Выбери любимый жанр

Оценить:

Натюрморт с гарвани

Оглавление

— Боя се, че е така.

Пендъргаст се върна на паркинга, лицето му бе замислено. Ако забелязваше бурята, която разкъсваше ландшафта от всички страни, то това не му личеше. Стигна до колата и сграбчи дръжката. След това спря и се обърна, замислен. Отвъд къщата с едва осветените й прозорци, царевичното море се вълнуваше яростно. Табелата с реклама на Пещерите Краус дрънчеше непрекъснато, люляна от вятъра.

Пендъргаст пусна дръжката, бързо подмина къщата и закрачи по пътя.

Две минути по-късно вече стоеше до колата на Кори.

Обърна се и пое обратно. Но едва бе тръгнал, когато в далечината се видяха редица фарове, които приближаваха с висока скорост. И докато колите го подминаваха и стоповете им присвяткваха на паркинга на пещерите, растящата му загриженост се превръщаше в убеденост и той се изпълваше със съзнанието, че немислимото бе станало.

По някаква ужасна, изкривена ирония на съдбата, изглежда всички — той, после Кори, а сега и Хейзън — бяха стигнали до едно заключение: че убиецът се крие в пещерата.

Пендъргаст мина за по-направо през царевицата към входа на пещерата. Ако успееше да влезе вътре преди…

Но закъсня с една минута. Когато излезе от царевиците, Хейзън, застанал пред вкопаните в земята стълби, водещи към пещерата, го видя и се обърна с мрачно изражение.

— Я виж ти, не е ли това специален агент Пендъргаст. А аз си мислех, че си заминал.

Петдесет и шеста глава

Шериф Хейзън бе вперил поглед в Пендъргаст. Последва миг на неудобно мълчание, в който Хейзън се почувства изпълнен с ярост. Онзи тип имаше навика да се появява отникъде точно в най-неподходящия миг. Е, щеше да се наложи да прогони кучия син веднъж завинаги. Нямаше повече да си губи времето с този тъпанар от ФБР.

Пристъпи към слабата фигура и успя да се усмихне накриво.

— Пендъргаст, каква изненада!

Агентът спря. Черният му костюм бе почти невидим в буреносната дрезгавина, а лицето му сякаш плуваше в мрака — бледо, призрачно.

— Какво правите тук, шерифе? — Думите му бяха тихи, ала в тона му прозвънна нотка, която Хейзън не бе чувал преди.

— Доколкото си спомням, тази сутрин ти беше предявена заповед за отстраняване. Ти я нарушаваш. Мога да те арестувам.

— Каните се да преследвате убиеца — рече Пендъргаст. — Стигнали сте до заключението, че е в пещерата.

Хейзън се размърда неловко. Пендъргаст сигурно гадаеше. Нямаше начин да е разбрал, още не.

Агентът продължи:

— Нямате абсолютно никаква представа в какво се набутвате, шерифе — нито за противника, с когото ще се сблъскате, нито за обстановката.

Това вече бе прекалено.

— Пендъргаст, стига толкоз.

— Вие сте на прага на бездната, шерифе.

— Ти си на прага.

— Убиецът държи заложник.

— Пендъргаст, ти просто си правиш димна завеса.

— Ако там вътре допуснете грешка, шерифе, това ще коства живота на заложника.

Въпреки всичко Хейзън го побиха тръпки. Това бе кошмарът на всяко ченге.

— Така ли? И кой е заложникът?

— Кори Суонсън.

— Откъде знаеш?

— Няма я цял ден. А аз току-що открих колата й, скрита в царевиците на стотина метра на запад.

Последваха няколко мига на неловко мълчание, след което Хейзън поклати с отвращение глава.

— Още от самото начало, Пендъргаст, не правиш нищо друго, освен да отклоняваш разследването със своите хипотези. Ако не беше ти, досега да бяхме окошарили онзи тип. Значи колата на Суонсън е паркирана в царевиците. Може да е излязла там с някой мъж.

— Влязла е в пещерата.

— Е, това е едно блестящо умозаключение. Вратата е от солидно желязо. Как смяташ, че е влязла? Разбила е ключалката?

— Погледнете сами.

Хейзън погледна натам. Пендъргаст сочеше надолу. Желязната врата наистина не бе затворена — пред прага й лежеше катинарът, наполовина скрит от прах и листа.

— Ако мислиш, че Кори Суонсън е разбила тази ключалка, Пендъргаст, сигурно си по-голям глупак, отколкото те смятах. Това не е работа на хлапе; дело е на закоравял престъпник. На мъжа, когото всъщност търсим. И това е повече, отколкото е необходимо да знаеш по въпроса.

— Доколкото си спомням, шерифе, вие обвинихте Кори Суонсън за…

Хейзън поклати глава.

— Слушах те достатъчно, Пендъргаст, а сега предай оръжието си. Ти си арестуван. Коул, сложи му белезниците.

Коул пристъпи напред.

— Шерифе?

— Той съзнателно нарушава действаща заповед за отстраняване. И възпрепятства полицейско разследване. Нахлул е в чужда собственост. Поемам цялата отговорност. Просто го разкарайте на майната му, не искам да го виждам.

Коул пристъпи към Пендъргаст. И в следващия миг се озова на земята, като се опитваше отчаяно да си поеме. Агентът бе изчезнал.

Хейзън зяпна.

— Уф! — Коул се претърколи в седнало положение, уловил се за слабините. — Онова копеле ме цапардоса в топките.

— Господи — прошепна Хейзън и освети наоколо с фенерчето си. Ала Пендъргаст го нямаше. След малко се чу изръмжаването на мощен двигател, шумът на бързо преминаващи чакъла гуми.

Коул се изправи със зачервено лице и се заотупва.

— Ще го обвиним в съпротива при арест и в нападение на полицейски служител.

— Забрави, Коул. Чака ни по-голяма риба за улавяне. Да си свършим сега работата тук, а с другото ще се занимаваме утре.

— Това копеле — промърмори отново Коул.

Хейзън го плесна по гърба и се ухили.

— Следващия път, когато извършваш арест, не изпускай из очи нарушителя.

Някъде далеч шумно се затръшна врата, а Хейзън чу писклив глас, който вятърът ту издигаше, ту заглушаваше. Миг по-късно видя пребледнялата Уинифред Краус, която тичаше по пътечката откъм старата къща. Жестоките пориви на вятъра развяваха бялата й нощница и на Хейзън му заприлича на летящ в нощта призрак. Райнбек я следваше по петите и протестираше шумно.