Выбери любимый жанр
Оценить:

Греховете на светците


Оглавление


36

Мъжът в подземието на държавната сграда наблюдаваше дигиталната карта на компютърния екран.

— Обектът напуска центъра на града и се насочва на запад — съобщи той.

Пансионът „Коузи Лог“, красива едноетажна сграда от дървени трупи в местен стил, се намираше на половин час от центъра на Джуно. Дейна позвъни на вратата. Отвори й привлекателна бодра жена на тридесетина години.

— Здравейте. Какво ще обичате?

— Случайно се запознах със съпруга ви и той спомена, че имате свободна стая.

— Така е. Аз съм Джуди Боулър.

— Дейна Евънс.

— Заповядайте.

Дейна влезе и се огледа. Пансионът се състоеше от голяма удобна дневна с каменна камина, трапезария и две спални с бани.

— Аз готвя — каза Джуди Боулър. — И се справям доста добре.

Дейна се усмихна.

— Нямам търпение да дойде време за вечеря.

Джуди я заведе в стаята и тя разопакова багажа си.

Дейна отново се върна в града. Влезе в бара на „Клиф Хауз“ и си поръча скоч. Всички служители изглеждаха загорели и бодри. „Естествено.“

— Чудесно време — каза тя на русия барман.

— Да. Точно за ски.

— Често ли карате?

Той се усмихна.

— Винаги, когато съм свободен.

— Струва ми се прекалено опасно — въздъхна Дейна. — Преди няколко месеца тук загина една моя приятелка.

Барманът остави чашата, която лъскаше.

— Наистина ли?

— Да. Джули Уинтроп.

Лицето му помръкна.

— Тя често идваше тук. Симпатична жена.

Дейна се наведе към него.

— Чух, че не било нещастен случай.

Очите му се разшириха.

— Какво искате да кажете?

— Чух, че била убита.

— Убита ли? — скептично попита той. — Невъзможно. Било е нещастен случай.

Двадесет минути по-късно Дейна разговаряше с бармана на хотел „Проспектър“.

— Чудесно време.

— Много подходящо за ски — отвърна той.

Дейна поклати глава.

— Струва ми се прекалено опасно. Преди няколко месеца тук загина една моя приятелка. Може да я познавате, Джули Уинтроп.

— А, естествено. Харесваше ми. Искам да кажа, не се надуваше като някои хора. Държеше си се съвсем нормално.

— Чух, че не било нещастен случай.

Изражението на бармана се промени и той сниши глас.

— Убеден съм в това, по дяволите!

Сърцето на Дейна се разтуптя.

— Нима?

— Абсолютно. — Барманът заговорнически прошепна: — Ония скапани марсианци…

Намираше се на върха на планината и леденият вятър брулеше лицето й. Погледна към долината и се опита да прецени дали да се върне, когато внезапно усети, че някой я блъска изотзад, и полетя надолу по склона към огромно дърво. Точно преди да се разбие в него, се събуди с вик.

Седна на леглото. Цялата трепереше. „Така ли са убили Джули Уинтроп? Кой я е блъснал?“

Елиот Кромуел губеше търпение.

— Мат, кога ще се върне Джеф Конърс, по дяволите? Трябва ни.

— Скоро. Поддържам връзка с него.

— Ами Дейна?

— Тя е в Аляска, Елиот. Защо?

— Предпочитам да е тук. Рейтингът на вечерните ни новини е спаднал.

Мат Бейкър го погледна и се зачуди дали това е истинската причина за загрижеността му.

На сутринта Дейна се облече и отиде в града.

Докато чакаше на летището да обявят полета й, забеляза, че в един от ъглите седи мъж, който от време на време хвърля поглед към нея. Стори й се странно познат. Носеше тъмносив костюм и й напомняше за някого. И внезапно се сети. Друг мъж на летището в Аспен. Също в тъмносив костюм. Ала приликата не се ограничаваше до дрехите. Имаше нещо в поведението им. И двамата излъчваха неприятна арогантност. Този я наблюдаваше едва ли не презрително. Дейна потръпна.

След като Дейна се качи на самолета, мъжът поговори по клетъчния си телефон и напусна летището.

Глава 15

Вкъщи Дейна завари прекрасна елхичка — госпожа Дейли я бе купила и вече я беше украсила.

— Вижте тази топка — гордо каза тя. — Кемал я направи.

Наемателят на съседния апартамент гледаше сцената по телевизора си.

Дейна я целуна по бузата.

— Обичам ви, госпожо Дейли.

Детегледачката се изчерви.

— О, какъв шум за нищо!

— Къде е Кемал?

— В стаята си. Има две съобщения за вас, госпожице Евънс. Трябва да се обадите на госпожа Хъдсън. Оставих номера на тоалетката ви. Търси ви и майка ви.

— Благодаря.

Дейна влезе в кабинета. Кемал седеше пред компютъра.

Той вдигна глава.

— Хей, върна ли се?

— Върнах се.

— Страхотно. Надявах се да си дойдеш за Коледа.

Дейна го прегърна.

— Разбира се. За нищо на света не бих пропуснала празниците. Как я караш?

— Супер.

„Чудесно.“

— Харесва ли ти госпожа Дейли?

— Тя е върхът.

Дейна се усмихна.

— Знам. Трябва да се обадя по телефона. Веднага се връщам.

„Първо лошата новина — помисли си тя и набра номера на майка си. Не се бяха чували от инцидента в Уестпорт. — Как може да се омъжи за такъв човек?“ Телефонът иззвъня няколко пъти, после прозвуча гласът на майка й:

— В момента не сме си вкъщи, но ако оставите съобщение, ще ви потърсим. Изчакайте сигнала.

— Весела Коледа, мамо. — Дейна затвори.

После се обади на Памела.

— Дейна, ужасно се радвам, че се върна! — възкликна Памела Хъдсън. — Чухме по новините, че Джеф отсъства, но утре с Роджър сме поканили няколко души на коледна вечеря и искаме двамата с Кемал да ни дойдете на гости. Моля те, не ми казвай, че имаш други планове.

— Нямам — отвърна Дейна. — С удоволствие ще дойдем. Благодаря ти, Памела.

— Прекрасно. Ще ви чакаме в пет часа. Без официално облекло. — Тя замълча за миг. — Как вървят нещата?

— Не знам — призна Дейна. — Не съм сигурна, че изобщо вървят.

3

Жанры

Деловая литература

Детективы и Триллеры

Документальная литература

Дом и семья

Драматургия

Искусство, Дизайн

Литература для детей

Любовные романы

Наука, Образование

Поэзия

Приключения

Проза

Прочее

Религия, духовность, эзотерика

Справочная литература

Старинное

Фантастика

Фольклор

Юмор