Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Преди отново да се опиташ да извадиш кинжалите от ножниците ми – Алексий се усмихна, но усмивката му бързо изчезна, – трябва да поговорим за действията ти. Но нека да е по-късно. Сега се изчисти и ни чакай в стаята на Конлан, за да се запознаем с бъдещия ни принц. Може и да му смениш пелените.

Този път дори и Денал се засмя. Лека, но истинска усмивка. Като за начало беше добре.

Алексий се наведе и протегна ръка към Денал, но воинът я отказа, а вместо това стисна зъби и се изправи. От опит знаеше, че раните ги няма, но болката щеше да разтърсва тялото на боеца доста дълго време особено ако Аларик е искал да му даде урок.

Жрецът го излекува, но той не се интересуваше от болката. Ако бе премахнал болката, Денал щеше да я усеща само за минути. Но съдейки по изражението, тя все още бе там.

Кийли постави ръце на кръста си и се обърна към воините.

– Може ли вече да тръгваме? Искам да видя бебето.

Алексий кимна.

– Ние желаем същото.

Докато минаваше през вратата, през която бе влязъл преди минути, воинът отправи още една молитва към бога на моретата. Тази беше по-простичка. Благодареше му.

Глава 5

Атлантида, покоите на принц Конлан и лейди Райли.

Мари отвори вратата и ги поведе напред.

– Моля влезте, лорд Джъстис, Бренан, Алексий и Кийли. Добре дошли и се радвайте, защото се роди едно здраво дете, с което ще ви запознаем.

Алексий се запъти към огромната стая, обляна от слънчева светлина, смях и опияняващи аромати на свежи цветя, сложени в безброй вази. Кристоф се бе облегнал на една страна, ухилен до уши, а Вен бе прегърнал лейди Ерин и грееше от щастие. Ерин обаче изглеждаше изморена. Вероятно цялата енергия, която бе вложила да излекува Райли, я бе изцедила, след като бе единствената певица на скъпоценните камъни, при това човек.

– Вен, пусни ме. Веднага – каза тя и се усмихна. – Пречиш ми да виждам.

Той я вдигна на ръце и се помръдна, с усмивка толкова широка, че разделяше лицето му на две.

– Хей, чичо Джъстис. Ела да се запознаеш с племенника си.

Усмивката на воина озари цялата стая.

– Племенник? Момче е! Момче е! – извика той, дръпна Кийли към себе и я целуна по главата. – Как ти звучи „леля Кийли“?

– Ами, след като не сме женени…

Алексий най-накрая успя да съзре Райли. След като Ерин и Вен се дръпнаха, я видя легнала на леглото, с усмивка на лице.

– Стига с тази логика, Кийли. Вие двамата, елате насам – каза Райли.

Конлан седеше до нея, положил ръка на рамото ѝ и Алексий едва виждаше розовото личице на мъника в ръцете на Райли. След това детето се прозя и устните му образуваха буквата „О“, при гледката на която всички се разсмяха.

С присъщото за воините колебание около новородени, Джъстис коленичи до леглото и докосна юмручето на бебето. Момченцето незабавно отвори очички и стисна пръста му с малкото си юмруче. Изражението, изписано на лицето на Джъстис, бе безценно.

– Изглежда, че племенникът ни има добър вкус – каза Кийли и постави ръка на рамото на Джъстис. – Вече харесва чичо си – тя погледна към Райли. – Прекрасен е.

– Благодаря ти. Такъв е, нали? Истинско чудо е, че той порасна вътре в мен.

Джъстис се опита да каже нещо, но думите така и не излязоха от устата му. След това сведе глава и си пое дълбоко дъх. Когато отново я вдигна, за изненада на всички, очите му бяха подозрително влажни. Алексий можеше да се обзаложи, че никой присъстващ в стаята нямаше да му се подиграва за това, след като не само той бе в това състояние.

Алексий подозираше, че и той изглеждаше по този начин.

– За нас, нереидът и атланта в душата ми, е чест да наричаме това дете наш племенник. Ще му служим и ще го защитаваме с цената на животите си от днес до края на вечността – закле се Джъстис.

По употребата „наш“, Алексий предположи, че съединението на двете части на душата на Джъстис е поело по интересен път. Но ако Аларик, който се бе облегнал на една от стените, не се притесняваше, то тогава и Алексий нямаше защо да го прави.

– От името на принца и наследник на трона на Атлантида, приемам – отвърна Конлан.

Думите бяха официални, но блясъкът в очите му го издаваше. Конлан и Вен напълно бяха приели Джъстис като част от семейството им, като техен доведен брат и така бе най-добре.

Райли се усмихна и макар че бе изморена, усмивката ѝ искреше като хиляди морски звезди.

– Престанете с това сковано и официално поведение, момчета. Името му… – каза тя и поднесе вързопа към Джъстис – е Ейдън. Нека да не използваме нарицателни като принца и наследника, след като тежи едва три килограма. А и Ейдън иска чичо Джъстис да го подържи.

Войнът изгледаше смаян.

– На нас? Доверяваш се на нас… на мен… със сина си?

Кийли коленичи до Джъстис.

– Разбира се. Защо да не го прави?

– Поеми племенника си, Джъстис – каза Конлан. – На този ден, дори всеки ден, жена ми ще получава каквото пожелае.

Райли се усмихна на принца по такъв изпълнен с любов и разбиране начин, че Алексий се почувства като нарушител, макар стаята да бе пълна с мъже и жени.

Бавно и колебливо Джъстис се пресегна към бебето. В момента, в които го взе в прегръдките си, на лицето му се изписа пълна почит.

– Придържай главичката, скъпи – напомни му Кийли. – Бебетата не могат да държат главата си, поне не и няколко месеца.

– Истината е, че има огромна глава – изтъкна Бренан, като изгледаше някак вглъбен. – Може би вратлето му е прекалено малко, за да издържи тежестта ѝ.