Разкриването на Атлантида

Оглавление

Тихото покашляне, което се чу зад него, предупреди за присъствието на Тайни. Алексий хвърли един дълъг поглед към спящата Грейс, след това се отправи към мъжа.

– Как е тя?

– Изтощена и вероятно в шок. Но отказва да потърси медицинска помощ или изобщо да си тръгне оттук, така че почивката ще ѝ се отрази добре.

Тайни кимна и след това се усмихна.

– Тя е безстрашна. Голям късметлия си.

– Надявам се, че и тя мисли така – бе мрачният отговор на Алексий. – Ще патрулираме ли?

– Първо да пийнем по кафе – отвърна големият мъж с усмивка на лице. – Ако тя не мисли по същия начин, може ли да ѝ дам номера си?

Алексий го изгледа заплашително и издаде дълбок и гърлен звук, но Тайни не направи нищо, а вместо това се разсмя.

– Добре, успокой топката. Шегувах се. Сам вече ми каза как стоят нещата между вас двамата.

След няколко минути, вече с чаша кафе в ръка двамата с Тайни стояха близо до парапета и наблюдаваха опустелите земи около форта.

– Разполагам с половин дузина хора, които в момента заемат позиция на всички важни, независимо дали възможни, или невъзможни, места. – Тайни посочи сянка, която бе няколко тона по-тъмна от заобикалящата я среда близо до морската дига, и друга до високата леярска пещ, където преди са извличали гюлетата. – Тези двамата са мои. Преглеждаме навсякъде, в случай че шейпшифтърите си имат подкрепление и е от вампири. Скоро ще се съмне и поне тогава няма да се притесняваме за кръвопийците.

– Освен ако вампирите не са се свързали с шейпшифтърите на грабливи птици – отбеляза Алексий.

Тайни замръзна на място, а чашата му с кафе едва не се изплъзна от ръката му.

– Грабливи птици ли каза? Шегуваш ли се?

– Не, изобщо. Въпреки че от векове не сме виждали шейпшифтър орел, сокол или ястреб, не значи, че те не съществуват. Ако вампирите успеят да промият мозъците на ято орли например, ще се сдобият с летяща армия.

– Ято? Така ли го наричат? – Тайни изгълта останалото кафе и започна да се смее. – Не ми казвай. Нека позная. Има вероятност да съществуват шейпшифтъри гъски.

Алексий се обърна към него и го изгледа с недоумение.

– Не, защо гъски? Би било нелепо. Шейпшифтърите винаги се били и ще останат хищници.

– Има смисъл. Теорията на Дарвин. И все пак, какво би направила една гъска? Да хвърля изпражнения по хората ли? Като се замисля, е много гнусно.

– Трябва да призная, че често не ви разбирам вас хората – отвърна атлантът и поклати глава.

По някаква причина последният коментар на Алексий предизвика още по-силен смях у Тайни. Но воинът игнорира това и продължи да обикаля покрива, за да огледа периметъра по-добре.

Помисли си за Грейс, която лежеше на долния етаж, ранена и инстинктивно стегна хватката си около чашата с кафе. Нуждаеше се от Аларик.

Той трябваше да е тук, а не на някакъв безнадежден поход в търсена на Куин. Алексий сложи чашата на пода в краката си, след това се изправи и разпери ръце, за да призове силата, с помощта на която можеше да се свърже със съзнанието на Аларик. Този трик работеше различно. При някои ставаше на мига, при други обаче, доста трудно. Той се отнасяше към първите, но никога досега не бе изпитвал такава силна нужда.

Аларик, ако ме чуваш, ми отговори. Нуждая се от помощта ти. Грейс е ранена и трябва да бъде излекувана. Ела веднага.

Бавно свали ръцете си и зачака, надявайки се да му бъде даден някакъв знак, но нищо не се случи. Гордостта отстъпи място на отчаянието и той добави думата, която тъй рядко използваше.

Моля те.

Но дори и след това не се случи нищо. Тишина вместо отговор.

Имаше два възможни отговора: или Аларик бе извън обхват или бе избрал да не му отговаря. Но и двете бяха неприемливи. Алексий се чувстваше така безпомощен и бурята породена от яростта му, заплашваше да го сломи, ако не изпуснеше парата. Погледна нагоре към звездите и нощното небе, изви глава назад и изрева гръмко. Грейс бе ранена, дори можеше да умре, а той не можеше да направи нищо.

Падна на земята и се подпря на една ръка, като наведе главата си надолу. Изобщо не го интересуваше дали Тайни, или някой друг от мъжете бе станал свидетел на неговия срив. Ужасът, че може да я изгуби, забиваше острите си нокти в гръбначния му стълб и го размяташе както пантерата по-рано безжизненото тяло на Смит, докато усещането, че е разкъсан на парчета, разрушен от страха, болката и яростта, не го настигна.

Нечий глас проникна в съзнанието му и с всяка секунда ставаше по-настоятелен и свиреп. Глас, който познаваше, и Алексий успя да надвие ударите на барабани, които не спираха да кънтят в главата му. Познат глас, но не този на Аларик.

Ще благоволиш ли да ми отговориш, или трябва да дойда там и да ти размажа главата в стената?

Гласът звучеше доста развеселен, но заплашителен.

Не забравяй, че лесно мога да ти сритам задника. Да му се невиди, дори и жена ми може да те нарита.

Успокоение потуши огъня в Алексий както вълна би потушила силен пожар. Беше Бастиян. Слава на Посейдон.

Римска свещ – пиротехническо средство с развлекателна цел. Размерите ѝ варират от 6 милиметра (за потребители) до 8 и повече сантиметра (за професионалисти) в диаметър. Забранени са в някои страни поради тенденцията да причиняват инциденти, породени от неправилно използване – Б.пр.

Глава 18

Алексий наблюдаваше изгрева и най-накрая почувства, че за първи път може да си отдъхне след тази така опасна нощ. Няколко от най-добрите воини и негови приятели, вече идваха насам, така че не му пукаше, че порталът не отговаряше на повика му. Бастиян бе един от Седемте и водеше със себе си Итън и Кат, които според него бяха далеч по-опасни и смъртоносни от пантерите, пред които се бе изправил миналата нощ.