Разкриването на Атлантида

Оглавление

Грейс ахна, а горещите му думи изгориха тялото ѝ, сякаш бе направил нещата, които току-що бе изрекъл, и щом се наведе към нея, тя се надигна, готова за целувката му. Желаеше го. Нуждаеше се от него. Защо да се бори с това, както той самият бе казал?

Но Алексий спря на милиметър от устните ѝ, толкова близо, че можеше да усети топлия му дъх.

– Но не мога да го направя. Дал съм клетви. Така че без значение колко ме изкушаваш, дразниш или ми казваш, че сексът не е по-добър от играта на тенис, не мога да те имам – заяви той яростно. – Но мога да тренирам с теб. Така че закарай красивия си малък задник на ринга.

С тези думи, той се обърна и закрачи към ринга, докато при всяка крачка размахваше дървения меч във въздуха, а той издаваше зловещ и свистящ звук, в контраст с необузданите удари на сърцето ѝ. Само ароматът му напомняше за присъствието му – остатъчни нотки на море и сандалово дърво. Налудничавата и внезапна нужда да намери захвърлената му тениска и да спи с нея, премина през съзнанието ѝ. Дори и при самата мисъл тялото ѝ потрепна.

Три дни. Разполагаше с три дни, три дълги дни, през които го наблюдаваше и изучаваше, опитвайки се да открие истинското му аз. Три дни на непрекъснат контраст и не бе разбрала нищо. Нищо повече от това, което вече знаеше и бе научила при запознанството им.

Той беше воин.

Истински воин. Мъж, посветил живота си на безопасността на другите, мъж, който с лека ръка би се жертвал за останалите. Лоялен до болка, страшно интелигентен, спокоен и сигурен в собствената си сила и значимостта си. Познаваше го от известно време, но никога не го бе виждала да губи контрол.

До този момент. Заради нея.

Позволи ѝ да види влиянието, което имаше над него и знанието за това, премина през тялото ѝ като вълна от спиращо дъха желание. Може би щяха да забравят за тренировките. Може би, ако отидеше там и целунеше греховните му устни, той щеше да промени мнението си. И какво значеше това „дал съм клетви“?

Бе направила една стъпка, когато промени решението си, и си пое дълбок дъх, за да прочисти съзнанието си. Все още не. Но Алексий вече бе хвърлил хипотетичната ръкавица. Можеше да я вземе и да се изправи пред него на ринга или да избяга далеч от него. Да избяга, докато все още можеше.

Замисли се за момент. Не. Изглежда, че не.

– Приготви се, атланте. На път си да разбереш от какво е направена една наследница на Диана.

Глава 8

Алексий знаеше, че не бива да застрашава приятелството им. Особено след като следваше заповедите на Конлан и Вен, според които трябваше да подсигури съюза им с бунтовниците. Пълна лудост.

Може би побъркано бе по-подходящата дума. Още преди време, когато бе срещнал Грейс, която се биеше редом с Куин в битката при Сейнт Августин, тази жена му влезе под кожата. И разруши самоконтрола му.

Онази целувка.

Не беше само заради очевидната ѝ красота. Дори и сега имаше чувството, че прекрасните ѝ очи го гледаха, а всяко едно нейно движение показваше неподчинение.

Най-вече в този момент.

Тя стоеше там и леко хапеше долната си устна. Огряна от следобедното слънце, приличаше на богинята, чиято наследница твърдеше, че е. Студеният морски бриз духаше в косите ѝ, които се изпречваха пред лицето ѝ, а тя бързо ги отместваше, за да не ѝ пречат.

Косата, както всичко по нея, винаги бе под контрол. Дългата ѝ копринена коса бе сплетена на плитка и увита около онези неща, които жените често използваха. Искаше косата ѝ да е пусната, дива и освободена. Но не само тя, а и самата Грейс.

Тя съблече грубоватото си кожено яке и го пусна на тревата в двора. Под него носеше червена блуза с дълги ръкави и избелели джинси. Ако преди сто-двеста години, някой му бе казал, че дрехите, които преди години са носели фермерите, когато са орали полята, ще се превърне в най-сексапилното облекло, което една жена може да носи, щеше да му се изсмее в лицето. Но начинът, по който дънките подчертаваха извивките и задника ѝ, го водеше към грешни мисли.

Вен бе прав. Той наистина се нуждаеше от божията помощ. Изглежда, че не беше с всичкия си, след като я накара да тренират заедно. Имаше ужасното предчувствие, че ръкопашен бой нямаше да му помогне с начинанието му да не мисли за Грейс. Гола.

Грейс, близо до парапетите, огряна от лунната светлина. Гола. Божествена в своята голота, яздейки го, докато пуснатата ѝ коса се поклащаше, поета от нощния бриз.

Гола.

Алексий поклати глава, опитвайки се да изхвърли тези мисли от главата си, но тя забеляза жеста му и вероятно го разбра погрешно.

– Какво има? Да не би да се отказа? – подразни го. – Май все пак си твърде уморен, здравеняко?

– Никога няма да съм прекалено уморен, за да те поваля – отвърна той, а силата на двойния смисъл, който съзнателно вложи, нажежи въздуха между тях.

Грейс ахна, но толкова тихо, че Алексий едва я чу, а след това стисна меча за тренировки. Руменината по бузите ѝ го изненада. Жената воин, бе срамежлива. Това беше изненадващо! Противоречието го очарова и воинът се зачуди дали щеше да се изчерви, когато бе заедно с него в леглото.

Но красавицата дойде на ринга, така че той трябваше да се концентрира. Грейс бе достоен воин и щеше да бъде безмилостна. Въпреки че не го показваше, Алексий наистина бе изморен след три часа тренировки. С умения и късмет, тя щеше да нанесе силен удар по главата и егото му.

Но, честно казано, атлантът имаше други планове за нея и те не трябваше да включват желанието му да вкуси съблазнителното ѝ тяло. Не сега, не и днес, въпреки че планираше да го стори в близкото бъдеще. Двамата с Аларик трябваше да проведат разговор преди воинът да напусне Атлантида. Да обсъдят пречистване, клетвите и дали пет години са достатъчни да излекуват воин, толкова осквернен и копнял за смъртта.