Разкриването на Атлантида

Оглавление

Грейс наклони глава, изучавайки лицето му, но не успя да разбере нищо.

– Те не могат да лъжат. Знаеш го.

– Елфите са специалисти. Казват истината, която искаш да чуеш и ти чудесно го знаеш. Майстори са на заблудата и манипулацията.

Грейс бавно кимна.

– Разбира се, че знам. Просто съм изненадана. Казваш ми това в същата нощ, в която ме посети Висш Принц от царския род на Благословените.

Интересът изостри погледа му.

– Вече. Рийс е бил тук?

– Не тук, а на плажа, където плувам.

Джак бързо я огледа от глава до пети и се ухили.

– Гола?

Смехът ѝ го изненада. Бе толкова овехтял, както чувството ѝ за хумор.

– Разбира се, че не, перверзник такъв!

– Хей! Бъди внимателна с тези елфи. Всичките са възбудени, недостойни за доверие копелета.

Грейс повдигна вежда.

– Нали знаеш, че току-що описа всички мъже?

Джак постави ръка на сърцето си.

– Ауч. Рани ме дълбоко – но игривата му усмивка изчезна и той сложи ръка на нейната. – Внимавай с фае. Разкажи на Алексий, сподели му всичко и бъди внимателна.

– Винаги внимавам, тигре – отвърна му тя и позволи на арогантността и мощта, дължащи се на произхода ѝ, да се появят на повърхността. – Аз съм наследница на Диана.

– Знам – отвърна той равно и очевидно не бе впечатлен. – Но лъкът ти е направен от техните дървета. Тежа почти половин тон и съм един от най-свирепите хищници в природата, но дори и аз съм внимателен около тях. Просто го направи. Ако не заради теб, то заради мен и Куин.

Грейс го изучава още няколко минути и след това кимна.

– Добре. Но искам и ти да внимаваш. И се грижи за Куин.

– Винаги – отвърна ѝ Джак.

След това я прегърна и преди тя да успее да изкрещи, мъжът се качи на парапета и скочи през ограждението. Грейс се втурна и погледна през парапета, очаквайки да го види размазан и потрошен. Вместо това съзря една форма в бяло и оранжево, която потъваше в тъмнината.

– Чудесно, точно от това се нуждаят туристите. Тигър, който съвсем спокойно броди из града – измърмори тя под носа си, докато се качваше по стълбите, които щяха да я заведат при сухи дрехи и чаша горещ чай. – Съмнявам се, че отново ще можем да се оправдаем, че няколко животни са избягали от цирка.

След дългия и горещ душ във временното съоръжение, намиращо се в дъното на двора, тя си направи горещо кафе и се запъти към леглото, а когато вече беше там, се уви с одеялото. Намираше се в покоите на главнокомандващия, хубавото бе, че не трябваше да ги споделя с никого. В останалите стаи спяха по двама дори и трима, а новите попълнения щяха да спят в общежитията, където преди триста години са отмаряли испанките войници.

Вече стоплена и настанена удобно, Грейс продължи да се чуди какво ли значеха двата странни разговора, които бе провела същия ден. Най-накрая реши да загаси лампата – нямаше да намери отговорите си тази нощ. Вместо това се отпусна и се наслади на звука от бушуващите вълни и дъжда.

– Десет години, Роби – прошепна в мрака. – Знам, че ми отне десет години, но мисля, че ще променя нещата. Обичам те, големи братко. Честит рожден ден!

Глава 6

Атлантида, военната стая, на следващият ден

Алексий стана от масата и избута стола си. Дори и дузината чаши пиво, които бе изпил, не го възпряха да мечтае за нея или пък да не се мята цяла нощ, докато на сутринта не се събуди възбуден до болка.

А сега трябваше да се оправя и с това?

– Не, няма начин. Намерете си някой друг, който да бърше носовете на онези сополанковци бунтовниците. Хората ми идват в повече – почти изръмжа той.

Вен се отпусна на стола си и скръсти ръце пред гърдите си.

– Искаш ли да повториш? Може би не съм изпил достатъчно кафе, но ако не греша, станах от топлото си легло, оставих горещата си жена и дойдох тук, за да ти дам задачите ти, а ти просто ми отказваш.

Вен потърка очи.

– Чакай, може би все още сънувам – добави. – Не, не и с твоето лице. По-скоро е кошмар.

Войнът бе единственият, на когото позволяваше да подхвърля хапливи коментари за обезобразеното му лице. Венджънс го правеше непрекъснато, затова Алексий се чувстваше някак… нормален.

– Съжалявам, но вероятно не се изразих правилно, Ваше Височество – отвърна Алексий сухо. – Предпочитам да не бъда причисляван към тези, които ще обучават бунтовниците в Сейнт Августин. Както и Гре… онези човеци.

– Наречи ме още веднъж „Ваше височество“ и ще ти сритам задника – заплаши Вен, но без никакъв плам в очите, докато наблюдаваше Алексий по-близо от допустимото. – Каква е истинската причина? Чувал съм за тази командирка от Куин, но нищо съществено. Грейс... как беше, май Хенсън?

– Хавиланд – веднага го поправи Алексий.

Прекалено бързо, ако съдеше по пламъчетата в очите на Вен.

– Да не би да имаш проблем с тази жена?

Алексий спря да се разхожда напред-назад и вирна брадичка.

– Няма никакъв проблем. Предпочитам да изпратиш друг. Някой трябва да замине за Европа и да разузнае около вампирката, която твърди, че е изгубената принцеса Анастасия. Аз съм доброволец.

– Ще отидем ние с Ерин. Тя има идея и можем да открием друга певица на скъпоценните камъни в местност в Швейцария, която е под опеката на фае – каза Вен и поклати глава. – Все още не мога да разбера как така винаги се съгласявам с нея.

– Трудно е да спориш с жената, която спря бомба, преди да взриви мозъка ти – отвърна сухо Алексий.

Вен се засмя.