Выбери любимый жанр
Оценить:

Сънища за богове и чудовища


Оглавление


78

Аз съм виждала другите вселени. Аз съм била там.

И съм ги унищожила.

39. Потомък


Сиритхар я привлече към него като музика из разклонените във всички посоки скални пасажи към дълбините на планинската крепост на мъртвото племе и така Скараб, царицата на сте лианите, откри мага, когото беше дошла да убие.

Преследваше го чак от другия край на света и ето го сега, съвсем сам и на уединено място. Обърнат с гръб към нея, гол до кръста, той загребваше с шепи вода от улея в пещерната стена и я плискаше върху лицето, врата и гърдите. Водата беше студена, а плътта му - жарка и парата се стелеше над него като мъгла. Накрая потопи глава в ручея и взе да търка с пръсти косата си. Пръстите му бяха татуирани, а косата - гъста, черна и много къса. Когато се изправи, водата се застича по врата му и Скараб забеляза белега.

Приличаше на затворено око и макар да усети силата му, формата й беше непозната. Определено я нямаше в Лексикона. Затова предположи, че също като световно повсеместният вятър и отчаянието това си е негово лично творение, макар и не създадено с открадната сиритхар, защото иначе щеше да почувства труса на неговото сътворение. Въпреки това сиритхар му принадлежеше, наситена с електричество. Като озонов въздух пред буря, но още по-плътна. Главозамайваща.

Пред нея стоеше непознат маг, който теглеше струните на света и щеше да го унищожи, ако не успееха да го спрат. Очакваше да почувства неговата поквара, както и че душата й ще жадува неговото убийство - така светкавицата жадува извисилия се стълб, - но нищо не беше такова, каквото го очакваше. Нито смесената група серафими и химери, нито той самият.

Вие ли ще го направите, господарке, или пък аз да го сторя?

Гласът на Карнасиал прозвуча в главата й, интимен като шепот. Стоеше на няколко крачки отзад, невидим заради заклинанието също като нея, но съзнанието му докосна нейното като дъх, раздвижил въздуха пред ухото. Гъделичкане, топлина, даже следа от уханието му. Толкова реално.

И толкова самоуверено.

Изпрати своя отговор и усети как той трепна и отстъпи.

А ти как мислиш, отвърна. Това бяха единствените й думи, но в тях имаше нещо много повече.

Телестезията беше изкуство, много по-сродно на съновидението, отколкото на говора. Изпращачът изплиташе сензорни нишки, със или без думи, за да състави послание, което достигаше до съзнанието на получателя на всички нива: звук и образ, вкус, докосване, мирис и памет. Дори - ако двамата бяха много опитни - емоция. Изпратено от истински майстор, теле сте беше усещане, много по-богато от реалността: сън наяве, препратен чрез мисълта. Скараб не беше еднакво добра в телестезията на различни разстояния, но можеше да усуче няколко нишки в посланието си, както направи сега. Извити котешки нокти и жарене на коприва - Айдолен я научи на това - внушиха на Карнасиал: назад.

Мигар си беше въобразил, че след като му дари тялото си през своя първи сезон на сънищата, вече има правото да докосва съзнанието й непоканен?!

Мъже!

Един сезон на сънищата беше само това - един сезон на сънищата и нищо повече. Ако пак избере него следващата година, това може би вече щеше да означава нещо, но тя се съмняваше, че ще го направи. Не защото той не й достави удоволствие, а по една проста причина: как би разбрала колко го бива, ако не го сравни с други?

Прости, царице.

Това мислено послание дойде от почтително разстояние - почти същото, на което се намираше той физически; лишено от аромат и възбуда, както си беше редно. Въпреки това усети мимолетното му покаяние, едва раздиплено. Карнасиал също като нея не владееше теле сте до съвършенство - щеше да мине доста време, преди някой от двамата да може да се похвали, че е овладял майсторството; и двамата бяха прекалено млади - но имаше заложби. Скараб не случайно го беше избрала за своя почетна стража - не заради пръстите му на свирач на лютия, които се учеха да свирят на тялото й с такава жар през пролетта, нпто заради дълбокия му камбанен смях, нито заради неговата ненаситност, която разбираше нейната и й откликваше във всичко за разлика от мислените послания.

Карнасиал беше умел маг, както и всички останали от нейната стража, но нито един от тях -нито един - не излъчваше такава сурова мощ като серафима, който сега стоеше пред нея. Погледът й се плъзна по голия му гръб и тя изпита внезапна почуда. Това беше гръб на воин, мускулест и издълбан от белези, а на една издатина в скалата вдясно от него беше провесена двойка кръстосани мечове. Той наистина беше воин! Знаеше го още от Астре, където народът говореше за него с разяждащ страх, но не можа да повярва, докато не се убеди лично. Нещо не беше както трябва. Маговете не използват стомана; нямат нужда от нея. Когато някой маг убива, кръв не се лее. Когато тя убие него, за което и беше дошла, той просто щеше... да престане да живее.

Животът е единствената нишка, която държи душата привързана към тялото, и разбереш ли веднъж как да я намериш, от там нататък е вече лесно да я скъсаш като стрък цвете.

Е, направи го тогава, каза си и посегна към неговата нишка, усещайки зад себе си присъствието на Карнасиал, който чакаше. „Вие ли ще го направите, или аз да го сторя?“, беше попитал и това я подразни. Той се съмняваше, че ще успее, защото никога не го е правила досега. По време на обучението беше докосвала различни нишки на живота и ги беше оставяла да пеят между пръстите й - пръстите на нейната анима, нейното нетленно аз. Все едно да опреш острие в гърлото на спаринг партньора по време на тренировка. Аз печеля, ти умираш, дано имаш късмет следващия път. Но никога досега не беше прекъсвала нишката и когато го направи, щеше да усети разликата между това да опреш острие о гърлото на противника и да му отвориш гърлото.

3

Жанры

Деловая литература

Детективы и Триллеры

Документальная литература

Дом и семья

Драматургия

Искусство, Дизайн

Литература для детей

Любовные романы

Наука, Образование

Поэзия

Приключения

Проза

Прочее

Религия, духовность, эзотерика

Справочная литература

Старинное

Фантастика

Фольклор

Юмор