Выбери любимый жанр
Оценить:

Сънища за богове и чудовища


Оглавление


90

Шуте, полудявам

Този ден се чувстваше точно като Шекспирова героиня. От трагедиите, разбира се, не от комедиите. Не й беше убягнало, че когато крал Лир произнася тези думи, той вече е обзет от лудостта. Нищо чудно и при нея да е така.

Сигурно вече губеше разсъдък.

Или пък...

... едва сега разсъдъкът й се проясняваше.

Поне до момента напълно се владееше, във всяко едно отношение. Пиеше студен ментов чай в казбата - не казбата хотел, а в казбата с масовия гроб на чудовищата, - почивайки си за кратко по време на работата при ямата. Този ден проф. Чодри не беше особено разговорлив и Близа се изчерви при спомена как непохватно я беше потупал по ръката миналата нощ и как тя тотално се срина в очите му със своя психически срив.

Мамка му. Хората, на чието мнение особено държеше, не бяха чак толкова много и той беше един от тях. А ето какво стана. Мислите й постоянно се връщаха към събитията от тази нощ -още едно кръгче на въртележката на позора, - когато забеляза внезапно раздвижване сред скупчилите се работници.

Пред тежките древни порти на крепостта беше разположен импровизиран щанд: от един пикап раздаваха чай и подноси с храна, бяха изкарали и няколко пластмасови стола. Иначе цялата казба беше отцепена; екип от съдебна медицина я изследваше сантиметър по сантиметър. Буквално. Откриха дълги лазурно сини косми в една от стаите - явно същата, където намериха и разпиляна по пода странна колекция от зъби, което доведе до предположението, че Момичето на моста и Фантомът на зъбите (силуетът, уловен от охранителните камери в Чикагския музей „Фийлд“) може да са едно и също лице.

Работата съвсем се заплете.

А ето ти сега и ново двайсет. Близа не разбра как точно започна всичко, но забеляза, че вълнението се предава на работниците от група на група: те започваха да жестикулират оживено и да дърдорят високо и бързо на арабски. Някои сочеха към планините. Нависоко, към небето над върховете - в същата посока, накъдето показа и проф. Амхали, уточнявайки кисело: „Те отидоха нататък“.

Те. Живите „зверове“. Близа мъчително си пое въздух. Дали не са ги открили?

Бегло зърна проблясването на самолет в далечината; после вдясно двама, чието занимание не можеше ясно да определи, се откъснаха от общата тълпа - имаше струпани много мъже, но повечето от тях, изглежда, нищо не вършеха - и се втурнаха към хеликоптера, кацнал върху ограничен равен участък. Тя продължи да наблюдава, забравила за чашата чай в ръката си, как перките взеха да се въртят, набирайки скорост, докато към нея се носеше на талази вдигнат прахоляк, как хеликоптерът се откъсва от земята и отлита. Звукът беше оглушителен -хъмпхъмпхъмп - и сърцето й думкаше, докато оглеждаше лицата на хората около себе си. Заради езиковата бариера се чувстваше като същински инвалид и чуждо тяло. Но все някой от тези трябваше да говори английски и сега се налагаше да извърши малък подвиг. Поемайки си дълбоко въздух, Близа запрати картонената чашка от чай в кошчето и приближи една от малкото жени работнички на обекта. Достатъчни бяха само няколко въпроса, за да разбере какъв е източникът на този смут.

Огън в небесата, беше й казано.

Огън? „Още ангели ли?“, попита тя.

„Иншааллах“, отвърна жената, взряна в далечината. „Ако Бог е рекъл.“

Близа си припомни какво беше казал проф. Амхали предишния ден. „Това е много удобно за християните, нали?“ „Ангелите“ в Рим, а „демоните“ - тук. Колко добре изпипано, колко приемливо от гледната точка на Запада и колко погрешно в същото време. Мюсюлманите също вярваха в ангели и Близа се досети, че те не биха имали нищо против да получат няколко и за себе си. Колкото до нея, предчувствието й подсказваше, че ще нм е много по-добре без тях; наложи се да си зададе въпроса - особено в светлината на онова, в което започваше да вярва -защо пришествието на ангелите я плаши повече от това на зверовете.

44. Извънредни новини


Предимството на серафимите беше, че сами се погрижиха за блясъка на своето пришествие. Водеха си музика, имаха специални костюми за случая и за още по-голям ефект предварително бяха проучили маршрута. Но дори да го нямаше всичко това, пак си оставаха красиви и грациозни. Утвърждаваната с векове митология на техните посрещани им беше постлала пътя. Почти нямаше начин нещо да се обърка.

„Зверовете“ се появиха на сцената не така бляскаво. Одеждите им бяха измачкани и вкоравени от засъхналата кръв; музиката за тях беше подбрана от продуцентите на сензационните новини по телевизията и на всичкото отгоре някак им липсваха красота и грациозност.

Просто защото бяха мъртви.

Два дни след стъписващото обръщение на водача на ангелите, че „зверовете идват за вас“ -два дни на размирици, масови самоубийства и масови покръствания в претъпкани църкви; два дни на навъсени чела, хъкане и мъкане от страна на световните лидери по въпроса какво обсъждат на закритите заседания - и ето че новинарските емисии, надпреварвайки се едни други, пак взривиха колективното съзнание на човечеството със сила, равна на силата на самото пришествие, ако не и по-голяма.

„Извънредни новини.“

Треската в медиите вече достигаше своя пик - навсякъде цареше някаква журналистика с метаболизма на колибри: бързо бързо бързо и ненаситно. Различните видове страх бяха щедро подправяни с нездраво ликуване; времена като тези бяха същинска сбъдната мечта за телевизионерите. Треперете от страх. Не. Още посилно се страхувайте! Това не е учебна тревога.

3

Жанры

Деловая литература

Детективы и Триллеры

Документальная литература

Дом и семья

Драматургия

Искусство, Дизайн

Литература для детей

Любовные романы

Наука, Образование

Поэзия

Приключения

Проза

Прочее

Религия, духовность, эзотерика

Справочная литература

Старинное

Фантастика

Фольклор

Юмор