Греховете на светците

• Предыдущая
• 30/66
• Следующая

Дейна се разходи наоколо и си представи какво е било преди. Сградата трябва да бе имала много врати и прозорци. И все пак Тейлър Уинтроп и жена му не бяха успели да избягат. „Май трябва да отида в противопожарната охрана.“

В противопожарния участък я посрещна тридесетинагодишен мъж, висок, загорял и атлетичен. „Сигурно живее по ски-пистите“ — помисли си тя.

— Какво обичате?

— Четох за пожара в дома на Тейлър Уинтроп и историята ме заинтригува — отвърна Дейна.

— Да. Това беше преди година. Навярно най-големият пожар в този град.

Даже въпросът да му се бе сторил странен, мъжът не го прояви.

— Стана през нощта. Получихме сигнала в три. Колите ни стигнаха на мястото в три и петнайсет, но вече беше късно. Къщата гореше като факел. Не знаехме дали вътре има някой, докато не угасихме пожара и не открихме двата трупа.

— Имате ли представа как е избухнал пожарът?

— О, да. От повреда в електрическата инсталация.

— Каква повреда?

— Не знаем точно, но предния ден са повикали електротехник да я поправи.

— Но не знаете каква е била повредата, така ли?

— Мисля, че е имало проблем с противопожарната алармена система.

Дейна се опита да си придаде небрежен вид.

— Електротехникът, който е отишъл да я поправи… случайно да знаете името му?

— Не. В полицията би трябвало да знаят.

— Благодаря.

Той я погледна любопитно.

— Защо се интересувате от този случай?

— Пиша статия за пожари в зимни курорти из цялата страна — сериозно отвърна Дейна.

Аспенският полицейски участък се помещаваше в едноетажна сграда от червени тухли на пет-шест преки от хотела.

Щом я видя, дежурният възкликна:

— Вие сте Дейна Евънс от телевизията, нали?

— Да.

— Аз съм капитан Търнър. С какво мога да ви помогна, госпожице Евънс?

— Интересувам се от пожара, в който са загинали Тейлър Уинтроп и жена му.

— Боже мой, каква трагедия! Тукашните хора още не могат да я преживеят.

— Разбирам ги.

— Жалко, че не успяха да спасят семейство Уинтроп.

— Научих, че причина за пожара е била повреда в електрическата инсталация.

— Точно така.

— Възможно ли е да е било умишлен палеж?

Капитан Търнър се намръщи.

— Умишлен палеж ли? Не, не. Обикновена повреда в електрическата инсталация.

— Искам да поговоря с електротехника, който е бил там в деня преди пожара. Знаете ли името му?

— Сигурно го има в архива. Да го потърся ли?

— Ако обичате.

Капитан Търнър вдигна слушалката, размени с някого няколко думи, после отново се обърна към Дейна.

— За пръв път ли сте в Аспен?

— Да.

— Страхотно място. Карате ли ски?

— Не. — „Но Джеф кара. Когато дойдем тук…“

Един служител донесе на капитана някакъв лист и той го подаде на Дейна. На него пишеше: „Електрическа компания «Ал Ларсън», Бил Кели“.

— Намират се малко по-нататък по улицата.

— Много ви благодаря, капитан Търнър.

— Ама моля ви се!…

Когато Дейна излизаше от участъка, някакъв мъж на отсрещния тротоар се обърна с гръб към нея и заговори по клетъчния си телефон.

Електрическа компания „Ал Ларсън“ се намираше в малка сива бетонна сграда. На гишето на входа седеше копие на мъжа от противопожарния участък, загорял и със спортна фигура. Той се изправи.

— Добрутро.

— Добро утро — поздрави Дейна. — Искам да разговарям с Бил Кели.

— Аз също — изсумтя мъжът.

— Моля?

— Изчезна преди близо година.

— Изчезнал ли?

— Да. В смисъл — напусна. Без да каже нито дума. Даже не си взе последната заплата.

— Спомняте ли си точно кога се случи това?

— Естествено, че си спомням. На сутринта след оня пожар. Големия. Нали се сещате, в който загинаха семейство Уинтроп.

Дейна се вледени.

— Разбирам. И нямате представа къде е господин Кели, така ли?

— Не. Нали ви казах, просто изчезна.

На далечния остров край нос Хорн цяла сутрин пристигаха реактивни самолети. Наближаваше часът на срещата и двадесетината участници се настаниха в строго охранявана новопостроена сграда, която щеше да бъде разрушена, след като си тръгнаха.

— Добре дошли — приветства ги председателят. — Радвам се да видя много познати лица и неколцина нови приятели. Преди да започнем работа, трябва да ви кажа нещо за един обезпокоителен нововъзникнал проблем. Сред нас има предател, който заплашва да ни разкрие. Все още не знаем кой е. Но ви уверявам, че бързо ще бъде заловен и ще го сполети участта на всички предатели. Никой не може да се изпречва на пътя ни.

Сред присъстващите се надигна изненадан шепот.

— А сега да започваме наддаването. Днес има шестнайсет пакета. Започваме с два милиарда. Има ли първо предложение? Да. Два милиарда долара. Второ?

Глава 13

Когато вечерта се прибра в стаята си, Дейна стреснато се закова на място. Всичко изглеждаше същото и все пак… имаше чувството, че нещо се е променило. Дали бяха местили багажа й? „Пак изпадам в параноя“ — кисело си помисли тя. После вдигна телефонната слушалка и набра Вашингтон.

Отговори й госпожа Дейли.

— Домът на госпожица Евънс.

„Слава Богу, че е там!“

— Госпожо Дейли?

— Госпожице Евънс!

— Добър вечер. Как е Кемал?

— Ами, доста е своенравен, но се справям. Всичките ми момчета са такива.

— Значи… няма проблеми?

— Никакви.

Дейна облекчено въздъхна.

— Може ли да го чуя?

— Естествено. Кемал, майка ти.

След секунда се чу гласът на момчето.

— Здрасти, Дейна.

— Здрасти, Кемал. Как я караш?

— Супер.

— Как мина училището?

— Добре.

— Разбираш ли се с госпожа Дейли?

• Предыдущая
• 30/66
• Следующая