Выбери любимый жанр
Оценить:

Сънища за богове и чудовища


Оглавление


2

- Ти не си луда - каза на отражението си и в това уверение се долавяше известна категоричност - търсено успокоение, давано по навик. Ти не си луда и никога няма да бъдеш.

Но под него течеше друга, много по-отчаяна мисъл.

На мен това не може да ми се случи. Аз съм посилна от останалите.

Обикновено си вярваше.

Когато Елиза отиде при Гейбриъл в кухнята, часовникът на фурната показваше четири сутринта. Чаят вече беше на масата, а с него и отворена половинлитрова кутия сладолед, от която стърчеше дръжката на лъжица. Той u го посочи.

- Сладолед срещу кошмари. Стара семейна традиция.

- Наистина?

- Ъхъ, точно така.

За миг Елиза се опита да си представи сладоледа и като свой семеен цяр срещу съня, но не успя. Контрастът беше твърде очевиден. Посегна към кутията.

- Благодаря - каза.

Изяде няколко лъжици в пълно мълчание, отпи глътка чай, очаквайки като на тръни

въпросите, които неизбежно щяха да последват.

Какво сънува, Елиза?

Как бих могъл да ти помогна, щом не искаш да говориш с мен, Елиза?

Какво не е наред при теб, Елиза?

И преди ги беше чувала.

- Присъни ти се Морган Тот, нали? - обади се Гейбриъл. - Морган Тот с неговите пухени устни?

Е, точно това още не беше чувала. Не се удържа и се разсмя. Вярно, за нея Морган Тот беше същинско въплъщение на възмездието, а устните му като нищо можеха да u докарат кошмари, но иначе Гейбриъл беше толкова далече от истината.

- Всъщност изобщо не ми се говори за това - каза тя.

- За кое по-точно? - попита Габриел, самата невинност. - За кое „това“ става дума?

- Хитър опит. Аз обаче говоря сериозно. Съжалявам.

- Ясно.

Още една лъжица сладолед, още една мълчалива пауза, нарушена от един не-въпрос.

- И аз като дете имах кошмари - обади се Гейбриъл. - Продължиха близо година. Почти непрекъснато. Защото чух родителите ми да си говорят, че животът, какъвто го познаваме, е твърде краткотраен. Страхувах се да заспя и измислях какви ли не суеверни ритуали. Даже по едно време се опитах да правя жертвоприношения. Отначало принасях любимите си играчки, храна. После явно някой ме е чул да предлагам вместо мен да бъде взет в жертва по-големият ми брат. Това не си го спомням, но той се кълне, че било точно така.

- На кого си го предлагал? - попита Елиза.

- На тях. На ония от кошмара.

Тях.

Проблясък на припознаване, надежда. Идиотска надежда. И Елиза си ги имаше тези „тях“. Разумът u подсказваше, че това е само рожба на нейното собствено съзнание и не съществува другаде, а единствено като последица от съня, но въпреки това не винаги u се удаваше да запази здравия си разум.

- Какво са те? - попита тя, преди да си даде сметка какво всъщност прави. Щом не искаше да говори за своя сън, не трябваше да наднича и в неговия. Това беше едно от правилата за опазване на тайна, които добре владееше: не питай, за да не те питат.

- Чудовища - отвърна той, свивайки рамене, и в този момент тя загуби всякакъв интерес -не заради чудовищата, а заради неговия тон, който подсказваше, че това се подразбира от само себе си. Всеки способен да произнесе чудовища така нехайно, явно никога не беше срещал нейните.

- Както знаеш, да си преследван е един от най-често срещаните кошмари - продължи Гейбриъл, после се зае да u го разяснява, а Елиза отпиваше от чая, от време на време си кусваше по малко кошмарен сладолед и кимаше съвсем на място, но всъщност не го слушаше. Много отдавна беше проучила сънищата издъно. Нито преди u помогна, нито u помагаше сега и когато Гейбриъл обобщи, че „това са проявления на страховете ни в будно състояние“ и че „всеки ги има“, тонът му беше едновременно успокоителен и педантски, сякаш току-що u беше решил проблема.

На Елиза u се щеше да му каже: „Сигурно и на всички останали слагат пейсмейкър на седемгодишна възраст, защото „проявлението на страховете им в будно състояние“ непрекъснато им докарва сърдечна аритмия?“, но не го направи, защото това беше от онзи вид лесно запомняща се фактология, която услужливо ти идва наум по време на коктейл..

Ти знаеше ли, че на Елиза Джоунс й сложили пейсмейкър, когато била седемгодишна,

защото кошмарите й докарали сърдечна аритмия?

Сериозно? Това е безумие.

- Е, а после какво стана с теб? - попита го тя. - Какво се случи с твоите чудовища?

- Ами, отмъкнаха брат ми и ме оставиха на мира. Трябваше да им принасям в жертва по една коза на всеки Архангелов ден, но това е нищожна цена за здрав сън през нощта.

Елиза се разсмя.

- И откъде се снабдяваш с кози? - попита тя, влизайки в тона му.

- От една страхотна малка ферма в Мериленд. Сертифицирана е за жертвени кози. Както и за агнета, ако ги предпочиташ.

- Че кой не ги предпочита? И какъв е тоя Архангелов ден, по дяволите?!

- Представа нямам. Просто така ми дойде.

За миг Елиза изпита благодарност - тактичността на Гейбриъл, сладоледът и чаят, дори неговите наукообразни бръщолевения u помогнаха да се съвземе от кошмара. Сега даже се смееше, а това не беше никак малко.

После телефонът u върху масата взе да вибрира.

Кой се обаждаше в четири сутринта?! Посегна към апарата...

... но щом видя номера върху дисплея, го изпусна - или по-скоро го захвърли. Той с трясък се удари в шкафа и отскочи на пода. За секунда дори се надяваше, че е успяла да го счупи. Лежеше долу, замлъкнал. Мъртъв. Но после - бззззззззззз - оживя.

Кога ли не е съжалявала, че още не си е строшила телефона?

Това беше само номер. Някакви цифри. Без име. Име не излизаше, защото Елиза не беше запаметила в телефона си този номер. Даже не си даваше сметка, че изобщо го помни, докато не го видя - сякаш е бил там през цялото време, във всеки момент от живота u, откакто... откакто избяга. Всичко беше там, всичко си беше на мястото. И болката като от удар с юмрук в корема, все така внезапна, пронизваща и неутихнала с годините.

3

Жанры

Деловая литература

Детективы и Триллеры

Документальная литература

Дом и семья

Драматургия

Искусство, Дизайн

Литература для детей

Любовные романы

Наука, Образование

Поэзия

Приключения

Проза

Прочее

Религия, духовность, эзотерика

Справочная литература

Старинное

Фантастика

Фольклор

Юмор