Выбери любимый жанр
Оценить:

Сънища за богове и чудовища


Оглавление


97

- Елиза. Елиза. Сега това няма значение. Нека първо ви заведем у дома, а за другото ще му мислим после.

Усети как пулсът й думка в ушите. От гняв, от безизходица, но и заради нещо друго. Волна като глухарче, напомни си тя. Делнична като пай. Е, може би не чак толкова делнична. Може би не завинаги, но ще бъде волна. Погледна своя наставник, този достолепен мъж с рядък ум и висок интелект, който в нейните очи беше образец за възхода на човешкото просвещение, и почувства как неговото лицемерие натежава срещу нейната истина - нейното собствено новопридобито познание - и тази битка беше неравна.

- Не - каза и чу гласа си, прекършен и изневеряващ заради срама, потънал в общото й безсилие. - Нека помислим за това сега.

- Не мисля...

- О, напротив, вие много мислите. Но грешите. - Бегло махване с ръка към екрана на лаптопа и всичко онова, което той обобщаваше с този стоп кадър. - Морган Тот стои зад всичко това. Само се вгледайте. Истината за него е непозната и далечна, никога не съм очаквала да я стигне. Може и да е умен, но е повърхностен. Вие обаче... - Той понечи да каже нещо, но Елиза го прекъсна. - От вас очаквах много повече. По коридорите на вашия „дворец на ума“ се разхождат богове. - Тя се постара да подчертае дебело кавичките, в които поставя думите си. - И те се опитват да не се натъкнат на... как го казахте - научната делегация? За да поддържат спокойствието на това място. Само дотам се простира вашата разкрепостеност, нали така? А ето че сега видяхте ангели и успяхте да пипнете химера. - Химера. Думата изникна в съзнанието й също така неочаквано, както стана преди със звездни богове: като обърната с лицето нагоре карта таро. - Вече знаете, че съществуват. И си давате сметка - със сигурност го разбирате, - че откъдето и да са дошли, те са идвали тук и преди. Всички наши митове и легенди имат реални, материални корени. Сфинксовете. Демоните. Ангелите.

Той бърчеше чело, заслушан в думите й.

- Но мисълта, че аз може да съм потомък на някой от тях?! Ето това вече е лудост. Нека отпратим Е лиза у дома, нека там й окажат някаква помощ н, в името на всички небеса, нека нейният ад стои колкото се може по-далече от моя дворец на ума! - Тя се засмя, безрадостно. -Вие тук не се кланяте на такива като мен, нали? Че кой някога е чувал за черен ангел?! На всичкото отгоре жена! Това сигурно е голям проблем за вас, професоре.

Той поклати глава. Изглеждаше уязвен.

- Елиза. Не е това.

- Ще ви кажа тогава какво е „това“ - продължи тя, но после млъкна, питайки се дали наистина иска да го направи. Да го каже. Тук. На тези лицемерни, изпълнени със съмнения мъже. Взе да мести поглед от единия към другия, от болезнено смаяния проф. Чодри и неговото... объркване заради нея - заради нейните халюцинации, заради нейната печална проява

- към тресящия се от презрение проф. Амхали. Това определено не беше най-съпричастната публика за едно откровение, но в края на краищата сега вече нямаше никакво значение. Новопридобитата увереност на Елиза стигаше отвъд всякаква потайност и срам.

- Семейството ми - продължи тя - се състои от окаяни, злобни, безмилостни хора и аз никога не бих им простила за онова, което ми сториха, но... те са прави. - Тя вдигна вежди и се извърна към проф. Амхали. - И да, аз все още съм спохождана от видения, колкото и да го ненавиждам. Не искам да повярвам в нито едно от тях. Не искам да съм част от тях. Опитах се да избягам от тях, но сега не е важно какво съм искала, защото аз съм. Странно, нали? Моята съдба

- това е моята ДНК. - Обратно към проф. Чодри. - Това би въвлекло научната делегация и представителите на вярата в нескончаеми спорове по коридорите на вашия ум. Аз съм потомък на ангел. Това е моята проклета съдба.

47. Книгата на Елизаел


Повече нищо не се каза след това. След като я преведоха като арестант през лагера, а очите на всички бяха приковани в нея, зложелателни и осъдителни. След като я натикаха в колата, хлопнаха вратата след нея и наредиха да бъде върната в Тамнугалт, за да чака там ескорт за дома. Предстояха им два часа път през сухия и посърнал пейзаж в покрайнините на Сахара и долината на Драа, която ги заобикаляше през цялото време. Нямаше никакво друго занимание, освен да се отдаде на унищожителна екзалтация и гняв.

Нищо друго освен това и... всичко известно и погребано.

И още много объркващи неща. Онова крайче, което се подаваше изпод пясъците - дали ковчеже, или пък цял един свят. От нея се искаше само да издуха праха. Елиза избухна в смях. Там, на задната седалка на колата, смехът взе да извира от нея като някакъв нов език. По-късно, когато правителствените агенти дойдеха да я приберат, шофьорът щеше да докладва за този смях като прелюдия към всичко случило се след това.

След като тя престана да се смее.

*

В „добрите стари времена“, когато нямаше никакви други грижи, освен да създава армия от чудовища в огромния пясъчен замък сред пустошта, Кару периодично яхваше стария ръждясал камион и поемаше през напуканата земя по безкрайните прави пътища към Агдез, най-близкия град, където, покрила главата си с хиджаб, купуваше провизии, без да привлича излишно внимание. Огромни торби с кускус, купища щайги със зеленчуци, сухари и бисквити, хилави пилета и цяло имане от сушени фурми и кайсии.

Сега наблюдаваше Агдез отгоре, от небето. Съвсем обикновено градче. Премина над него, усещайки нетърпението на онези, които я следваха, и продължи напред. Целта им се намираше малко по-нататък и беше къде-къде по-забележителна. Най-напред зърна палмовата горичка, оазиса, зелен и неочакван като разлята върху кафявата почва боя. А там, насред него: оронени кирпичени стени, същите като оронените кирпичени стени, които току-що бяха оставили след себе си. Поредната казба. Тамнугалт. Там имаше хотел, Кару помнеше това - удобна спирка по пътя, която да осигури временен покой на тяхната малобройна и необичайна група, при това не чак толкова уединена, че да не намерят всичко онова, което им е необходимо.

3

Жанры

Деловая литература

Детективы и Триллеры

Документальная литература

Дом и семья

Драматургия

Искусство, Дизайн

Литература для детей

Любовные романы

Наука, Образование

Поэзия

Приключения

Проза

Прочее

Религия, духовность, эзотерика

Справочная литература

Старинное

Фантастика

Фольклор

Юмор