Разкриването на Атлантида

Оглавление

– Червенокоса – обясни елфът. – Прелестна, естествена червенокоска. Тези дни се срещат толкова рядко.

– Съсредоточи се! – изръмжа Грейс. – Защото намирам за интересен факта, че Вонос излиза от стаята, която се намира точно срещу онази, в която палячото Провачек се затвори, за да се срещне с агента на недвижими имоти?

– Правдоподобно алиби? – предположи Алексий. – Той е тук, на видяно място, докато някои друг изяжда гостите му?

Рийс прошепна нещо, наподобяващо песен или заклинание, след това кимна към вратата, през която преди малко влязоха двамата мъже. Провачек и Фулър излязоха и изглеждаха необяснимо самодоволни. Тръгнаха към Алексий и останалите, но по незнайна причина смениха посоката и ги избегнаха, без изобщо да ги забележат.

– Още една магия – предположи Алексий, а елфът се усмихна.

– Да проверим зад врата номер едно – предложи Грейс, а двамата мъже я последваха, и тримата влязоха вътре.

– Бинго! – очите ѝ е разшириха щом съзря вътрешността на стаята. – Не мога да отрека, че Вонос разполага с пари.

Вратата имаше формата на огромна амбразура, обла и покрита отвсякъде с болтове. Изработена бе от прозрачен материал, който им показваше друга врата подобна на тази, само че стоманена, зад амбразурата.

– Пари и сигурност – изрече Алексий ядно. – Как, по дяволите, ще минем през нея?

Рийс просто махна с ръка, прошепна неразбираемо заклинание и първата врата съвсем бавно и леко се отвори.

– Готин номер – призна атлантът.

– Така е, но само това мога да направя. Вътрешната страна е масивна, подсилена стомана, а в метала е вградена магия, която възпира тази на фае. Безполезен съм срещу…

Тихото скърцане на ключалките прекъсна елфа, той се огледа около себе си, изненадан от това, че Алексий вече бе отворил втората врата.

– Трик с водата – по всичко личеше, че Алексий бе доволен от себе си.

Грейс завъртя очи за пореден път.

– Достатъчно, момчета. Не може ли просто да се разбираме? – влезе във вътрешната стая и подсвирна, с което им даде знак да я последват. – Това е абсолютно невероятно! Изглежда Вонос е събирал тези съкровища с години.

– Невероятно – повтори тихо. – Вижте това! – посочи към оформени в пирамида златни предмети, които, изглежда, бе задигнал от гробница на император.

– Никак не е зле – коментира бездушно Рийс и постави ръка на ковчеже, препълнено с блестящи скъпоценни камъни.

Рубини, изумруди, сапфири и диаманти изпълваха съдържанието му и преливаха на пода в стаята.

– Ако диамантът е тук, сме в беда – каза Грейс. – Как ще успеем да го намерим сред всичко това? Освен това няма как да изнеса цялото ковчеже в сутиена си.

Рийс прокара ледения си поглед по тялото ѝ и се засмя.

– Страхувам се, че тази част от облеклото ти липсва.

Жената погледна надолу към корсажа си само за да осъзнае, че той бе прав.

– Ако още веднъж споменеш бельото на Грейс, ще отрежа заострените ти уши и ще ти ги сервирам на поднос – заплаши Алексий, като вдигна позлатен и обсипан с диаманти кинжал, и го насочи към Рийс.

Грейс извъртя очи.

– Сериозно? Намираме се в съкровищница като никоя друга, освен тази в Ел Дорадо, а вие сте на път да се сбиете заради сутиена ми. Трябва да се омитаме преди Вонос да се е върнал, няма начин да остави тези красоти без надзор. Да не забравяме, че никак не е глупав.

– Благодаря за милите думи – прозвуча леден и суров глас зад тях. – Не ви ли дойде на ум, че може да имам охрана? Следя несполучливата ви експедиция още от самото начало, тръпнейки да разбера какво търсите.

– Само тоалетната – обясни Рийс и го изгледа изключително спокойно.

– Много добре – отвърна Вонос. – Съмнявам се пълният мехур да те притеснява, след като си мъртъв.

Отвор в стена; бойница – Б.р.

Глава 29

Грейс веднага съжали, че не отдели време да се обади на Мишел. И на леля Бони, макар че не я бе виждала от години. Да се обади на когото и да е. За да каже: „Здравей, как си? Съжалявам, но след като тази сутрин болезнено и безвъзвратно умра, няма да можете да се свържете с мен“.

Да бе, да. Сякаш това би я накарало да се почувства малко по-добре.

– Защо?

Приматорът се взря във всеки един от тях, изглежда, използвайки вампирските си способности, но нищо не се получи.

– Просто искахме да се възхитим на колекцията ти. Какво толкова – каза Грейс, след като двамата ѝ съучастници в престъплението бяха застигнати от печално мълчание.

Алексий изрита един пиедестал и той падна на земята с проглушаващ звук.

– И така, Приматор Вонос, да разбирам ли, че се въздържате? – попита той и се отправи към друг висок пиедестал, които бе скрит от падналия току-що. След това посочи диамант с големината на юмрук, поставен на пухена възглавница. – Ако си казал на Анубиса за тази прелест, тя не би ти позволила да го докоснеш дори и с малкия си пръст. Прав ли съм?

За част от секундата Вонос изглеждаше почти ужасен, но се взе в ръце и се изсмя.

– Какво знае някой като теб за най-възвишената богиня на мрака и хаоса?

Алексий се обърна към Рийс.

– Време е да сложим край на илюзията, Ваше Височество.

Рийс кимна и моментално лицето на Алексий се върна към нормалното. Магията я нямаше.

Вонос отстъпи крачка назад.

– Не, не може да бъде вярно. Това е трик. Ти не може да си Алексий от Атлантида.

– И все пак, ето ме тук, пред теб – каза Алексий и се приближи до пиедестала. – Това бебче ми принадлежи. По-точно принадлежи на Атлантида и аз ще го върна у дома. Така че ти остават две възможности: може да ни пуснеш да си тръгнем с него или да ме оставиш да го използвам върху теб.