Греховете на светците

• Предыдущая
• 33/66
• Следующая

— Мат — възбудено каза Дейна. — Открих свидетел на катастрофата на Пол Уинтроп. Ще отида да се срещна с него.

— Страхотно. Къде е той?

— В Юта. Ричфийлд. После веднага се връщам във Вашингтон.

— Добре. Между другото, обади се Джеф.

— Да?

— Нали знаеш, че е във Флорида при бившата си жена? — неодобрително рече той.

— Знам. Тя е тежко болна.

— Ако Джеф се забави още, ще трябва да си вземе неплатена отпуска.

— Сигурна съм, че скоро ще се върне. — Иска ще й се сама да повярва в това.

— Добре. Желая ти успех със свидетеля.

— Благодаря, Мат.

Тя се обади на Кемал. Отговори й госпожа Дейли.

— Домът на госпожица Евънс.

— Добър ден, госпожо Дейли. Всичко наред ли е? — Дейна затаи дъх.

— Ами, снощи синът ви едва не изгори кухнята, докато се опитваше да ми помогне с вечерята. — Тя се засмя. — Иначе е добре.

— Чудесно. — „Тази жена наистина е чудотворна.“

— Скоро ли се прибирате? Мога да приготвя вечеря и…

— Имам още малко работа. Ще се върна след два дни. Може ли да поговоря с Кемал?

— Той спи. Да го събудя ли?

— Не, не. — Дейна си погледна часовника. Във Вашингтон бе едва четири часът. — Защо спи по това време?

Дейли се засмя.

— Беше страшно уморен. Много работи, много играе.

— Предайте му целувките ми.

„Имам още малко работа. Ще се върна след два дни. Може ли да поговоря с Кемал?“

„Той спи. Да го събудя ли?“

„Не, не. Защо спи по това време?“

„Беше страшно уморен. Много работи, много играе.“

„Предайте му целувките ми.“

Записът свърши.

Ричфийлд бе приятно градче, разположено в долина насред планинската верига Монро. Дейна спря на една бензиностанция и помоли да я упътят към дома на свидетеля.

Ралф Бенджамин живееше в занемарена едноетажна къща. Тя спря пред входа и натисна звънеца. Отвори й беловласа жена с престилка.

— Какво обичате?

— Търся Ралф Бенджамин.

Жената я погледна любопитно.

— Той очаква ли ви?

— Не. Аз… случайно минавам оттук и реших да се отбия за малко. Той тук ли е?

— Да. Заповядайте.

— Благодаря. — Дейна влезе и жената я заведе в дневната.

— Ралф, имаш гостенка.

Ралф Бенджамин стана от люлеещия се стол.

— Здравейте. Познаваме ли се?

Дейна се вцепени. Мъжът беше сляп.

Глава 14

Дейна и Мат Бейкър бяха в заседателната зала на УТН.

— Ралф Бенджамин бил във Франция на гости на сина си — обясняваше тя. — Куфарчето му изчезнало от хотелската стая. Появило се на другия ден, но паспортът му липсвал. Мат, човекът, който го е откраднал и е използвал името на Бенджамин, а после се е представил пред полицията като свидетел на катастрофата, е убил Пол Уинтроп.

Мат Бейкър мълча дълго и накрая каза:

— Време е да съобщим в полицията, Дейна. Ако си права, престъпникът хладнокръвно е убил шестима души. Не искам ти да си седмата. Елиот също се безпокои за теб. Според него ровиш прекалено надълбоко.

— Още не можем да идем в полицията — възрази Дейна. — Всички улики са косвени. Нямаме доказателства. Не знаем кой е убиецът, нито какъв е мотивът му.

— Имам лошо предчувствие. Става прекалено опасно. Не искам да ти се случи нещо.

— Аз също — сериозно отвърна тя.

— Каква е следващата ти стъпка?

— Ще открия какво се е случило с Джули Уинтроп.

— Операцията мина успешно.

Рейчъл бавно отвори очи и видя Джеф.

— Отрязаха ли я?

— Рейчъл…

— Страх ме е да се пипна. — Рейчъл се мъчеше да сдържи сълзите си. — Вече не съм жена. Никой мъж няма да ме обича.

Той стисна треперещите й ръце.

— Грешиш. Аз никога не съм те обичал заради гърдите ти, Рейчъл. Обичах те заради самата теб.

Рейчъл успя измъчено да се усмихне.

— Наистина се обичахме, нали, Джеф?

— Да.

— Ще ми се… — Тя погледна към гърдите си и лицето й се напрегна.

— По-късно ще поговорим за това.

Рейчъл стисна ръката му още по-силно.

— Не искам да съм сама, Джеф. Не и докато всичко това не свърши. Моля те, не ме оставяй.

— Рейчъл, трябва да…

— Не още. Не знам какво ще правя, ако си тръгнеш.

Влезе една медицинска сестра.

— Бихте ли ни извинили, господин Конърс?

Рейчъл не искаше да пусне ръката му.

— Не си отивай!

— Ще се върна.

Късно същата вечер клетъчният телефон на Дейна иззвъня и тя се втурна от другия край на стаята да отговори.

— Дейна? — Обаждаше се Джеф.

Обзе я вълнение.

— Ало. Как си, мили?

— Добре.

— Как е Рейчъл?

— Операцията мина успешно, но тя, изглежда, иска да се самоубие.

— Джеф… жената не може да съди за себе си по гърдите си или…

— Знам, но Рейчъл не е обикновена жена. Преценявали са я по външния й вид от петнайсетгодишна. Тя е един от най-високо платените модели в света. И сега смята, че всичко това е свършило. Чувства се като изрод. Убедена е, че няма за какво да живее.

— Какво ще правиш?

— Ще остана при нея още няколко дни. Разговарях с лекаря. Той все още не е получил окончателните резултати и не знае дали има метастази. Според него ще се наложи химиотерапия.

Дейна нямаше какво да му отговори.

— Липсваш ми — каза Джеф.

— И ти ми липсваш, мили. Купила съм ти коледни подаръци.

— Ще ми ги дадеш, когато се видим.

— Разбира се.

— Уморена ли си от всички тия пътувания?

— Още не.

— Не забравяй да оставяш мобифона си включен. Възнамерявам скоро да проведа с теб някои неприлични разговори.

Дейна се усмихна.

— Обещаваш ли?

— Обещавам. Пази се, мила.

— И ти. — Връзката прекъсна.

Дейна затвори и дълго седя, замислена за Джеф и Рейчъл. После се изправи и отиде в кухнята.

— Още една палачинка, миличък? — тъкмо питаше госпожа Дейли.

• Предыдущая
• 33/66
• Следующая