Сънища за богове и чудовища

Оглавление

Зверовете идват за вас.

- Вижте! - посочи й проф. Чодри.

Горе на хълма, ясно очертана на фона на далечните планини, се виждаше крепост от червеникав кирпич. Колкото повече наближаваха - камънакът силно хрущеше под гумите, -толкова по-отчетливо се открояваха автомобилите, скупчени под стените й: джипове и тежки военно-транспортни камиони. И хеликоптер по-встрани, с угасен двигател. Патрулираха войници в камуфлажни униформи с пепелявия цвят на пустинята, имаше и... Тя затаи дъх и се обърна към проф. Чодри. Той също ги беше видял.

Спускаха се напряко от крепостта: фигури в бели защитни комбинезони.

Протоколна процедура при извънземна инвазия, помисли си Елиза. Дявол да го вземе!

Един от агентите се обади по телефона и когато техният джип спря край останалите автомобили, там вече чакаше да ги посрещне мъж с големи черни мустаци. Носеше цивилно облекло, говореше с акцент и имаше вид на човек с власт.

- Добре дошли в Кралство Мароко, професоре. Аз съм проф. Юсеф Амхали.

Двамата се ръкуваха. Елиза беше удостоена само с кимване.

- Проф. Амхали... - започна проф. Чодри.

- Моля, наричайте ме Юсеф.

- Юсеф. Можете ли да ни кажете защо сме тук?

- Със сигурност, професоре. Вие сте тук, защото аз ви повиках. Тук имаме... ситуация, която надхвърля моята компетентност.

- А каква е вашата специалност? - попита проф. Чодри.

- Аз съм съдебен антрополог - отвърна той.

- И що за ситуация е това? - намеси се Близа, твърде прибързано, прекалено високо.

Проф. Амхали - Юсеф - повдигна вежди и млъкна, оглеждайки я от глава до пети. Дали не

трябваше да си остане мълчаливият асистент, покорната женска? Сигурно беше доловил страха в гласа й, или тя просто зададе тъп въпрос от гледна точка на неговата компетентност. Близа беше съвсем наясно каква точно е работата на съдебните антрополози и какво може да е довело всички тях на това място.

Когато той вирна глава, съвсем леко, и подуши въздуха, бърчейки нос от отвращение, Близа също го усети: наситена воня. На разложение.

- Ситуация, мис, която в горещ ден мирише още по-зле - отвърна той.

Трупове.

- Ситуация - продължи проф. Юсеф Амхали, - която може да ни докара до война.

Близа схвана, или поне така си мислеше. Ставаше дума за масов гроб. Но тя все така не проумяваше защо те са тук. Проф. Чодри зададе гласно нейния въпрос.

- В такъв случай точно вие сте специалистът - заключи той. - Защо съм ви нужен аз?

- Няма специалисти за това тук - отвърна проф. Амхали. После замълча. Усмивката му беше едновременно измъчена и оживена, но зад нея Близа долови страх, който раздуха и нейните страхове. Какво става тук?

- Моля! - Той им даде път да вървят пред него. - Ще е по-лесно вие сами да ги видите. Ямата е насам.

34. Нещо известно и погребано

Докато в продължение на повече от двайсет минути се занимаваха с бумащина и подписваха поредица от клетвени декларации за строга поверителност, тревогата на Е лиза нарастваше с всяка следваща страница. Още четвърт час, прекаран в защитен комбинезон - това допълнително разпали тревогите й - и ето че най-накрая се включиха в парада на насекомоподобните бели фигури по пътеката.

Проф. Амхали поспря на билото на склона. Гласът му излизаше изтънял, филтриран през апарата за дишане.

- Преди да ви отведа по-нататък - каза, - длъжен съм да напомня, че онова, което ще видите, е класифицирана информация и е крайно опасно. Секретността е от първостепенно значение. Светът не е готов да види това, а ние определено не сме готови да му го покажем. Разбирате ли?

Елиза кимна. В костюма беше лишена от периферно зрение и трябваше да се обърне, за да се увери, че и проф. Чодри кимва. Още няколко бели фигури идваха на група след тях и тя изведнъж си даде сметка, че нямат никакви отличителни белези. Само за миг да отклони поглед и вече няма да знае кой точно е проф. Чодри. Имаше чувството, че е попаднала в някакво чистилище. Всичко изглеждаше крайно сюрреалистично и стана още по-невероятно, когато пред погледа им се появи забранената зона. На хълма под казбата с въже беше отцепен периметър, в който бяха вдигнати няколко отровножълти шатри от защитен материал. Жужаха огромни кубовидни генератори, а кабелите, плъзнали като змии, ги свързваха с палатките като пъпна връв. Наоколо се суетяха хора от персонала, които отдалече приличаха на ларви в покриващи ги от глава до пети бели полиетиленови комбинезони.

Малко по-нататък патрулираха войници. В небето кръжаха още хеликоптери.

Слънцето прежуряше немилостиво и Елиза имаше чувството, че въздухът влиза в маската като през тънка сламка. Тромаво и сковано заради неудобния костюм, тя взе да се спуска надолу по хълма. Страхът, също като нейната сянка, се просна отпред в краката й н започна да расте.

Какво е това в ямата ? Какво има в шатрите ?

Проф. Амхали ги отведе до най-близката палатка и отново спря.

- „Зверовете идват за вас“ - цитира той. - Това каза ангелът.

В продължение на няколко секунди на Елиза й се струваше, че цялата е едно разтуптяно сърце, затворено в полиетилен. Зверове. О, боже, тук?!

- Оказва се обаче, че те са вече сред нас.

Сред нас, сред нас.

И със замаха на шоумен той отметна входното покривало на шатрата, за да открие...

... зверовете.

Думата зверове, постепенно осъзна Елиза, в случая обхващаше изключително широк спектър от същества. Животни, чудовища, дяволи, даже неназовани изчадия от кошмарите -толкова страховити, че с вида си можеха да спрат сърцето на някое малко момиче. И това не беше всичко. Съвсем не.