Разкриването на Атлантида

Оглавление

Вонос потръпна, докато я гледаше как приема формата на червено-черно торнадо, което излезе през покрива, сякаш за него нямаше бариери. Чудеше се дали проклетите човеци, които бяха измисли израза „провалът е въпрос на избор“, си имаха и най-малка представа колко прави са.

Както и да е. Бе му дала заповед. Най-напред да осигури зелена светлина на Провечек, а след това да се погрижи за един личен въпрос във Флорида. Може би Проклятието на вампирите ставаше още по-опасно.

Глава 10

Сейнт Августин, реката до форта, на следващата сутрин

Алексий прекара по-голямата част от нощта, като обикаляше из форта. Първо като мъгла, която се носеше под облачното небе, и накрая в човешка форма, докато плуваше с делфините, които си играеха и танцуваха в бурните води. Когато осъзна, че опитите му да заспи са безсмислени, се отказа напълно. В началото си помисли дали да не се върне в Атлантда. Може би щеше да заспи в собственото си легло, което се намираше в крилото за воините в палата. Но нещо в него се свиваше при самата мисъл. Знаеше, че така се предаваше, сякаш не бе достатъчно силен, за да спи в близост до Грейс, без да отиде при нея.

Ако някога с радост би приел да се предаде, то тази нощ би го направил.

Но тази дума не съществуваше в речника му. За съжаление, други пък си бяха там – като отчаян, копнеещ, желаещ.

Трябваше да поговори с някого, когото би могъл да му помогне да развърже въжето, в което сам се бе омотал. Точно затова, като пълен глупак, реши да повика единствения, които едва ли би разбрал дълбоко душевната и свиваща корема нужда за специална жена. Ако Аларик изобщо благоволеше да се появи.

Миналата нощ имаше право. Несъмнено се побъркваше.

В един момент бе сам, далеч от любопитните чайки, които прелитаха, за да видят дали носи храна, а в следващия Аларик седеше на стената на няколко крачки от него.

Алексий се чувстваше горд със себе си, задето не позволи изненадата от появата на жреца да се изпише на лицето му.

– Ще ми се да ме научиш как го правиш – обърна се към него. – Няма да откажа и ако ме обучиш на някой от другите ти номера. Да речем, хвърлянето на енергийна сфера.

Аларик вдигна вежда, с присъщата за него арогантност. В мрачното му и студено изражение нямаше и следа от чувства. Разбира се, ако наистина бе най-могъщият жрец, раждал се някога, както твърдяха старейшините им, му бе разрешено да се държи самонадеяно.

– Затова ли ме призова? Да обсъждаме трикове? Ако е така, трябва да поговорим относно задълженията на върховния жрец на Посейдон.

Аларик така и не го погледна. Просто се взираше в морето, а синьо-зелените му очи не даваха никаква информация за настроението на жреца.

– Добре съм запознат със задълженията на висшия жрец – отвърна Алексий. – Всъщност точно за това исках да поговорим. Много мило от твоя страна, че най-накрая реши да се появиш.

– Заради жената е? Грейс?

Алексий трябваше да се сети. Вен не можеше да си държи устата затворена, освен ако не се отнасяше за мисия. Откакто срещна Ерин, бе станал дори по-зле. Воинът изказа няколко цветущи израза по негов адрес.

– Съмнявам се, че Отмъщението на краля ще пее „Чувства“ на следващата ни официална вечеря, както така ясно се изрази, но схванах идеята ти – отвърна сухо Аларик. – Вен наистина дойде при мен, но не за да раздухва клюки. Всъщност бе притеснен за теб. Въпреки че по-важна е мисията, а не чувствата ти – Аларик изрече последните думи толкова рязко, сякаш имаха вкуса на слуз от морски охлюв. – Запознат си колко ценен е Проклятието на вампирите. Ако чувствата ти към тази жена по някакъв начин…

– Нямам никаква чувства към нея – отвърна Алексий, но след това преосмисли думите си. – Може би изпитвам определени чувства. Проклятие, дори и аз не знам какво изпитвам – накрая на изречението Алексий вече крещеше. Пое си дълбоко дъх и продължи с по-равен и спокоен тон. – Така или иначе е без значение. Свързах се с портала преди няколко дни. Член на царския род на Благословените е потърсил Грейс и иска да се срещне с нас. Първо с Лукас, а сега и с Грейс. Искат да поднесат дар на принц Ейдън и желаят да обсъдим потенциален съюз с тях.

Аларик не отвърна, но един мускул на челюстта му потръпна.

– Чуваш ли ме? Казах…

Жрецът вдигна ръка и Алексий се отказа в средата на изречението. Следващите минути бяха прекарани в пълна тишина, а той се мръщеше на една досадна и настойчива чайка. Тя, също като Грейс, не се плашеше лесно. Явно губеше форма.

– Чух те – Аларик продума точно когато Алексий обмисляше плюсовете на печената чайка. – Получихме тази информация и се съвещавахме. Дар от фае се счита за голяма чест и трябва да се даде лично на получателя. Тази традиция се е изпълнявала хилядолетия наред. Да откажем искането на Рийс на Гарануин, ще се равнява на обявяване на война. Дори и аз, които контролирам силата на Посейдон, не бих желал да се изправя срещу член на царския род на Благословените.

– Не можем да му позволим да стъпи в Атлантида – възпротиви се Алексий.

Аларик наклони глава.

– Затова, сме на едно мнение.

– И Конлан няма да заведе сина си при него – продължи Алексий.

– Може би ще спреш да ми казваш какво не можем да направим и ще чуеш предложението ми.

Една от чайките изкряка, сякаш съгласявайки се с Аларик. Алексий ѝ хвърли един подозрителен поглед, но не посмя да си помисли, че жрецът може да контролира и водните създания, за да стигне до целта си.