Выбери любимый жанр
Оценить:

Сънища за богове и чудовища


Оглавление


109

Или нещо подобно. Разгут си спомняше чувството, което го владееше тогава, макар да не беше запаметил точните думи, и то не беше любов, нито дори пяната от повърхността на истината. Той просто се застраховаше. Ако се окажеше, че не е избран - пък и какви бяха шансовете му сред толкова кандидати? - тогава щеше да се завърне у дома, щеше да се престори, че вече се е отказал, а момичето с цвят на пчелен мед щеше да го утеши със своята копринена гальовно ст и - кой знае - може би щяха да се оженят, да си народят деца и да заживеят безлично-щастлив живот в сянката на неговия провал.

Но той беше избран.

О, славен ден. Разгут бе един от дванайсетте в Отдавнашното и цялата слава беше тяхна. Денят на Назоваването: такъв триумф. Толкова светлина имаше в града, че засенчваше нощното небе и те не можеха да съзрат звездните богове, но звездните богове виждаха тях и това беше най-важното - че боговете ги виждат и знаят: те бяха избраните.

Отварящите вратите, светлината в мрака.

Разгут никога повече не се завърна у дома и не видя отново момичето, но ето вижте - той не я беше излъгал, нали така? Помнеше я и досега, отвъд сенките на хоризонта, в мрака на следващото утре, което едва ли би могъл да си представи.

- Какво пише тя?

Тя.

Гласът на Яил проникна в бляновете на Разгут. Това писмо не беше от коприненото момиче, а от жена, която никога не беше виждал - макар името й да не му бе непознато, - н в нея нямаше капка благост, нито капчица, но така беше най-добре. Вкусовете на Разгут сега бяха много по-зрели. Благостта беше блудкава и скучна. Нека си остане за пеперудите и колибритата. Сега той имаше много по-изострени апетити, също като бръмбар гробар.

Апетит за нещо като барут и разложение.

- Пушки, експлозиви, амуниции - преведе на Яил Разгут. - Казва, че може да ти достави всичко, от което имаш нужда, и всичко, което пожелаеш, стига да приемеш условията й.

- Условия? - изсъска през слюнка Яил. - Че коя е тя, та да ми поставя условия?!

Така беше още от първото писмо. Яил нямаше слабост към силни жени и гледаше на тях единствено като на нещо, което трябва да бъде пречупено и да си остане натрошено. А самата мисъл за жена, която предявява претенции! Жена, която не беше способен да усмири! Това направо го вбесяваше.

- Тя е твоят най-добър избор, ето коя е тя - отвърна Разгут. Това беше един от многото възможни отговори и единственият, от който Яил се нуждаеше. Тя е хищник. Тя е зловонна плът. Тя е черен прах, очакващ искрата, която да го възпламени. - Никой друг не успя дори чрез подкупи да си проправи път до теб, така че ето между какво избираш днес: или продължавай да ухажваш тия навъсени държавни глави и да ги гледаш как ситнят през минираното поле на общественото мнение, страхувайки се от собствените си народи повече, отколкото от теб, или дай това просто обещание на тая разумна жена и приключи веднъж завинаги. Твоите оръжия те

очакват, императоре. Какво е едно мъничко условие в сравнение с тях?

53. Майсторски клас за повдигане на вежда


Когато Мик и Зузана влязоха в лобито на гранд-хотел „Сейнт Риджис“, Рим, разговорите утихнаха, пиколото повторно се обърна да ги погледне, а една елегантна матрона със сребърен кок и хирургически оформени скули неволно посегна към перлите си, оглеждайки се за хотелската охрана.

Стопаджиите само с по една раница на гърба не отсядаха в „Сейнт Риджис“.

Никога.

А точно тия стопаджии имаха вид... не, това с думи не можеше да се опише. Някой надарен с особена прозорливост би казал, че изглеждат така, сякаш са обитавали пещери, след което са преживели битка и вероятно са пристигнали тук, яздейки чудовище.

Всъщност бяха долетели с частен самолет от Маракеш, но всеки би бил извинен, даже да не стигне чак толкова далече в догадките си; напускайки презглава Тамнугалт, двамата нямаха възможност да се възползват нито от банята, нито пък си носеха чисти дрехи и май не бяха изглеждали толкова непривлекателно през целия си досегашен живот.

Редовните посетители и персоналът предположиха, че идват единствено с молба да ползват тоалетните - това се случваше от време на време, той като низшите класи зле познаваха правилата, - след което гцяха да ги изцапат, опитвайки да се изкъпят, доколкото им е възможно, в умивалниците. Нали обикновено това правеха хора като тях?

Портиерът, който ги пропусна, заби поглед в пода, осъзнавайки, че е извършил непростим грях, като е позволил на някакви простосмъртни да нахлуят на тази свещена територия. Без съмнение в едни други времена той щеше да бъде осъден на смърт за подобно прегрешение. Но какво можеше да стори? Те твърдяха, че са гости на хотела.

Зад рецепцията рецепционистите се спогледаха като същински гладиатори. Ти ли искаш да се заемеш, или аз да ги поема?

Победителят се изстъпи напред.

- Мога ли да ви помогна?

Произнесените думи може и да звучаха така: мога ли да ви помогна, но тонът говореше друго: мой непосилен дълг е да си общувам с вас и аз ще ви накарам да съжалявате за това.

Зузана се обърна да срещне лице в лице този, който я беше предизвикал. Озова се срещу млада италианка, някъде в средата на двайсетте, секси на вид и също толкова секси облечена. Безрадостна. Не, по-скоро неспособна да изпита радост. Очите на жената я измериха от горе до долу и в тях лумна нещо като възмущение, когато погледът й спря върху покритите със спечена кал кецове на Зузана с висока платформа и десен на зебра, а устата й се сгърчи от възмущение и заприлича на кокошо дупе. Изглеждаше така, сякаш се готви да отстрани жив плужек, попаднал в нейната рукола^.

3

Жанры

Деловая литература

Детективы и Триллеры

Документальная литература

Дом и семья

Драматургия

Искусство, Дизайн

Литература для детей

Любовные романы

Наука, Образование

Поэзия

Приключения

Проза

Прочее

Религия, духовность, эзотерика

Справочная литература

Старинное

Фантастика

Фольклор

Юмор