Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Запознаха се днес. Но изглежда има малък проблем със зова на алфата, който Итън изпълни, влиянието му върху Грейс и нещо свързано с наследство и спътници – обясни му атлантът.

Раздразнен до краен предел, Сам вдигна ръце и извика.

– Достатъчно! Няма да се занимавам с вашите дивотии, без да съм пил кафе и да съм се наспал както трябва. Не искам да знам, не ми пука… изобщо. Да кажем, че този Провачек е искал да покаже лоялността си към Вонос, като му сервира на сребърен поднос нашата „театрална трупа“? Какво ще си помисли, като разбере, че нито един от тях не се е завърнал?

– Можем да изпратим Еди, който да му подхвърли фалшива история – предложи Бастиян колебливо.

Алексий и Итън изсумтяха едновременно и се спогледаха.

– Еди не е чак толкова умен, колкото един шейпшифтър трябва да бъде – отбеляза атлантът.

– Трябва да се съглася с това – допълни Итън. – Вероятно има атлантска ДНК.

Сам завъртя очи и се намеси.

– Държите се като хлапаци! Казвайте какво ще правим оттук нататък?

Глава 21

Грейс влезе в кухнята и запозна Кат с Мишел, а съзнанието ѝ все още кипеше с мисли за Алексий и желанието му да я унижи. Двете жени се здрависаха. Русата рейднжърка, която приличаше на амазонка така ясно контрастираше с елегантната и чернокоса англичанка.

Мишел се приближи и прегърна Грейс.

– Радвам се да те видя отново. Нощта бе много тежка. Останаха само двама от новобранците.

– Сам ми каза, докато ти беше в стаята си. Съветвам те да се върнеш там и да събереш багажа си, защото се махаме – каза Грейс. – Тук е твърде опасно.

– Опасност е бащиното ми име – отвърна Мишел. – Всъщност ми се иска, но за жалост не е такова, бащиното ми име е толкова ужасно, че ме е срам да го произнеса. Мишел Опасност звучи доста добре, не мислите ли?

– Надявам се, осъзнавате, че сте луди? – намеси се Кат, но забележката ѝ не прозвуча като въпрос, а като факт. – Да ви се намира горещ чай?

– Луди като лисици – отбеляза Грейс.

– Пантерите ядат лисици – отвърна Кат.

– Наистина ли? Това е ужасно гнусно! – Мишел се намръщи. – Пухкавата опашка и всичко останало? И да, имаме горещ чай. Истински чай, а не онзи боклук в пакетчетата.

– Благодаря. Всъщност не ядем лисици – отвърна Кат и извъртя очи. – Предпочитам чийзбургер и пържени картофки. А и не мисля, че би трябвало да ме съдиш, след като вие, британците, измислихте онази варварска игра, наречена лов на лисици. Какво ли не бих дала да се появя по време на такова мероприятие като пантера. Бих изплашила няколко превзети старчета, не мислите ли?

– Може би трябва да помислим какво ще правим оттук нататък и да оставим опитите за възстановка на Революцията за по-късно? – Грейс сложи край на нападките им. – Останаха ни само двама новобранци и искам да ги изведем живи и здрави оттук. Боже, обзалагам се, че Куин и Джак ще се гордеят с мен, след като се завърнат от дупката, в която са се укрили?

Тя постави ръцете на главата си и простена.

– На кого му пука дали ще са горди? – попита Кат, вдигайки рамене. – Ти си тази, която е начело.

– Въпросът беше реторичен – отвърна ѝ равнодушно Грейс.

– Какво ще кажеш за един, който изобщо не е реторичен? Какво смятате да правите с останалите двама?

– Ще ги заведа, където ми кажеш – Мишел се обърна към Грейс. – Предпочитам да остана с теб, но след като Алексий не те изпуска от поглед, съм спокойна.

– Пак се започва. Всички се опиват да ме защитят. Доколкото си спомням, аз съм водач, аз съм тази, която трябва да се грижи за останалите и да ги пази.

– Чуй ме, атлантите са доста добри в битките и това е голям плюс за вас – контрира я Кат. – Не подценявай силата на екипната работа. Трябва да водим тази борба заедно, защото нашите врагове – вампирите, вече са научили този урок.

В този момент Алексий, който изглеждаше леко глупово, подаде глава през кухненската врата.

– Извинявам се.

Частица от Грейс желаеше да получи по-дълго и прочувствено извинение пред свидетелите, но за да бъде честна пред себе си, не искаше да го слуша. Всеки пък, щом той направеше нещо мило и нежно или пък ѝ покажеше колко му е скъпа и какво значи за него, ѝ ставаше все по-трудно да си представи живот без него.

– Няма нищо – отвърна накрая. – Мишел ми предложи да заведе последните двама новобранци на друго място, където да бъдат обучени. Имаш ли някакви идеи?

– Всъщност да. Бренан е в Уелоустоун с един мой познат. Формират обединена бойна сила, в която ще се включат една глутница и много човеци. Смятам, че това място е чудесно за тях.

Кат се изненада и погледна към него.

– Глутница? Говориш за шейпшифтъри вълци? Защото, да ви призная, не съм им голяма почитателка. Изглежда, че шейпшифтърите, които най-често застават на страната на вампирите, са вълци.

– Вероятно е така, но Лукас е наш приятел и несъмнено е на наша страна. Сам вече се е разбрал с някои от хората на Тайни да отидат с тях в Уелоустоун. Няма защо и Мишел да тръгва. Съгласен съм обаче, че тя трябва да е в безопасност, точно затова Бастиян и Итън имат предложение, което може и да ѝ се хареса.

Мишел отпи бавно от чая си, след това го постави на масата и скръсти ръце пред гърдите си.

– Ако не си забелязал, стоя точно пред теб. Предполагам, че някой трябва да се обърне към Мишел, ако има някакво предложение свързано с Мишел. А и да не забравяме, че името ми е Мишел Опасност.

Алексий изглеждаше объркан.