Разкриването на Атлантида

Оглавление

– И не ти мина през ума, че показността и агресията, ще привлекат нежелано внимание към експериментите ни с поробване на шейпшифтъри. Внимание, от което на този етап не се нуждаем.

Провачек се хвърли напред и коленичи върху сивия килим. Карпет барн. Вонос бе очарован от откритието, че хората разполагат с обор за всичко. Може би защото за вампирите те бяха като животни в клетка, или по-удачно бе да използва думата хамбар.

– Милорд, приемете моите искрени извинения – зарида Провачек. – Заклевам се, че от този момент нататък ще правя само това, което ми наредите.

Вонос обмисли безмълвно предимствата и недостатъците от това, да изтръгне гърлото на вампира, а след това да изгори костите му. Вярно, щеше да стане пълна бъркотия, но той имаше подчинени, които да се погрижат за това. Не бе сигурен дали кръвта щеше да излезе от новия му килим, а и честно казано нямаше нито времето, нито търпението да се занимава с повторен ремонт точно преди бала.

– Ставай и се омитай. И никога повече не прави нещо на своя глава. Разбра ли ме? Най-вече след като балът е толкова близо. Ще присъстват важни гости, а аз страшно много искам да ги впечатля.

Провачек се изправи рязко, без дори да подозира колко близо бе до истинската смърт.

– Не, не, милорд – запелтечи той. – Тоест, искам да кажа, да. Никога повече няма да се повтори, милорд.

Когато Провачек хукна към вратата, Вонос се върна към документацията и странна мисъл премина през съзнанието на Приматора.

– Спри! Какво се случи? Какво ти казаха пантерите, след като се върнаха?

Провачек се вкамени. Ръката му стоеше на дръжката, но той все пак се обърна и погледна към Вонос.

– Там е проблемът. Те все още не са се върнали.

Barn – английското произношение на думите обор и хамбар е „барн“ – Б.пр.

Глава 25

Сейт Агустин, плажът

Грейс се опита да приеме факта, че се разхожда по плажа през деня, ръка за ръка с воин от Атлантида, който твърдеше, че я обича.

Но не успяваше.

През днешния ден съумя да си почине от обичайните за нея задължения. Аларик трябваше да се върне тази вечер, за да се срещне с тях, но дали наистина щеше да го направи, оставаше загадка. Изглежда, между него и Куин имаше нещо силно и притеглящо, което го караше да лети към нея, щом тя бе в опасност, без значение дали го е повикала, или не. Алексий не ѝ бе казал нищо повече, но Грейс не искаше да си вре носа в любовния живот на висшия жрец.

Независимо дали Аларик успеше да се върне, тя и Алексий имаха среща с елф, която не можеше да бъде отложена. Мислите ѝ се завъртяха около Рийс на Гарануин и погълната от тях тя се препъна в белия пясък, стискайки ръката на Алексий, за да не падне.

Воинът се обърна към нея и я погледна въпросително, но тя поклати глава и не му отвърна. Докато закусваха, не спираха да обсъждат срещата с елфа, скрити в най-тъмното кътче на закусвалнята, която се намираше до магистралата.

Алексий очевидно си бе поставил за задача да изяде всички палачинки, които им поднесоха.

Сервитьорката обаче бе прекалено весела. Грейс можеше да се обзаложи, че жената щеше да ги изрита от там след петата порция на Алексий, но възрастната дама просто поклати с глава и каза нещо за синовете си, футболисти и апетита им.

Грейс забеляза как Алексий подава на жената прегънати на две банкноти и се усмихна, преди да поръча шеста порция с повече бекон и сироп. Писък, последван от звука на счупени чинии, ѝ подсказа, че атлантът хич не го бива с американската валута.

Жената се затича към тяхната масата, а в ръце държеше парите, които ѝ бе дал.

– Миличък, мисля, че си направил грешка – каза развеселено. – Не си ми дал банкноти по един долар, а по сто. Тоест даде ми хиляда долара.

Грейс остана впечатлена от честността на жената, която всячески се опитваше да върне парите на Алексий, а той гледаше като втрещен.

– Не е ли прието да възнаградите доброто обслужване с бакшиш?

Той насочи въпроса си към Грейс, затова тя отговори вместо притеснената сервитьорка.

– Прието е, но сумата, която даде, е сто пъти по-висока от цената на закуската ти и надхвърля границите на един, така да се каже, нормален бакшиш.

Алексий се усмихна с такава заслепяваща усмивка, че половината жени в закусвалнята припаднаха.

– Обслужването също надхвърли границите на нормалното. Сумата е такава, каквато съм решил да ѝ дам и тя я заслужава. Опасявам се обаче, че вече трябва да тръгваме.

Алексий отпи за последен път от чашата си кафе, изтри устата си със салфетка, след което се изправи и протегна ръка към Грейс.

– Имаме много за обсъждане.

Известно време го гледаше, без да промълви, след това въздъхна и поклати глава.

– О, да, царският указ – тя се изправи, взе сметката, която сервитьорката по-рано им бе дала и я потупа по рамото. – Иска да ги задържиш като благодарност за чудесното обслужване, докато той изяждаше запасите ви от палачинки за един месец.

Погледът на жената се местеше ту към парите в ръцете ѝ, ту към Алексий, а след това обратно към Грейс, която ѝ кимна окуражително. Бедната жена прегърна воина, споменавайки за внучето си, което имало нужда от скоби.

Алексий изглеждаше ужасен, така че Грейс, която не спря да се смее, го измъкна от ситуацията, а след това отиде на касата, за да плати сметката. Сервитьорката тръгна след нея, взе бележката от ръцете ѝ и отказа да им позволи да платят, защото тя черпела. До този момент всички в ресторанта ги слушаха безмълвно, но след жеста на сервитьорката нададоха радостни викове. Алексий, който все още бе стъписан, самоуверено престъпи пред нея и дълбоко се поклони. След като напуснаха ресторанта, Грейс дочу разговора между двама клиенти, които ги сметнаха за кралски особи и започна да се смее.