Разкриването на Атлантида

Оглавление

Грейс повдигна рамене.

– Мисля за себе си като човек с екстри – тя посочи към пътеката, която водеше към обществения паркинг.

Щеше да се чувства по-добре, ако бе близо до стрелите. В интерес на истината бяха безполезни срещу него, но щяха да ѝ донесат облекчение. За нея стрелите със сребърни върхове символизираха безопасността на пухкаво и меко одеяло. Нуждаеше се от психиатър. Смехът ѝ се опита да избяга от устните ѝ, но излезе като задавен кикот. Поклати глава и тръгна напред.

Принцът на фае я последва и заради широкия си разкрач много бързо я настигна. Погледна към нея и повдигна вежда.

– Забавлява ли ви положението, в което сме попаднали?

Внезапно, връхлетяна от спомена за лицето на Робърт, Грейс се препъна. Спомни си усмивката му през онази трагична нощ, докато вървеше към собствената си смърт. Младата жена тръсна глава и отвърна:

– Ваше Височество, вече нищо не може да ме развесели.

Посетителят ѝ не отговори, докато пресичаха плажа. Накрая кимна, сякаш достигнал до важно решение.

– Тогава нека да говорим за не толкова забавни неща. Да речем, за вампири и шейпшифтъри. За съюзи и атланти. Дойде време ние елфите да отстоим мястото си във вашия свят, преди да е станало прекалено късно.

Мъжът остана неподвижен, докато не се озова пред нея, въпреки че тя не го бе видяла да помръдва. Извисяваше се гордо, в себе си бе събрал елегантността на расата и рода си. Светлината около него се промени, засилваше се и преминаваше в разтопено сребро, сякаш искаше да погали огряната му от луната коса и блещукаше дълбоко в очите му.

Тревите по брега споделяха тайните си и се протягаха към него, търсейки допира му. Дори и Грейс, въпреки потеклото си, се изкуши да се преклони пред него.

Когато най-накрая проговори, думите му носеха в себе си тежестта на вековете и на тържествено дадения обет.

– Аз, Рийс на Гарануин и от името на клана на Благословените, предлагам примирие на Атлантида. Избрах теб, Грейс, дъще на Диана, да предадеш предложението ми. След седмица от днешния ден ще се видим на това място, заедно с избрания от теб воин, който ще представлява Седемте острова.

Грейс повдигна рамене. След всичко казано, това не бе реакцията, която очакваше.

– Независимо че не ме попита дали съм съгласна да вляза в ролята на твой пратеник, ще сторя всичко по силите си. Но Алексий и воините имат свои планове.

– Предай им съобщението. Те ще дойдат.

Той се поклони още веднъж и се наведе към нея. Впи погледа си в очите ѝ, толкова бе съсредоточен, че Грейс се уплаши, че отново се опитва да я омагьоса. Но преди да се отдръпне от него, мъжът я хвана за китката и я стисна, докато кожата ѝ не бе изгорена от контакта.

– С действията си почиташ брат си, но със смъртта си ще оскверниш паметта му.

Ледена болка прониза гърдите ѝ, сякаш една от собствените ѝ стрели бе попаднала право в целта – сърцето ѝ.

– Какво? Как така…?

Но него вече го нямаше. Просто изчезна, сякаш никога не е бил там. Грейс разтри изтръпналата си ръка и несъзнателно погледна към китката си. От вътрешната ѝ част, на лунната светлина, блестеше сребърна стрела, пронизваща буквата Р. Ядосана, тя се опита да го изтрие с ръкава на пуловера си, но надписът не изчезна, нито се размаза.

Шепотът на принца на фае се носеше в соления морски въздух.

– За да не го забравиш.

И гласът притихна.

Отново сама, както винаги, Грейс коленичи на пясъка.

– Сякаш някога ще успя да го забравя, мамка му – извика и огласи празната нощ. Болката в гърдите ѝ бе толкова силна, все едно щеше да я разкъса на парчета. – Никога няма да забравя.

манга – японската дума за комикси и карикатури. Извън Япония думата се употребява за означаване на комикси, създадени първоначално в Япония (т.е. японски комикси, комикси в японски стил), но понякога се прилага и за чуждестранни комикси, които наподобяват стила на японската манга – Б.р.

Фантомът на операта е готически роман, който съчетава в себе си романтика, ужаси, мистерия и трагедия – Б.р.

Фае е съществително име, отнасящо се до определен вид неземни същества, притежаващи митични способности (елфите или подобни на тях същества) или техните крилати предшественици в келтските легенди и митове – Б.р.

Фае се разделят на две касти. Благословените са кастата на добрите фае, а Прокълнатите на най-злите и разрушителните – Б.пр.

Глава 3

Националният парк „Йелоустоун“, убежище на вълците, крайбрежието на река „Файърхол“

Алексий бе коленичил на покритата със сняг земя и гледаше към кристалночистите, огрени от лунната светлина, води на реката, вдишвайки свежия въздух. Потръпна от студенината, но това му харесваше. Приветстваше леда и мразовитостта – противоположни на огъня.

– Винаги е във водата – каза повече на себе си, – природата в цялото ѝ величие.

Разбира се, че другарят му го чу. Вълците можеха да се похвалят с отличен слух.

– Водата носи живот – отвърна Лукас с учудващо тих глас.

Вълците, с които се бе сблъсквал през годините, бяха грубовати и надменни, но не и Лукас. И той продължаваше да го изумява, да променя стереотипа.

– Животът е красота. Клише, но е истина.

Алексий се изсмя шумно и несъзнателно наклони глава, за да може косата му да скрие обезобразената част от лицето му.

– Аз съм воин, какво разбирам от красота?

Лицето на Грейс нахлу неканено в съзнанието му. Високите ѝ и изваяни скули; великолепната загоряла кожа. Черните ѝ коси, които бе виждал пуснати само веднъж.