Сънища за богове и чудовища

Оглавление

Близа се извърна към Морган и го видя да следи размяната на реплики с противна, ненаситна жадност. Протоколна процедура при извънземна инвазия, помисли си Елиза. Щом улови погледа й, той се извърна със самодоволна усмивка и отбеляза: „Може пък да не съм единственият невидиотен на планетата“ с тон, който несъмнено я поставяше начело на всички останали идиоти.

Което й услади деня - единствената сладост на този иначе мрачен ден, който скоро щеше да стане даже още помрачен, когато проф. Чодри попита агентите: „Мога ли да взема и един асистент?“, а после, след като му отговориха одобрително с рязко кимване, се обърна... към нея.

Към нея. Скъпоценна, злорадстваща сладост, твърде хубава, за да е истинска.

- Стига да нямате против да ме придружите, Елиза.

Заради звука, който издаде Морган, Елиза почти повярва, че въздухът от дробовете му беше изкаран през всяко отвърстие на главата, не само през носа и устата. Ушите и очите му също участваха, също като в анимационно филмче. Това беше някакъв заклеймяващ унищожителен съсък, събрал в едно недоверието, огорчението, презрението.

- Но, проф. Чодри... - понечи да възрази той, обаче проф. Чодри го прекъсна, рязко и делово.

- Не сега, г-н Тот.

Елиза, надигайки се от стола си, се забави само толкова, колкото да прошушне с половин уста: „Да го духаш, г-н Тот“.

- Това аз трябваше на теб да го кажа - отвърна той язвително и с ярост, поглеждайки многозначително присвил очи по посока на проф. Чодри. Елиза замръзна, усещайки как дланта й се нажежава до бяло н изтръпва от желание да го зашлеви през лицето. Възпря я само присъствието на агентите и нейния наставник, които ги наблюдаваха; тя потисна порива си, но после дълго усещаше ръката си натежала от непроизведения шамар.

Е, поне имаше известна утеха в това, че именно тя събра оборудването по заръка на проф. Чодри и после пак тя последва агентите през вратата, оставяйки Морган да беснее сам в лабораторията, сърдит като малко момче.

Чакаше ги кола. Лъскава, черна, държавна. Елиза се питаше от коя ли точно служба са агентите. Не успя да прочете какво пише на значките им. ФБР? Н,РУ? НАСА? Кой имаше правомощия върху... ангелите?

Проф. Чодри първо настани Елиза, после се вмъкна до нея на задната седалка. Вратата щракна и се затвори, агентите се разположиха отпред и автомобилът се включи в трафика. Колкото повече се отдалечаваха от музея, толкова повече повяхваше триумфът на Елиза; обзе я тревога. Полека, каза си, първо премисли всичко.

- Хъм, извинете, къде отиваме? - попита.

- Ще ви осведомят при пристигането - гласеше отговорът от предната седалка.

Ясно.

Пристигане, но къде?

Сигурно в Рим.

Или пък не?

Близа крадешком погледна проф. Чодри, който едва видимо сви рамене и вдигна вежди.

- Това сигурно ще хвърли светлина по въпроса.

Светлина по въпроса? Дали? Мигар наистина ще получат достъп до посетителите?

За момент си представи как приближава някой от ангелите и пъха тампон за вземане на ДНК-проба в устата му, при което усети начален пристъп на истерия. Кой да ти допуска, че след всичко онова, от което избяга, тъкмо науката ще я изправи лице в лице с ангели? Наложи се да преглътне смеха си. Ей, мамо, я ме виж! Боже. Това предизвикваше смях само защото беше толкова нелепо. Какво ли не направи, за да се раздели с миналото си, а докъде стигна?

Едно от най-грандиозните събития в човешката история, а тя ще вземе участие в него... пъхайки тампон в устата на някой ангел? Отворете уста. Истерията отново взе да я дави, но беше потисната, преглътната и прикрита с престорено покашляне. Е лиза щеше да анализира ДНК на ангел. Ако те изобщо имат ДНК. Трябва да имат, помисли си. Нали притежават физически тела; тези тела все от нещо трябва да са направени. Но какво ли ще е то? Дали ще има нещо общо с човешката ДНК? Дори не можеше да си го представи, но беше убедена, че това е единственият начин да бъде разгадана тази мистерия. На молекулярно ниво.

Тя ще разбере какво представляват те.

Заради обърканото съзнание, изтощението и тревогите, все още налегната от съня, кацнал на рамото й - като хищна птица, която чака своето време, - мислите й постоянно се губеха, за да изскочат отново след малко отнякъде. Също като да преследваш някого с все сили и тъкмо да го хванеш, той се обръща разярен и те сграбчва за гърлото.

Да, тя ще открие какво представляват ангелите. Това вече беше старата Близа, която напълно владееше мислите си. Ще го направи така, както са я учили. Последователни нуклеотиди^; тогава вече светът, вселената и бъдещето ще си дойдат на мястото. Филогенеза^. Ред. Здрав разум.

Но после тази мисъл се обърна рязко, сграбчи я и принуди Близа да я погледне в очите -оказа се не това, което тя си мислеше, че преследва. От тези очи надничаше лудост.

Тази мисъл не беше: Аз ще разбера какво представляват ангелите.

Онова, което Елиза всъщност си мислеше, бе: Дали някога ще разбера какво представлявам

аз?

27. Просто обитатели на един споделен свят

Когато Кару се върна при Зузана, Мик и Исса, откри, че не са стояли със скръстени ръце, докато тя е била на военен съвет: бяха подготвили мястото, разопаковали блюдата, почистили и сортирали зъбите. Зузана беше направила и нещо повече - няколко огърлици, още ненанизани, очакваха одобрението на Кару

- Добри са - произнесе се Кару, след като внимателно ги огледа.

- Ще свършат ли работа? - попита Зузана.

Кару се взря в тях още по-внимателно.