|
Оценить:
|
Греховете на светците
4
— А сега е време за спортните новини с Джеф Конърс.
Джеф се обърна към камерата.
— Тази вечер „Уошингтън Булитс“ излязоха без Мерлин Магьосника. Хуан Хауард опита своя фокус и Хорхе Муресан и Рашид Уолъс му помогнаха да разбъркат отварата в казана, но тя се оказа горчива и накрая трябваше да я преглътнат заедно с гордостта си…
В два след полунощ двама мъже сваляха картините от стените в дневната в градското жилище на Гари Уинтроп, намиращо се в елитната северозападна част на Вашингтон. Единият носеше маска на Самотния ездач, другият — на Капитан Миднайт. Двамата спокойно и без да бързат изрязваха платната от рамките и ги прибираха в големи чували от зебло.
— В колко ще мине пак патрулът? — попита Самотния ездач.
— В четири — отвърна Капитан Миднайт.
— Много мило, че спазват графика, нали?
— Да.
Капитан Миднайт свали поредната картина и я пусна на дъбовия под. Тя високо изтропа. Двамата спряха и се заслушаха. Тишина.
— Опитай пак — рече Самотния ездач. — По-силно.
Капитан Миднайт свали друга картина и с всички сили я запрати на пода.
— Да видим какво ще стане сега.
Гари Уинтроп се събуди и седна на леглото. Дали наистина бе чул нещо, или го беше сънувал? Неуверен, той стана, излезе от спалнята и натисна електрическия ключ. Коридорът остана тъмен.
— Има ли някой? — Не последва отговор. Гари слезе на долния етаж, влезе в дневната, видя двамата маскирани и смаяно се закова на място.
— Какво правите тук, по дяволите?
Самотния ездач се обърна към него и каза:
— Здрасти, Гари. Извинявай, че те събудихме. Лягай си. — В ръката му се появи берета със заглушител, той натисна спусъка два пъти, от гърдите на Гари Уинтроп изригна червен гейзер и той се свлече на пода. Двамата спокойно продължиха да свалят картините.
Глава 2
Събуди я непрекъснат телефонен звън. Дейна седна на леглото и с мътни очи погледна часовника на нощното шкафче. Беше пет сутринта.
— Ало?
— Дейна…
— Мат?
— Ела в студиото колкото можеш по-бързо?
— Какво има?
— Ще ти кажа като дойдеш.
— Тръгвам.
След малко Дейна почука на вратата на съседния апартамент. Дороти Уортън й отвори и уплашено попита:
— Какво има, Дейна?
— Ужасно извинявай, Дороти, но спешно ми се обадиха от студиото. Би ли завела Кемал на училище?
— Разбира се.
— Много ти благодаря. Трябва да е там в осем без петнайсет. И му дай да закуси нещо.
— Не се тревожи. Ще се погрижа. Тичай на работа.
Аби Ласман — вече беше на поста си — каза:
— Чака те.
Дейна влезе в кабинета на Мат.
— Ужасна новина — рече шефът на УТН. — Тази нощ са убили Гари Уинтроп.
Дейна смаяно се отпусна на един от столовете.
— Какво?! Кой?
— Явно са ограбвали дома му и когато се е опитал да им попречи, са го убили.
— О, не! Той беше толкова мил човек! — Призля й.
— Това е петата трагедия — каза Мат и поклати глава.
— Какво искаш да кажеш? — озадачено попита тя.
Бейкър я погледна изненадано, после се сети.
— Разбира се… ти беше в Сараево. Предполагам, че през последната година не си следила събитията със семейство Уинтроп. Нали си чувала за Тейлър Уинтроп, бащата на Гари?
— Той беше посланик в Русия. Миналата година двамата с жена му загинаха при пожар.
— Точно така. Два месеца по-късно големият им син Пол загина при автомобилна катастрофа. А месец и половина след това дъщеря им Джули се преби на една ски-писта. — Мат замълча за миг. — И тази нощ Гари, последният от семейството.
Дейна бе поразена.
— Родът Уинтроп е легенда. Ако Америка беше монархия, те щяха да носят короната. Чарът е тяхно изобретение. Бяха известни с филантропията и службата си на родината. Гари имаше намерение да последва бащиния си пример и да се кандидатира за Сената. Всички го обичаха. А сега го няма. За по-малко от година изчезна едно от най-известните семейства в света.
— Не… Не знам какво да кажа.
— Най-добре измисли нещо — отвърна Мат. — След двайсет минути си в ефир.
Новината за смъртта на Гари Уинтроп прати ударни вълни по цялото земно кълбо. По телевизионните екрани предаваха изявления на държавни ръководители.
— Това напомня на древногръцка трагедия…
— Ироничен обрат на съдбата…
— Светът понесе ужасна загуба…
Сякаш всички приказваха само за убийството на Гари Уинтроп. Страната потъна в скръб. Припомняше се трагичната участ на близките му.
— Невероятно — каза Дейна на Джеф. — Всички от семейството трябва да са били страхотни.
— Наистина. Гари много се интересуваше от спорт и правеше щедри дарения. — Той поклати глава. — Не мога да повярвам, че двама нищо и никакви крадци са убили такава личност.
На следващата сутрин, докато шофираше към студиото, Джеф каза:
— Между другото, Рейчъл е във Вашингтон.
„Между другото ли? — помисли си Дейна. — Много нехайно. Прекалено нехайно.“
Топмоделът Рейчъл Стивънс бе бившата съпруга на Джеф. Дейна беше виждала снимката й в телевизионни реклами и по кориците на списанията. Невероятна красавица. „Обаче явно не й достига ум — реши Дейна. — От друга страна, с такова лице и тяло на човек не му трябва мозък.“
С Джеф бяха разговаряли за Рейчъл.
— Защо се разведохте?
— Отначало беше страхотно. Рейчъл много ми помагаше. Въпреки че мразеше бейзбола, често идваше да ме гледа на стадиона. Освен това имахме много общи интереси.
„Убедена съм.“
— Тя наистина е прекрасна жена, изобщо не е глезена. Обичаше да готви. Когато имаше снимки, готвеше за другите модели.
„Страхотен начин да се избавиш от конкурентките. Сигурно са капели като мухи.“
