Выбери любимый жанр
Оценить:

Разкриването на Атлантида


Оглавление


2

Воин в пълния смисъл на думата.

Грейс му хвърли един поглед. Първичен мъжкар, висок метър и деветдесет и пет, с груби черти и стегнати мускули. Когато срещата за стратегическо планиране в базата бе прекъсната от свирепи орди от вампири и шейпшифтъри, които ги нападаха от различни посоки, Алексий се сражава като отмъстителен ангел. Тя изстрелваше стрела след стрела, всяка попадаща в целта, но Алексий... мечът и кинжалите му бяха навсякъде: наръгваха, разрязваха, разкъсваха. И през цялото време изражението му остана спокойно и контролирано. Дори и когато обикаляше около нея, изтръгвайки главите на вампирите и…

Едно откритие премина през съзнанието ѝ. Винаги около нея. Биеше се на метри от нея, като ѝ оставяше пространство да стреля с лъка си, но никога не стоеше прекалено далеч. Яростта бавно започна да я изгаря.

– Защитаваше ли ме по време на битката? – попита бавно и внимателно, опитвайки се да не избухне. Нямаше смисъл да обвинява или да напада свирепия си съюзник освен, разбира се, ако не бе истина. – Защото знаеш, че не се нуждая от закрилата ти? Върша това от…

Мишел я накара да млъкне.

– О, нека да не се разстройваме за глупости. И така, Алексий. Не ти давам повече от тридесет години. Но след като Аларик е на повече от петстотин, тогава ти на колко си?

За секунда горещият, животински, чувствен като милувка, поглед на Алексий докосна лицето на Грейс, преди да се върне към обичайното си бдително аз. Жената се запита дали очите му бяха сини или черни, а може би един от многото нюанси на зелено, наподобяващи блясъка на скъпоценните камъни. Но нямаше как да ги види в тъмнината. Очите на атлантите бяха като пръстени на настроението. За жалост, не вървяха с упътване.

– Какво? – най-накрая отвърна на Мишел.

– Колко века?

– Четири века и няколко години. Грейс, внимавай с дупката на пътя.

Тя сви, за да избегне дупката и намали скоростта, защото навлязоха в оживено кръстовище.

– Ти си на повече от четиристотин години? Наистина ли?

Добре де, може би на толкова възрастен мъж могат да му бъдат простени няколко предубеждения, свързани с крехките жени.

– Леле, изглеждаш страхотно за възрастта си – подметна Мишел. – Грейси, мисля, че той е прекалено възрастен за теб. Все пак си едва на двадесет и пет години.

Страните на Грейс пламнаха.

– Какво? Мишел, аз…

Преди да е успяла да измисли приемливо отрицание, нещо от рода на „Не, Алексий не участва в личната ми представа за мъж мечта“, воинът насочи пистолета си директно в нейната посока.

Тя натисна спирачките прекалено изненадана, за да отговори смислено. Алексий и атлантите бяха съюзници на бутновниците, нямаше как да са…

– В ляво, Грейс. Наведи се!

Жената се приведе и прикри глава, подчинявайки се инстинктивно на заповедния тон на боеца. След броени секунди оглушителният звук, подобен на разбиване на стъкло, разкъса пространството в джипа. Мишел моментално изкрещя.

Алексий презареждаше глока, който Грейс му бе дала. И точно в този момент осъзна, че кинжалите и мечът му няма да му вършат работа в движеща се кола. Изруга и определено бе на родния му език. Беше се била рамо до рамо с много от атлантите и се бе научила да разпознава ритъма и звученето. Ако кралят на спокойствието ругаеше, определено нещата не вървяха на добре.

Точно тогава взе решение, породено от ситуацията, в която се намираше. Грейс паркира, свали колана си и се шмугна под ръцете на Алексий към задната седалка. Силните гърди на воина се опряха в гърба ѝ, в една странна и изкривена прегръдка.

– Не, ако вдигнеш глава, нападателят върху покрива на тази сграда, ще стреля – прошепна в ухото ѝ.

– Трябва да отида при Мишел. Незабавно!

– Няма да те изгубя – отвърна ѝ воинът, докато бавно се отдръпваше назад.

Гласът му бе така тих, че едва успя да го чуе. Изненадана от казаното, Грейс вдигна рязко глава и осъзна колко близо до лицето ѝ се намираше неговото. Изражението му излъчваше ярост.

– Излизам – каза ѝ. – Когато ти дам сигнал, ще запалиш колата и ще се махнете оттук.

Алексий постави празното оръжие на пода на автомобила и извади кинжалите си. Движението бе така нормално за него, но за нея бе някак забавено, може би от стреса и притъпените ѝ възприятия, едва осезаеми във времето. Направиха ѝ впечатление косъмчетата по силните му и мускулести бицепси, които ѝ се сториха така гладки и златисти. Дори ѝ остана време да помисли колко странни наблюдения правеше, и то в последния миг от живота си.

И след това с движение, което я накара да се запита дали не бе ударила главата си, той изчезна. Не беше внезапно. Вероятно му отне към три-четири секунди. Но щом тялото му се превърна в напълно призрачен и безформен водопад от блещукаща мъгла, боецът премина през отворения прозорец. Мишел остана с отворена уста, с малки капки вода, вплетени в миглите ѝ.

– Мили боже! Сигурно съм умряла – промълви Мишел със стон. – Или току-що видях Алексий да се превръща в ангел, или на вас двамата ви предстои доста вълнуващ секс.

Готова да отговори подобаващо, Грейс се премести на задната седалка, но не вдигна глава. Навсякъде имаше кръв – изстрелът, който пръсна прозореца до Мишел, я бе уцелил в рамото. Парченца от стъклото блещукаха в косите ѝ, а на бузите и челото ѝ кървяха няколко драскотини.

– Колко е зле?

Мишел направи опит да се усмихне, но не успя и се намръщи.

– Изглежда, че известно време няма да нося разголени рокли.

Очите на Грейс изгаряха. Ако загубеше най-добрата си приятелка…

3

Жанры

Деловая литература

Детективы и Триллеры

Документальная литература

Дом и семья

Драматургия

Искусство, Дизайн

Литература для детей

Любовные романы

Наука, Образование

Поэзия

Приключения

Проза

Прочее

Религия, духовность, эзотерика

Справочная литература

Старинное

Фантастика

Фольклор

Юмор