Оценить:
|
Натюрморт с гарвани
- Предыдущая
- 39/130
- Следующая
39
Пендъргаст върна книгата на мястото й и извади друга, още по-опърпана, озаглавена „Търговията в прериите“. Прелисти няколко страници.
— Разбирам. А проклятието?
— Различни хора ще ви разкажат различни истории. Някои казват, че призракът на Бомонт още обитава Могилите да търси ботушите си. Други твърдят още по-лоши неща, които просто не бих искал да повторя пред една дама. Но едно нещо мога да ви кажа със сигурност за него — преди да умре, Бомонт проклел цялата земя около себе си — проклел я завинаги. Прапрадядо ми все още бил скрит в оврага и го чул със собствените си уши. Бил единственият жив свидетел.
— Разбирам. — Пендъргаст бе извадил нов том — много тесен и дълъг. — Благодаря ви, господин Дрейпър, за много интересния урок по история.
Бръши Джим се изправи.
— Няма защо.
Но Пендъргаст изглежда не го чу. Беше се вторачил в тясната книга. Кори забеляза, че бе с евтина платнена корица, а страниците с начертани редове бяха изпълнени с груби рисунки.
— О, този стар боклук — поклати снизходително глава Бръши Джим. — Баща ми го купил от някаква войнишка вдовица преди много, много години. Изиграли го. Срамувам се, че не е разпознал такъв фалшификат. Все се канех да го изхвърля на боклука.
— Не е фалшификат. — Пендъргаст отгърна една страница, после втора почти с благоговение. — Както по всичко личи, това е оригинална индианска счетоводна книга. Изцяло запазена при това.
— Счетоводна книга ли? — повтори Кори. — Какво означава това?
— Шайените имали обичая да вземат стари счетоводни книги от армията и да рисуват картинки по страниците им — на битки, любовни и ловни сцени. Картините били хроника на живота на един воин — нещо като биография. Индианците смятали, че украсените счетоводни книги притежават свръхестествени сили и ако привържеш такава книга към тялото си, ще бъдеш неуязвим. В Националния исторически музей в Ню Йорк има една счетоводна книга, украсена от шайен на име Нокътче на кутрето. Не е била толкова магична, колкото Нокътчето се е надявал: все още носи белезите на сачма, пронизала и книгата, и самия него.
Бръши Джим го гледаше с широко отворени очи.
— Искате да кажете… — започна той с невярващ тон, — искате да кажете, че през цялото време… Че това нещо е истинско?
Пендъргаст кимна.
— Не само това, ами ако не греша, то е произведение с уникална важност. Тази сцена тук изглежда емблематична за битката при Литъл Бигхорн. А тази, в края на книгата, май е илюстрация на религията на Призрачния танц. — Той затвори внимателно книгата и я подаде на Бръши Джим. — Книгата е дело на вожд на сиуксите. А това тук навярно е неговият гриф, който може да бъде интерпретиран като Гърбатия бизон. Но ще е необходимо допълнително проучване, за да се установи със сигурност.
Бръши Джим държеше книгата с изпънати напред ръце, трепереше, сякаш се боеше да не я изпусне.
— Нали разбирате, че струва няколкостотин хиляди долара — каза Пендъргаст. — Може би и повече, ако речете да я продадете. Нуждае се обаче от консервация. Дървесината в пулпа на счетоводните книги е силно киселинна.
Бръши Джим бавно приближи книгата към себе си, разлисти страниците.
— Бих искал да запазя тази книга, господин Пендъргаст. Парите за мен нямат значение. Но как да я… ъ-ъ… консервирам?
— Познавам един джентълмен, който може да направи чудеса с повредени или крехки книги като тази. За мен ще бъде удоволствие той да се погрижи за нея — безплатно, разбира се.
Бръши Джим погледна книгата за миг и сетне, без да пророни дума, я подаде на Пендъргаст.
Взеха си довиждане. Докато Кори шофираше обратно към града, Пендъргаст изпадна в мълчание, със затворени очи, дълбоко замислен, уловил нежно грижливо опакованата счетоводна книга.
Осемнадесета глава
Уили Стот крачеше по гладкия бетонен под и насочваше горещата смес от белина и вода напред-назад, за да подгони блуждаещите воденички, глави, гребени, вътрешности и всякакви други птичи зловония към голямата мивка от неръждаема стомана, монтирана върху пода под зоната на изкормването. С придобития от годините опит ръката му с шланга отскачаше наляво и надясно, струята подемаше допълнителни потоци карантия и под напор я насочваше към средата. Стот работеше като художник с четка, събираше всичко в един дълъг кървав поток пред себе си, преди да удари последния „подпис“ и с мощен тласък да го изпрати в канала. Огледа още веднъж пода, обходи със струята тук-там, за да улови заблудени пера и пуешки „обеци“, някой и друг клюн, които после подскачаха и танцуваха пред струята към канала.
Стот бе спрял да яде пуйка броени дни, след като започна работа в „Гро-Бейн“, а няколко месеца по-късно се отказа изобщо да яде месо. И повечето от познатите му, които работеха там, бяха сторили същото. За Деня на благодарността „Гро-Бейн“ раздаваше безплатни пуйки на всички свои служители, но Стот не познаваше човек, който да ядеше пуешко.
След като свърши, той изключи шланга и окачи струйника. Беше десет и четвърт и последните работници от втората смяна си бяха тръгнали преди часове. Преди време щеше да има и трета смяна, от осем вечерта до четири сутринта, но тези дни бяха отминали.
Усети успокояващия натиск на половинлитровата бутилка „Олд гранддад“ в задния си джоб. За да се възнагради за приключването, той извади плоското шише, разви капачката и дръпна една глътка. Уискито, затоплено до телесна температура, потече с приятна топлина към стомаха, а след това, няколко мига по-късно, обратно към главата му.
Животът не бе чак толкова лош.
- Предыдущая
- 39/130
- Следующая