Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Не смятам да ходя никъде през следващия век.

Думите ѝ го оставиха без дъх и единственото, което беше в състояние да направи, бе отново да я целуне. И продължи да го прави, докато досадната измишльотина, наречена мобилен телефон, не започна да вибрира в джоба ѝ и ги прекъсна за пореден път.

Грейс му се усмихна, с подути от страстните целувки устни, и прие обаждането. Докато слушаше каквото имаха да ѝ кажат, усмивката ѝ помръкна и стана сериозна. Когато прекъсна разговора, Алексий знаеше, че новините никак не са добри.

– Беше Джак. Попаднали са в капан, заложен от Провачек. Ранили са много лошо Куин. Аларик се появил точно когато тя паднала и той се побъркал. Избил всички, заедно с една двойка бракониери, които, изглежда, били в блатата, за да ловят крокодили. Джак спомена, че никога не бил виждал такова нещо – разказа тя и добави с тъжен глас. – Алексий, Аларик едва не убил и Джак.

Глава 26

Обратно във форта, късния следобед

Грейс избута недоядения сандвич, нямаше апетит, защото тревогата и страхът бяха завързали стомаха ѝ на възел. Аларик щеше да се върне до броени минути, ако все още планираше да го прави. Алексий я увери, че жрецът ще бъде там, за да им помогне по време на срещата с елфа, но Аларик, когото той познаваше, и онзи, който Джак бе описал по телефона, съвсем възможно можеха да се окажат двама различни мъже. Каквото и да се случваше между него и Куин, бе транформирал жреца от заплашителен съюзник в потенциален враг.

Джак ѝ беше признал, че след като Аларик излекувал Куин и него дори му се е извинил, задето почти не го убил.

Алексий не ѝ позволи да каже на Тайни за случилото се, позовавайки се на необходимостта да запази тайните на Атланида, а тя го гледаше невярваща и разпалено защити гледната си точна.

– Шегуваш ли се? Тайни и мъжете му ще са тези, които биха могли да ни защитят, ако побърканият ти висш жрец прекрачи границата – оспори решението му тя.

Но той поклати глава.

– Нямаш никаква престава какъв е обхватът на силите на Аларик. Представи си, ако аз отприщя пълната си сила и умения срещу трима човеци – воинът спря да говори и продължи, след като тя кимна, разбрала какво иска да ѝ каже. – Сега добави най-могъщата магия, позната някога в Атлантида и Седемте острова. Ако се опитат да се противопоставят на Аларик, Тайни и останалите ще бъдат брутално убити. Заслужават повече.

С това сложи край на дискусията. Грейс каза на Тайни, че е свободен да си върви, защото двамата с Алексий също се подготвяха да си тръгнат. Но единственият начин да убеди мъжа, че всичко ще е наред и може да я остави сама и неохранявана, като изключим Алексий, бе демонстративно да хвърли багажа си в джипа, за да може Тайни да я види.

– Грижи се за себе си, малката – каза ѝ той.

Тя му благодари и се вдигна на пръсти, за да го целуне по бузата. Когато се отдръпна назад, наблюдаваше със задоволство как кожата на лицето му, дори и под брадата, се зачерви. Алексий изобщо не се зарадва на гледката и почти предизвика Тайни на дуел или на нещо също толкова старомодно.

На Грейс щеше да ѝ бъде доста трудно да свикне с мисълта, че ще прекара живота си с четиристотингодишен воин. Ако разбира се, някога ѝ се отвореше такава възможност. Засега единственото, над което можеше да се концентрира, бе срещата с елфа. Изми чиниите си, а след това се върна към много по-важната задача, а именно – да смаже лъка и да заостри стоманените и сребърни върхове на стрелите си.

– Диана, напътствай ръката ми, ако се наложи да използвам твоя лък – прошепна тя и за секунда повярва, че е видяла игривите подскоци на лунната светлина по перата на стрелите ѝ.

Само за секунда.

* * *

Грейс долови стъпките му. Чу как се спря пред вратата ѝ. Усети силата на погледа му по себе си, още преди да е надигнала глава. Но се престори, че не е почувствала нищо.

Престори се, че не го желае.

Зае се с полирането на бляскавия си лък, сякаш вече не виждаше отражението си в прекрасното оръжие. Може би щеше да си тръгне и да ѝ даде време да възприеме случилото се. Да обмисли новата информация и да реши какво да прави с нея.

Извор на младостта. Ела в Атлантида или остарей.

Остани с него до края на дните си. С мъжа, който самоуверено призна, че може би няма да бъде в състояние да я пусне. Какъв контрол върху собствените си съдба и живот трябваше да има, за да остави всичко и да заживее в неговия свят?

Заслужаваше ли си? Щеше ли да си струва, без значение какво казваше сърцето ѝ? Дали хубавият, добре де, страхотният секс я бе накарал да мисли за любов, когато трябваше да мисли за похот и страст?

Алексий прочисти гърлото си.

– Задълбочени мисли или ме избягваш? – попита с нисък и свиреп глас. – Да не би толкова скоро да си размислила?

Грейс най-накрая вдигна глава и срещна погледа му.

– По-точно, не спирам да мисля – призна тя. – Това нещо между нас е толкова силно. Твърде голямо. Боя се, че ще ме погълне цялата. И ще се удавя в него.

Той кимна и ѝ се усмихна строго.

– Разбирам. Но ти си първокласен плувец, нали така? Удавянето не би трябвало да те притеснява.

– Само ако беше истина. Но аз не съм... не зная как да бъда част от връзка. Винаги съм смятала, че връзката в известна степен те ограничава. Не ми трябва мъж, който да ми казва какво да правя. – Грейс притвори очи и въздъхна. – Не го обяснявам както трябва.

Съвсем неочаквано той се озова зад нея и обви ръцете си около кръста ѝ.