Сънища за богове и чудовища

Оглавление

- Ето затова ви говоря - продължи той, сочейки към телевизионните екрани. Там папата и ангелът с шлема явно продължаваха да си приказват. Някой беше успял да приближи една от камерите към центъра на събитията и сега тя предаваше от земята, но все още недостатъчно близо, за да има и звук. - Що за същества са това?! - настояваше Морган. - На всички ни е ясно, че не са „небесни създания“...

- Все още нищо не ни е ясно - чу се да казва Елиза, макар че най-малко искаше - боже опази, ама че ирония - да се застъпва за ангели.

Само Морган беше способен да я провокира до такава степен. Изглежда, причината беше в гласа му - пропит от войнствата омраза, - който автоматично задействаше в нея импулса да спори. Достатъчно беше той да изрази позиция по даден въпрос и тя тутакси усещаше нужда да му се противопостави. Дори Морган да заявеше, че е на страната на светлината, Елиза непременно щеше да застане на страната на мрака.

А тя наистина, ама наистина не понасяше мрака.

- Ти изобщо учен ли си? - попита го тя. - Откога решаваме какво знаем, преди още да имаме каквито и да било данни?

- Взе ми думите от устата, Елиза. Данни. Това ни трябва сега. Съмнявам се, че папата ще ги получи, а и не чувам президентът да настоява за тях.

- Това не значи, че не го прави. Той каза, че всички възможни обяснения ще се вземат под

внимание.

- Дяволски си права. Допускам, че дори някоя летяща чиния да се спусне над Ватикана, ще й разчистят терен за кацане насред шибания площад „Св. Петър“!

- Това обаче не е летяща чиния, нали така, Морган? Наистина ли не схващаш разликата? -Осъзнаваше, че няма никакъв смисъл да спори с него, но той просто я влудяваше. Даваше си вид, че изобщо не е повлиян от знаменателността на случващото се, което по някакъв начин би трябвало да подсказва колко по-горе от всички останали се намира - сякаш е далече от вълненията на масата, които за него са нисши и непонятни. Що за примитивни обичаи! Какво е това нещо, дето го наричате „религия“? Близа обаче знаеше, че това тук е съвсем друг тип заплаха в сравнение с някоя летяща чиния. Кацането на извънземни на Земята би обединило всички по света по начина, по който го правеха научнофантастичните филми. „Ангелите“ обаче имаха потенциалната възможност да разединят човечеството на множество парчета с остри ръбове.

Тя ли не го знаеше?! Нали от години беше едно от тези парчета!

- Няма много каузи, заради които хората биха убивали или измирали с радост, а това е най-великата от тях - каза тя. - Не схващаш ли? Сега няма никакво значение ти в какво вярваш, или кое ти смяташ за глупост. Ако в момента се задейства някоя от твоите „протоколни процедури“, положението за никого няма да е розово.

Морган отново въздъхна тежко и взе да си разтрива слепоочията с върховете на пръстите, сякаш казваше: защо съм принуден да търпя подобно слабоумие?!

- Не съществува сценарий, според който всичко да е „розово“. Ние обаче трябва да контролираме тази ситуация, а не да бием чело в земята като някакви ошашавени селяндури.

В този момент Близа се видя принудена да си прехапе езика, защото мразеше да споделя мнението на Морган Тот. Но пък и нямаше как да оспори думите му. Самата тя водеше тази битка от години - никога повече да не пада на колене, никога повече да не бие чело в земята, никога повече да не бъде принуждавана.

А ето че сега небесата се разтвориха и от тях се изсипаха ангели.

Приличаше на някакъв цирк. Прииска й се да се разсмее. Прииска й се да забие юмруци в нещо. В стена например. Или в самодоволната физиономия на Морган Тот. Представи си как би я изгледал, ако знаеше откъде всъщност идва тя. От какво идва. Откъде е избягала. Сигурно в този случай надменността му би достигнала висоти, непознати дотогава в историята на човечеството. Или по-скоро би се отдал на неудържимо, отблъскващо ликуване. Това направо ще се превърне в неговия звезден миг за цяла година напред.

Тя реши да млъкне и Морган го изтълкува като знак за победа; съдейки по съмнителния блясък в очите му обаче, остана с чувството, че е трябвало да замълчи много по-рано. Хората с тайни не трябва да си създават врагове, напомни си тя.

Тогава, ясен и неповикан, сякаш отговор на тези мисли, дошъл от най-дълбинните пластове на нейните спомени, долетя гласът на майка й. „Хората с предопределение - каза тя - не трябва да си правят планове.“

- Боже мили! - възбудено възкликна един от стъписаните новинари и с това привлече вниманието на Близа обратно към редицата телевизионни екрани. Там нещо ставаше. Папата се беше извърнал настрани и даваше разпореждания на своите подчинени, а новинарските екипи, помъкнали камери и микрофони, приближаваха в несигурен тръс. - По всичко личи, че посетителите ще направят изявление!

10. На ръба на паниката

Ангелът носеше гравиран сребърен шлем, увенчан с напречен гребен бели пера. Напомняше шлем на римски центурион с една разлика - имаше дълга предпазна лицева козирка: тясна ивица сребро от визьора чак до брадичката, която разполовяваше лицето. Покриваше носа и ъгълчетата на устата, оставяйки всичко друго - очите, скулите и челюстта - открито.

Това изглеждаше доста странно, особено на фона на останалите воини - гологлави, с открити красиви лица. Имаше и други странности в този ангел, но те по-трудно се забелязваха, а предстоящото му изявление съвсем щеше да ги маскира. Едва по-късно щяха да анализират неговата стойка, странно издутата му сянка, неясния фъфлещ говор и шепота, долавян по време на дългите паузи, сякаш му подсказва суфльор. Вглеждането в подробностите щеше да започне главно заради общото впечатление за нещо нередно, което той създаваше - сякаш е нещо лепкаво, полепнало по пръстите. Този път обаче беше полепнало по съзнанието.