Сънища за богове и чудовища

Оглавление

- Представа нямам - отвърна тя. - Май се кани да извърши някой подвиг, за да ни спаси от бялата смърт. - В същия миг съжали, задето си е позволила да хленчи.

Кару трепна.

- Съжалявам, че не сме по-добре подготвени, Зузе - каза. - Не трябваше да идваш. Каква глупачка съм, че те взех с нас.

- Шт! Аз не съжалявам и изобщо не съм премръзнала до смърт, иначе щях да се намъкна под одеялото при Исса.

Имаше негласна конспирация за подпомагане на студенокръвните сред тях и всички излишни одеяла - включително смрадливата защита на Зузана срещу бодливата грива - бяха отишли за каузата. Зузана поне имаше подплатено яке, а Мик - пуловер. Извадиха късмет, че не бяха взели всичко със себе си, когато избягаха от казбата, иначе и с това нямаше да разполагат.

- Какво точно се кани да прави? - попита Кару. Мик беше поел в посока, обратна на тази, където спяха химерите. - Той едва ли... не би си позволил... О! Точно това е. - В гласа й имаше едновременно ужас и страхопочитание.

Зузана споделяше чувствата й.

- Какво си въобразява?! - изсъска тя. - Отбой. Отбой.

Но вече беше твърде късно.

С ръце, напъхани дълбоко в джобовете на джинсите, влачейки крака като някой подплашен клошар, Мик вървеше към... Лираз.

Зузана се изправи, за да вижда по-добре. Жената ангел стоеше в най-отдалечения край на този скален окоп, колкото се може по-настрани от химерите; явно пак беше бясна, също като в казбата или на Карловия мост. Даже май още по-бясна. Или пък лицето й просто си беше такова? Зузана не я беше виждала с друго изражение. По време на полета двамата с Мик си намериха забавление, като измисляха по някоя малка обява за всеки от спътниците си; тази на Лираз представляваше нещо от рода на: Пламенна, много взривоопасна жена ангел търси жив игленик, за да тренира навъсената си физиономия и основните техники при намушкване. Без целувки.

Мик нямаше намерение да се предлага за игленик. Зузана си даде сметка, че онова „пламенна“ - ама буквално - е целта му. Това си беше същинска лудост! И сигурна смърт. Нямаше начин Лираз да склони да дойде при тях и да ги сгрее с крилете си. Тези нейни пламенни, чудни, сгряващи кри ле.

Точно в този момент Мик се опитваше да говори с нея. Първо направи разбираемото за всеки потръпване бррр! и веднага след това разпери ръцете си като кри ле, накрая посочи мястото, откъдето идва, и сключи длани като за молитва. Лираз проследи жеста му и видя Зузана и Кару да ги наблюдават. Очите й се присвиха. После отново насочи вниманието си към Мик, но само за кратко, поглеждайки го - отгоре; беше доста висока - с пълно безразличие. Нищо не каза, даже не си направи труд да поклати отрицателно глава, само му обърна гръб, сякаш него изобщо го нямаше.

Как си го позволява?!

- Ей сега ще я направя на тантан - промърмори Зузана.

- Моля? - не дочу Кару.

- Нищо.

Мик се връщаше гузен, но не и наръган, и макар мисията му да се провали - нима си въобразяваше, че Лираз ще се загрижи за тяхното удобство?! - той беше проявил невероятен кураж. Химерите, дори да бяха зверове, пак се оказаха по-сговорчиви от нея.

- Ето го моя герой - посрещна го без следа от насмешка Зузана, после го хвана за ръка и го отведе при символичния огън, за да възстанови отново тропиците по врата си.

13. Заедно

Слънцето залезе. Нитид се издигна, следвана от Е лай, и Кару се наслади на почудата на своите приятели, които за първи път имаха привилегията да съзерцават сестрите луни, макар тази нощ двете да приличаха по-скоро на тънки сърпове. Затова пък още веднъж им се отдаде случай да зърнат буревестници, макар този път само отдалече. Температурата продължаваше да пада и телата на измръзналите създания още по-плътно се вплетоха едно в друго. После готвиха, ядоха. А Оора разказа история с натрапчив ритмичен рефрен.

Лираз продължаваше да стои настрана, колкото се може по-далеч от скупчените тела на зверовете. Докато топлеше пръстите си в подмишниците, Кару мислеше, че неизползваната топлина от ангелските криле е същото разхищение като да разливаш вода в пясъка на пустинята. Въпреки това не можеше да се сърди на Лираз - нали по време на полета и на нея не й спестиха невидимите мълнии от хамсите. Е, имаше право да я вини за грубото отношение към Мик - все пак Мик нямаше хамси, пък и кой изобщо би могъл да таи злоба към Мик?\ Дори най-злонамерените сред химерите не бяха способни на това. Ами Зузана? Не случайно нейният химерски прякор беше нийк-нийк, но въпреки това Мик успя да я превърне в мед и масло. Засега единствено Лираз се оказа имунизирана срещу неговите чарове.

Но Лираз беше по-особена от останалите. Особено асоциална. Даже зрелищно асоциална. И въпреки това Кару се чувстваше отговорна за нея. Тя се оказа между двете групи като... какво? Нещо като посредник? Едва ли имаше по-неподходящ избор за тази роля. Точно преди Акива да поеме на път, погледът му за кратко скъси разстоянието между тях двамата с Кару. Нямаше друг, способен на такова нещо - да прогори с очи пътека във въздуха, да те накара да се почувстваш забелязан, откроен. Не бяха разменили нито дума след напускането на казбата; даже не се случи да се озоват близо един до друг, пък и тя внимаваше накъде гледа, но този негов единствен поглед й каза много, включително я помоли да се грижи за сестра му.

И тя не беше никак безразлична към тая негова молба. Май поне засега никой не досаждаше на Лираз. Кару много се надяваше и занапред някой от нейните спътници да не се подаде на глупаво изкушение само защото Акива го няма да защити сестра си.