяха присмивали, които го бяха гледали отвисоко и с пренебрежение, сега се страхуваха от него. Дори и те помагаха според силите си, когато го поискаше от тях.

Вечерта отиде на банкет, организиран от сър Госпи Алинтот. До неотдавна Алинтот беше… може би не точно враг, но категорично не беше приятел на Гедер. А сега цялото му семейство се кланяше доземи на лорд-регента.

Басрахип седеше до него, докато залата се пълнеше с гостите на Алинтот. Лейди Остерот, препасала кинжала на съпруга си в знак, че той е на бойното поле и се сражава за короната. Джори Калиам и неговата невяста. Сър Емунд Сериниан, граф на Белифорт. Закъснял и последен от гостите на високата маса пристигна виконтът на Сламенкърш Лерер Палиако. Бащата на Гедер.

Гедер отиде при него и го поведе към отреденото му място. Баща му плъзна примижал поглед над навалицата.

— Досега не съм седял на високата маса. Напоследък се движа в кръгове, които не са мои, момче. А над моите.

— Щом си баща на регента, значи си част от най-високите кръгове — каза Гедер и се засмя нервно.

Баща му го тупна по рамото и кимна, но не каза нищо повече.

Вечерята беше великолепна и изобилна — свинско с карамел и лукчета, печен фазан, поливан със собствената си стопена тлъстина и гарниран с боровинки и езичета на чучулиги. И всичко това поднесено в посуда от злато и сребро. Появи се хитрец, който взе да призовава по име ангели и духове, докато очите му не засветиха с призрачен блясък, а дланите му не грейнаха като свещи. Гедер наблюдаваше всичко това, но ентусиазмът му бе охладен от мълчанието и недокоснатата храна на баща му. Когато представлението свърши сред буря от смях и аплодисменти, а слугите изнесоха припадналия от изтощение хитрец, Гедер го попита.

— Нещо не е наред ли?

— Не — отвърна Лерер. — Не, момчето ми. Всичко е наред.

Не му беше нужен талантът на Басрахип, за да разбере, че чува лъжа.

— Ела да се поразходим — каза Гедер.

Бяха сами… само дето, разбира се, не бяха. Охраната и личната прислуга на регента ги следваха от разстояние, докато вървяха по дългата алея към двора на Алинтот. Карети и паланкини чакаха в здрача, готови да отнесат онези велможи, които решат да отидат другаде. Е, никой нямаше да мръдне и на педя, докато Гедер беше на банкета. Ако регентът останеше до сипването на зората, и те щяха да останат. Тази мисъл беше нова за него и комична, толкова комична, че Гедер се изкушаваше да я пробва само за да види как благородните дами и господа от кралския двор се борят със съня и усърдно се забавляват в негова чест.

Баща му седна на една пейка. Гедер седна до него.

— Доста неща за кратко време, нали? — каза Лерер. — Моят син — лорд-регент. Това е голяма чест. Това е…

— Ще ми се майка да беше жива, за да го види.

— О, да. Да, тя би имала какво да каже по въпроса, нали? Пламенна жена беше майка ти. Огън.

Запя щурец. Първият, който Гедер чуваше тази пролет. Тъга изпълни изведнъж гърдите му, тъга и негодувание. Направил бе всичко възможно. Издигнал се бе на крачка до трона, най-многото, което човек без кралска кръв можеше да постигне. Спасил беше Астер, защитил беше Камнипол. Спечелил беше, а баща му пак изглеждаше предпазлив. Разочарован.

— Какво има? — попита Гедер и сам се усети, че гласът му прозвуча малко грубо.

— Нищо. Нищо, само войната. Знаеш как е. И миналата година имаше война, сражения. Заговорът в столицата. А сега и това. Не знам… Дворцовият живот не е за мен. Преди тези хора ми обръщаха гръб, а сега изведнъж ме питат какво мисля за това или онова.

— Разбирам — изсумтя Гедер. — И аз съм така.

— Случва ли ти се да… иска ли ти се понякога нещата да се върнат назад, да станат каквито бяха преди? Да сме си пак двамата в Сламенкърш?

Гедер се наведе напред, сплел пръсти.

— Да, понякога. Но няма да е същото. Ако не се беше случило онова във Ванаи, ако не се бях върнал в столицата навреме, наемниците на Маас и Исандриан щяха да превземат града. Астер щеше да е мъртъв. Не можем да върнем миналото, не можем да сме същите като преди. — Сви рамене. — Такова е естеството на историята, еднопосочно.

— Сигурно е така. И все пак, замисля ли се за бъдещето, изпитвам страх. Страх къде и как ще свърши всичко.

— Мисля, че войната няма да се проточи — каза Гедер. — А когато свърши, ще свърши и цялата тази каша.

Досън

На Досън това не му харесваше, но сега войната се водеше на юг. Неговите хора не можеха да пресекат реката, а освен ако в Анинфорт не избухнеше нов бунт, Астерилхолд също нямаше къде да стовари войски на източния бряг. Блокадата на северното крайбрежие спираше търговията и спестяваше неприятности на антийските кораби, но докато границата със Северобреж оставаше отворена, храна и оръжия стигаха до Астерилхолд през задната вратичка.

Макар и студена, късната пролет ги бе връхлетяла с пълчища комари. Тревата беше висока, криеше мочурливите участъци и режеше до кръв хълбоците на конете. Пътищата не бяха павирани — всъщност бяха тесни пътеки твърда земя, лъкатушещи между стотиците потоци. Студената вода бе чудесна в началото на пътя си, високо по заледените върхове на планините, но тук долу изобщо не ставаше за пиене. Нещо вечно запречваше пътя им — ако не блата, то повалени дървета. Дрехите им започваха да се разпадат от влага и плесени, повече жертви бяха дали на треската, отколкото на вражески меч. Единствената му утеха беше мисълта, че войниците на Астерилхолд страдат по същия начин. Нямаше гарнизони, където да се прислонят, нито фортове. Единственото си стълкновение досега дължаха на онзи нещастник Алан Клин, когото Гедер Палиако изрично беше пратил в авангарда — беше се счепкал с вражеска част сред високата трева и бързо-бързо беше отстъпил.

3

Жанры

Деловая литература

Детективы и Триллеры

Документальная литература

Дом и семья

Драматургия

Искусство, Дизайн

Литература для детей

Любовные романы

Наука, Образование

Поэзия

Приключения

Проза

Прочее

Религия, духовность, эзотерика

Справочная литература

Старинное

Фантастика

Фольклор

Юмор