Назад по линията

Оглавление

Метаксас преливаше от обаяние. Или е по-точно да кажа наглост?

По малко и от двете, струва ми се. За него цялата вселена се въртеше около собствената му личност. Звездите се появяваха само за да го огряват с лъчите си. Ефектът на Бенчли беше открит единствено за да му позволи да броди из епохите на миналото. Ако някога го споходеше смъртта, космосът щеше да се разпадне.

Бил сред първите, започнали работа като куриери преди повече от петнайсет години. Ако бе поискал, със сигурност е щял да се издигне и до шеф на цялата куриерска служба с цял взвод порочни секретарки, свободен от принудата да се бори с бълхите в стария Византион. Но Метаксас избрал да си остане куриер и да не се занимава с нищо друго, освен с екскурзиите в миналото на Византия. На практика се смяташе за жител на империята и дори прекарваше почивките си в онези времена — в началото на дванайсети век имаше вила в предградията.

Покрай основното си занимание беше затънал в дребни и по-тежки нарушения на закона, облагите от които биха секнали, ако напусне работата си. Затова не я напускаше. Патрулните се бояха до вцепеняване от него и го оставяха да прави каквото иска. Разбира се, на Метаксас му стигаше здравият разум да не се набърква в миналото така, че да предизвика сериозни промени в текущото време, но иначе си присвояваше назад по линията какво ли не без никакви задръжки.

Когато се срещнахме за пръв път, той ми каза:

— Не си живял, докато не преспиш с някоя от прабабите си.

25.

Групата беше голяма: дванайсет туристи, Метаксас и аз. Винаги добавяха туристи в неговите екскурзии, защото беше извънредно способен куриер и хората искаха да пътешестват във времето с него. Аз бях присламчен като помощник, за да натрупам още опит преди първата ми самостоятелна задача.

В нашата дузина имаше три млади хубавици — студентки в „Принстън“, чиято разходка във Византион беше подарък от техните родители, явно мечтаещи дъщерите им да научат поне нещичко. С нас щяха да дойдат и две от неизменните заможни семейни двойки — една от Индианаполис и една от Милано. Към тях се добавяха двама младеещи и очевадно хомосексуални спецове по вътрешен дизайн от Бейрут. Участваше и наскоро разведен експерт по медийни манипулации от Ню Йорк на около четирийсет и пет години, изгладнял за жени. Следваха кръглолик и нисичък гимназиален учител от Милуоки, който се стремеше да подобри квалификацията си, и съпругата му. Накратко — типичната шарения.

Още към края на първия инструктаж трите момичета от „Принстън“ и двамата дизайнери, както и съпругата от Индианаполис видимо жадуваха да се напъхат в постелята, с Метаксас. Никой не ме удостои с повече от бегъл поглед.

— Друго ще бъде, щом започне екскурзията — утеши ме Метаксас. — Няколко от жените ще ти пуснат. А ти искаш, нали?

Прав беше. През първата нощ назад по линията той си избра една от студентките и другите две побързаха да се утешат с каквото беше достъпно — с мен. Незнайно защо Метаксас си хареса първо рижата чипоноска с изобилие от лунички и твърде големи ходила. За мен останаха висока, стройна, невъзмутима брюнетка, с толкова съвършена външност, че несъмнено беше продукт на някой от най-успешните генетични салони, и симпатична, весела блондинка с човечен поглед, гладка кожа и гърди на дванайсетгодишна. Започнах с брюнетката и съжалих — държеше се в леглото като нещо, изработено от пластмаса. Призори се прехвърлих на блондинката и прекарах по-приятно.

Метаксас беше потресаващ куриер. Познаваше всекиго и всичко, намираше ни най-хубавите места за важните събития.

— Сега сме в януари 532 година — каза той. — На трона е император Юстиниан. Той има амбициите да покори света и да го управлява от Константинопол, но повечето му големи постижения предстоят тепърва. Градът, както можете да се убедите, все още изглежда почти същия както през предишното столетие. Пред вас е Големият дворец, зад вас — „Света София“, възстановена от Теодосий II върху основите на старата базилика, и познатите ни куполи още ги няма. В града нараства напрежението и скоро ще има безредици. Елате с мен.

Потръпвахме от студ, докато следвахме Метаксас през града. Вървяхме по улици и пресечки, където не бях минавал с Капистрано. Нито веднъж в тази екскурзия не зърнах себе си или Капистрано, или турист от онази група. Метаксас се бе прочул с умението си да намира нови маршрути до стандартните гледки и зрелища.

Разбира се, той беше принуден да го прави. В града на Юстиниан вече имаше петдесетина, може би и стотина времеви варианта на Темистоклис Метаксас, водещи поредните туристи. Професионалната гордост не би му позволила да се сблъска със самия себе си.

— Сега в Константинопол има две фракции — обясни той. — Наричат се Сините и Зелените. Всяка се състои от около хиляда мъже, размирници от първия до последния, а влиянието им е значително по-голямо, отколкото подсказва техният брой. Фракциите не са чак политически обединения, но пък са нещо повече от обикновени запалянковци. Сините са по-скоро аристократи, Зелените са свързани с по-низшите класи и с търговското съсловие. Всяка фракция подкрепя определен отбор на игрите в Хиподрума, но същевременно се опитва да прокарва и определена политика в управлението на държавата. Юстиниан открай време симпатизира на Сините, а Зелените не му се доверяват. Но като император, той се старае да изглежда неутрален. Всъщност му се иска да смаже и двете фракции, защото смята, че застрашават властта му. Напоследък всяка нощ фракциите вилнеят по улиците. Погледнете — онези там са от Сините.