Выбери любимый жанр
Оценить:

Сънища за богове и чудовища


Оглавление


163

ЕПИЛОГ


През повечето време Кару се събуждаше сутрин от ударите на ковашките чукове и разбираше, че е сама в палатката. Исса и Ясри обикновено се измъкваха тихичко още при изгрев слънце, за да помогнат на Вови и Ауар да приготвят купища храна за закуска, с която започваше денят в лагера. Хаксая беше на лов и понякога отсъстваше с дни, преследвайки стада на скелти по течението на река Ерлинг, а само един бог знаеше къде прекарват нощите Тангрис и Башаис.

Още преди да се обади първият чук на Ейгър - напоследък ковачницата служеше за будилник на Кару, - дружината на Амзалаг, отговаряща за разкопките, вече се беше нахранила и поела на работа, а след тях и другите работни отряди гцяха да се изреждат един по един в шатрата, която им служеше за столова.

Освен ковачите - сега те изработваха кадилници, не оръжия - имаше рибари, водоносци, градинари. Построиха си лодки и ги насмолиха, изплетоха рибарски мрежи. Посяха и късна пшеница в тлъстия чернозем на няколко километра от лагера, макар да очакваха глад през зимата, след като цяла година хамбарите бяха разграбвани, а нивите - опожарявани. Вярно, имаше по-малко гърла за изхранване и това не беше гола утеха, а факт, който щеше да им помогне да преживеят трудните времена.

Всички останали бяха заети с разчистване на развалините в града. Първата им работа беше да погребат костите, останали в пепелищата на погребалните клади. Нищо друго не беше оцеляло сред пламъците. По-късно гцяха да дойдат строителите, но сега руините трябваше да се разчистят, а извитите и огънати железни решетки на огромната клетка, защитавала града -извозени. Все още не бяха намерили достатъчно впрегатни животни, които да свършат това, пък и не знаеха какво ще правят с всичкото това желязо, щом веднъж го преместят. Според някои новият Лораменди също трябваше да е покрит с желязна клетка като предишния и Кару разбираше, че за химерите е още твърде рано да се почувстват в безопасност под открито небе, но въпреки това се надяваше, че докато дойде време да вземат окончателното решение, вече ще са готови да построят град, който повече да подхожда на едно светло бъдеще.

Един ден Лораменди можеше да стане много красив.

- Върнете се с някой архитект - каза само донякъде на шега Кару на Мик и Зузана, когато поеха обратно към Земята, възседнали буревестника - бяха го кръстили Самурай. Задачата им беше първо да осигурят зъби и второ - по настояване на Зузана - шоколад, пък и да разберат как върви техният роден свят след посещението на Яил. Сега двамата страшно липсваха на Кару. Зузана вече я нямаше да я разсейва и Кару постоянно беше на крачка от самосъжалението и горчивината. Не че беше сама тук, при това на светлинни години от непоносимата изолация през първите дни на бунта, когато Вълка ги поведе в кръвопролитна битка, а тя прекарваше по цели дни и нощи в създаване на воини, с които да се поддържа войната; сегашната й самота приличаше на ниско паднала мъгла: нито слънце, нито видим хоризонт, само постоянен, всепроникващ неизбежен мраз.

С изключение на сънищата.

Някои сутрини, щом се събудеше внезапно от първия звън на чуковете, имаше чувството, че е запратена обратно в реалния живот от една чудна златна сфера, където всичко беше някак замъглено - все едно гледката е размазана от сълзи в очите. Ясни оставаха единствено чувствата; това й напомняше първия досег с някоя душа, след като отвори кадилницата или още докато я търси над мъртвото тяло. И макар никога да не беше докосвала неговата душа - за щастие той не беше умирал, - тя имаше чувството, че усещането ще е много нежно, като да стоиш на припек.

Топлина и светлина, а присъствието на Акива беше толкова силно, че почти чувстваше своята ръка върху сърцето му, а неговата - върху своето.

Тази сутрин това чувство беше особено завладяващо. Тя продължи да лежи неподвижно, а илюзорната топлина все още трептеше върху дланта и гърдите й. Не искаше да отваря очи, а да се върне обратно при него в златната сфера и да остане там завинаги.

С въздишка си спомни една глупава песничка от живота си на Земята, в която се казваше, че ако искаш да си спомниш сънищата, веднага след като се събудиш трябва да ги помамиш като малки котенца. В общи линии почти през цялото време се пееше: „Мац-мац, писи-писи, мац-мац, писи-писи, мац-мац, писи-писи...“ и това винаги я караше да се усмихва. Сега обаче усмивката й беше малко крива, защото колкото и да се надяваше песничката да свърши работа, не се получи.

В този момент иззад платнището при входа на палатката се разнесе тихо покашляне.

- Кару?

Гласът беше приглушен, та да не я разбуди, ако още спи, но щом видя очертания на входа силует и как утринното слънце рисува с лъчите си една здрава мускулеста ръка, сияйна като позлатата на олтар, тя подскочи като отпусната пружина.

Завивката беше изритана в краката и тя се надигна от леглото още преди да е осъзнала заблудата си.

Оказа се Карнасиал.

Не успя да скрие болката и разочарованието. Наложи се да покрие лицето си с ръце.

- Извинявай - каза след миг, потискайки мъката дълбоко в себе си, както правеше всяка сутрин, за да може да преживее поредния ден. После дръпна ръце от лицето си и се усмихна на стелианския маг. - Не мисли, че съм ужасена да те видя - посрещна го.

- Всичко е наред. - Той пристъпи вътре. Тя забеляза, че й носи чай и полагаемата се сутрешна порция хляб, така че можеха направо да тръгнат за работа. - Според мен е хубаво да знаеш как изглежда някой, който се радва да те види. Едва ли друг е посрещан точно по този начин. Поне на мен не ми се беше случвало, но ще го запомня за цял живот.

3

Жанры

Деловая литература

Детективы и Триллеры

Документальная литература

Дом и семья

Драматургия

Искусство, Дизайн

Литература для детей

Любовные романы

Наука, Образование

Поэзия

Приключения

Проза

Прочее

Религия, духовность, эзотерика

Справочная литература

Старинное

Фантастика

Фольклор

Юмор