Выбери любимый жанр
Оценить:

Дръж се здраво


Оглавление


1

Пролог

Пръстите на Мариан обвиваха третата й чаша текила, а тя все още се дивеше на безкрайната си способност да разруши и последната капка добро в гадния си живот. В този миг мъжът до нея се провикна:

— Слушай, сладурано: креационизмът и еволюцията са напълно съвместими.

Слюнката му се приземи на врата й. Тя направи гримаса и хвърли кос поглед към онзи. Мустакът му бе буен като на звезда от порнофилм от седемдесетте години. Седеше от дясната й страна. От лявата й бе свръхизрусената блондинка с чупливата сламена коса, към която бе насочена предизвикателната му закачка. Мариан бе нещастната мръвка в средата на неудачния им сандвич-свалка.

Реши да не им обръща внимание. Втренчи се в чашата си, сякаш бе диамант, който можеше да свърши работа за годежния й пръстен. Или пък бе начин да разкара мустакаткото и сламенокоската. Не се получи.

— Ти си луд — рече Сламенокоска.

— Изслушай ме.

— Добре, цялата съм в слух. Но това не значи, че не си луд.

— Искате ли да си сменим местата, че да седнете един до друг? — попита Мариан.

Мустакът положи ръка върху нейната:

— Чакай, госпожице, искам и ти да чуеш.

Мариан се канеше да възрази, но реши, че е по-лесно да си затрае. Върна погледа си към напитката.

— Окей — каза Мустакът. — Нали си чувала за Адам и Ева?

— Разбира се — отвърна Сламенокоска.

— И вярваш ли на тая история?

— Онова, дето той е първия мъж, а тя — първата жена?

— Точно тъй.

— Никак. А ти?

— Вярвам, разбира се. — Потупа мустака си, сякаш бе малък гризач, нуждаещ се от утеха. — Според библията точно така е станало. Първо е създаден Адам, а после, от реброто му — и Ева.

Мариан отпи. Пиеше по няколко причини. В повечето случаи заради купона. Сума ти пъти бе попадала на места като сегашното, в търсене на запознанство, което евентуално да прерасне в нещо повече. Тази вечер обаче мисълта да си тръгне с някой мъж просто не я вълнуваше. Пиеше, за да се упои, и по дяволите, ако не стане. Само да се отпуснеше, и безсмисленото бърборене щеше да я разсее. Да потуши болката.

Объркала бе всичко.

Както винаги.

През целия си живот бе бягала с пълна сила от всичко добродетелно и благоприлично и бе търсила следващата непостижима наркоза — едно постоянно състояние на скука, накъсвано от патетични еуфории. Съсипала бе нещо хубаво, а сега, като се опита да го възстанови, Мариан пак се бе осрала.

Навремето гледаше да не причинява болка на други, освен на най-близките си — един вид затворено общество от най-обичаните й хора, жертви на емоционалното осакатяване, което им нанасяше. Но сега, благодарение на възникналата напоследък смес от идиотщина и егоизъм, вече можеше да добави към списъка на жертвите на марианското клане и напълно непознати.

И тя не знаеше защо, но да наранява непознати й се струваше по-лошо. Така или иначе онези, които обичаме, най-много ги боли от нас, нали? Но да причиняваш страдания на невинни хора е лоша карма.

Мариан бе разрушила вече един живот. А може би и повече.

Защо?

За да защити детето си. Така поне си мислеше.

Тъпачка.

— Окей — рече Мустакът, — Адам роди Ева, мисля, че така пишеше.

— Сексистки простотии — отвърна Сламенокоска.

— Но това е Божието слово.

— Което науката е опровергала.

— Чакай малко, госпожице, изслушай ме. Това тук е Адам — протегна напред дясната си ръка, — а това — Ева. — Протегна и лявата. — Имаме и Едемската градина, нали така?

— Така.

— Адам и Ева значи имат двама сина, Каин и Авел. После Авел убива Каин.

— Каин убива Авел — поправи го Сламенокоска.

— Сигурна ли си? — Смръщи замислено чело, после тръсна глава. — Както и да е. Но единият от тях умира.

— Умира Авел. Каин го убива.

— Сигурна ли си?

Сламенокоска кимна.

— Окей, остава ни значи Каин. И това поражда въпроса: с кого се е сношил Каин? Щото единствената налична жена е била Ева, и то доста поостаряла. Та как точно е продължил човешкият род?

Мустакът млъкна, сякаш очакваше аплодисменти. Мариан отчаяно завъртя очи.

— Схващаш ли къде е дилемата?

— Може пък Ева да е имала и друго дете. Момиче.

— Тогава трябва да е правил секс със сестра си, така излиза — контрира Мустакът.

— Че защо не? В онези времена е било всеки с всеки, нали така? Щото Адам и Ева са първите. Няма начин да не е имало някакво ранно кръвосмешение.

— Не — отсече Мустакът.

— Що не?

— Библията забранява кръвосмешението. Отговора ни дава науката. Именно това искам да кажа. Науката и религията наистина могат да съществуват съвместно. Всичко опира до теорията на Дарвин за еволюцията.

Сламенокоска изглежда наистина се заинтригува:

— Как така?

— Ами, помисли си. Според всички тези дарвинисти, ние от какво сме произлезли?

— От приматите.

— Точно така: някакви си там маймуни. Та Каин, значи, е пропъден и се скита сам-самичък по прекрасната ни планета. Следиш ли ми мисълта?

Мустакът потупа Мариан по ръката, да е сигурен, че тя го слуша. Тя бавно се извърна към него. Махни тоя порно мустак, мина й през ума, и може и да ми харесаш. В крайна сметка само вдигна рамене:

— Следя я.

— Чудесно. — Усмихна се оня и повдигна вежда. — А Каин е мъж, нали?

— Така е — направи опит да се върне в разговора Сламенокоска.

— С нормални мъжки пориви, нали?

— Нали.

— Та скита си той насам-натам и усеща как го перва хормонът. Естественият нагон. И както минава един ден през някаква гора — нова усмивка, ново потупване на мустака, — Каин среща една привлекателна маймуна. Или горила. Или орангутанка.

3

Жанры

Деловая литература

Детективы и Триллеры

Документальная литература

Дом и семья

Драматургия

Искусство, Дизайн

Литература для детей

Любовные романы

Наука, Образование

Поэзия

Приключения

Проза

Прочее

Религия, духовность, эзотерика

Справочная литература

Старинное

Фантастика

Фольклор

Юмор