Пътят на дракона

Оглавление

— Тоест, когато големите клечки от Карс ни се стоварят на главите, ще намерят състоянието си повече или по-малко непокътнато — каза Маркъс. — Тя ще им го предаде, ще си измие ръцете и всички ще са доволни.

— Такъв е планът — каза предпазливо Ярдем.

— Можеш ли да си я представиш как им го предава?

Ярдем разкърши масивните си рамене и се обърна да погледне към пивоварната, сърдито някак, все едно му е доскучало, а сградата му препречва гледката към нещо по-интересно. Маркъс чакаше мълчаливо. Надяваше се, че тралгунът няма да се съгласи с него, но очакваше другото.

— Ще се опита да го запази за себе си — каза накрая Ярдем.

— Още не подозира, че прави такива планове, но иначе, да, ще се опита — кимна Маркъс. — Бива я в това. С банката тоест. Даже много я бива. А не ми прилича на човек, дето ще се откаже от нещо, което харесва, точно когато е започнало да му става наистина интересно.

Ярдем кимна бавно, после попита:

— Как ще го направи?

Маркъс отпи от бирата, изплакна си устата с нея и я изплю на каменните плочи. Ято гълъби излетя от покрива и описа кръг в синия простор.

— Не разбирам и половината от това, което прави — каза Маркъс. — А ти?

— И аз.

— Не знам как ще извърти номера, стигне ли се дотам. Предполагам, че и самата тя още не знае. Но със сигурност ще се опита. Без значение дали идеята е добра, или не.

Гедер

Дните след завръщането му в Камнипол изтекоха покрай Гедер като речна вода около камък. Сбирки в домовете на най-високопоставените антийски семейства запълваха дните му, празненствата по случай неговата победа във Ванаи и предстоящата годишнина от кръщаването на принц Астер запълваха нощите му. Няма и ден след неочакваното му посрещане в столицата черни кожени плащове досущ като неговия разнообразиха яркоцветния гардероб на придворните. Мъже, които никога не бяха правили опит да се сближат с дом Палиако, сега изведнъж започнаха да търсят Гедер. Баща му изглеждаше смутен от това неочаквано внимание, вярно, но реакцията му беше съвсем разбираема. Внезапните промени, дори положителните, винаги са изпитание за нервите.

Единственото, което му липсваше в тази прекрасна напъпваща пролет, беше квартира в самия град. Неприятно му беше всяка нощ да си тръгва рано-рано от пиршествата, за да се прибере в походната си палатка преди затварянето на градските порти. Да се прибере и да заспи за поредната си среща с кошмарите.

— Не разбирам защо да не дам заповед за разпускане на войската — каза Гедер, докато си мажеше филия с ябълково масло за закуска. — Ако аз не го направя, лорд Терниган със сигурност ще го направи, при това скоро.

— Няма да посмее — каза Канл Даскелин, барон на Воденблат. — Поне докато всички чуждоземни мечоносци и стрелци не се разкарат от Камнипол.

— Истинско безобразие — кимна енергично Марисин Остерот, граф на Магрисеч. — Въоръжена сбирщина по улиците на Камнипол. И само тук-там по някой първокръвен. Не знам къде му е бил умът на Къртин Исандриан. Да доведе тук робските раси! Не е за вярване! Какво следва? Ще напълни града с прасета и маймуни в чест на принц Астер?

Малката градина на дом Даскелин грееше под късното утринно слънце. Златните цветове на жълтите нарциси кимаха под ласките на лекия вятър. На изток обновеният стадион издигаше катовете си, боядисани в червено и бяло. Игрите в чест на принца щяха да започнат на следващия ден, но вече от седмица течеше предварителната програма — турнири по свободна борба, състезания по стрелба в цел, както и други, далеч не толкова спортсменски забавления, като вързана в яма мечка, срещу която насъскват ловни хрътки, и прочие. И заедно с това — едно растящо напрежение, което напомняше на Гедер за тежката жега на ясен летен ден преди бурна нощ.

— Усети ли вонята на онези хитреци йему? — изсумтя Одерд Фаскелан, виконт на Ешерих и Пазител на Бялата кула. — Направо очите ми се насълзиха, нищо че бяха на платформата. А и южнярите.

Мъжът до Гедер — човек с обикновено лице и без титла, казваше се Парин Кларк — отпи от чашата си, сякаш да скрие някакво изражение, ала другите закимаха енергично и неодобрително.

— Таковат се със собствените си сестри — каза Марисин Остерот и отпи от сайдера в чашата си. — Не са виновни, като си помислиш. Драконите са ги направили такива. За да пазят породата чиста, точно като при ловните хрътки.

— Сериозно? — попита Гедер. — Аз пък четох есе, в което пишеше, че това е мит, създаден от Идикийската завера след второто прогонване. Като това, че тралгуните ядат бебета, а дартините тровят кладенците.

— Тоест ти смяташ, че тралгуните не ядат бебета? — каза през смях Марисин Остерот и другите се засмяха с него. Включително Гедер.

Разговорът се насочи към други теми, свързани с двора — нарастващото напрежение в Саракал, затихващото брожение във връзка с възраждането на селските съвети, слуховете за втора война за наследството в Северобреж. Гедер рядко се обаждаше, но когато се включеше в разговора, мъжете го слушаха внимателно. Това само по себе си беше опияняващо като сайдера. Когато прислугата отнесе и последната храна, Гедер се извини и си тръгна. Утре щеше да има същата сбирка като днешната, както и вдругиден. За вечерта беше насрочен неофициален бал по едно и също време с банкет в чест на крал Симеон, организиран от Фелдин Маас. Гедер разбра за това съвпадение, когато нацупеният Алберит Маас го попита дали може да отиде на банкета. Гедер му разреши. Дворът явно бе разделен, но това едва ли беше нещо ново. Ако се съдеше по бройката и качеството на хората, уважили събитията, на които беше поканен той, значи фракцията, която го беше приела за свой сътрапезник, бе по-многобройна и по-влиятелна. Следователно Гедер можеше да си позволи известно снизхождение.