Греховете на светците

Оглавление

— Господин началник, в къщата не е ли имало алармена система и ако е имало, била ли е включена?

— Според иконома нощем винаги била включена. Крадците са открили начин да я заобиколят. Все още не сме сигурни как.

— Как са проникнали в къщата?

Дан Бърнет се поколеба.

— Интересен въпрос. Нямаше признаци за взлом. Засега не знаем откъде са влезли.

— Възможно ли е да е вътрешна работа?

— Според нас не. Персоналът на Гари Уинтроп е при него от много години.

— Гари Уинтроп сам ли е бил в къщата?

— Доколкото ни е известно, да.

— Имате ли списък на откраднатите картини? — извика Дейна.

— Да. Всички те са добре известни. Списъкът е предаден на музеите, търговците на произведения на изкуството и на колекционерите. В момента, в който някоя от тях се появи, престъпникът ще бъде открит.

„Убийците знаят това, така че няма да посмеят да продадат картините — озадачено си помисли Дейна. — Тогава какъв е бил смисълът да ги крадат? И да извършат убийство? И защо не са взели парите и бижутата? Има нещо гнило.“

Опелото на Гари Уинтроп беше в Националната катедрала, шестата по големина църква в света. Околните улици бяха затворени. Агенти от Секретната служба и вашингтонски полицаи обезопасяваха района. В катедралата бяха вицепрезидентът на Съединените щати, десетина сенатори и конгресмени, един съдия от върховния съд, двама министри и много видни личности от различни държави. В небето кръжаха полицейски и телевизионни хеликоптери. Пред катедралата се бяха събрали стотици хора — едни дошли да изразят почитта си, други — да позяпат.

Дейна отразяваше службата с два репортерски екипа. В катедралата бе тихо.

— Неведоми са пътищата Господни — напевно говореше свещеникът. — Семейство Уинтроп винаги са дарявали милиарди долари на училища и черкви, на гладни и бездомни. Но също така самоотвержено раздаваха времето и таланта си. Гари Уинтроп продължи семейната традиция. Не ни е дадено да знаем защо трябваше толкова жестоко да изгубим тези хора. В известен смисъл обаче те остават с нас, защото тяхното наследство ще живее вечно. Винаги ще се гордеем с онова, което направиха за нас…

„Бог не бива да оставя хората да умират от толкова ужасна смърт“ — тъжно си помисли Дейна.

Обади се майка й.

— С приятелите ми гледахме репортажа ти, Дейна. Когато говореше за рода Уинтроп, за момент ми се стори, че ще се разплачеш.

— Разплаках се, мамо. Наистина се разплаках.

Вечерта Дейна дълго се мята в леглото си. Когато най-после заспа, сънува безумен калейдоскоп от пожари, автомобилни катастрофи и убийства. Посред нощ внезапно се събуди. „Петима души от едно семейство, убити за по-малко от година? Невероятно.“

Глава 4

— Какво искаш да кажеш, Дейна?

— Мат, пет убийства в едно семейство за по-малко от година са прекалено много, за да са съвпадение.

— Ако не те познавах по-добре, Дейна, щях да те пратя на психиатър. Да не смяташ, че има някакъв заговор? И кой стои зад него? Фидел Кастро ли? ЦРУ? Оливър Стоун? За Бога, не знаеш ли, че след убийството на всяка известна личност се появяват стотици различни теории за заговори? Миналата седмица дойде един тип, според който Линдън Джонсън бил убил Ейбрахам Линкълн. Вашингтон винаги се е давел в теории за заговори.

— Мат, готови сме да пуснем „Престъпна граница“. Нали искаше да започнем с нещо голямо? Е, ако съм права, това е най-добрата ни възможност.

Мат Бейкър я погледна внимателно, после каза:

— Губиш си времето.

— Благодаря, Мат.

Архивът на „Уошингтън Трибюн“ беше в мазето на сградата. Тук имаше хиляди записи на информационни емисии, всички грижливо каталогизирани.

Лора Лий Хил, привлекателна четиридесетинагодишна брюнетка, вдигна глава от последните записи, които редеше и каза:

— Здрасти, Дейна. Гледах репортажа ти за погребението. Страхотна беше.

— Благодаря.

— Ужасна трагедия.

— Наистина — съгласи се Дейна.

— Това е то животът — мрачно каза Лора Лий Хил. — Е, какво има?

— Искам да видя записи на семейство Уинтроп.

— Нещо конкретно?

— Не. Просто искам да получа представа за тях.

— Мога да ти дам представа. Те бяха светци.

— Всички твърдят така.

Лора Лий Хил се изправи.

— Надявам се, че имаш много свободно време, мила. Имаме тонове лента за тях.

— Чудесно. Не бързам за никъде.

Лора я отведе при едно бюро с видеомонитор.

— Веднага се връщам. — Върна се след пет минути с купчина касети. — Можеш да започнеш с това. Ще ти донеса още.

Дейна погледна записите. „Може би наистина съм параноичка. Но ако съм права…“

Зареди първата касета. На екрана се появи снимка на поразително красив мъж с прекрасно изваяно лице. Имаше буйна тъмна коса, искрени сини очи и волева брадичка. До него стоеше момче. Коментаторът каза:

— Тейлър Уинтроп създаде нов лагер за бедни деца. С него е синът му Пол, готов да се присъедини към купона. Това е десетият лагер, който Тейлър Уинтроп строи. Проектът му предвижда още най-малко десет и…

Дейна натисна един от бутоните и сцената се промени. Тейлър Уинтроп, вече по-възрастен и със сиви кичури, се ръкуваше с група мъже.

— … току-що потвърди, че е назначен за съветник в НАТО. Тейлър Уинтроп заминава за няколко седмици за Брюксел, за да…

Следващата сцена: моравата на Белия дом. Тейлър Уинтроп стоеше до президента, който казваше:

— … и го назначих за ръководител на Федералното управление за проучване. Тази институция ще помага на развиващите се държави по целия свят и аз не се сещам за по-подходящ кандидат от Тейлър Уинтроп…