Посетителите

Оглавление

— Господин Смит отлично разбира, че не оспорвам валидността на въпроса — отвърна Портър. — Съгласен съм, че трябва да имаме това предвид. Но смятам, че без нужната информация не би трябвало да се опитвам да му отговарям. Сещам се само за едно възражение срещу разсъждението му. Той като че ли намеква, че посетителите заговорничат срещу нас, че могат да имат някакъв злонамерен мотив и че разработват стратегия, за да го реализират. Засега те не са проявявали злонамереност.

— Но ние не можем да знаем какви са мотивите им.

— Вярно е. Не можем да знаем мотивите им.

— Фразата ви „по-отдалечени райони“ ме заинтригува — каза представителят на „Лос Анджелис Таймс“. — Господин секретар, останали ли са толкова много отдалечени райони в Съединените щати?

— Сега съжалявам, че използвах този израз — отвърна Портър. — Струва ми се, че всички вие правите от него голям въпрос. Имах предвид, че посетителите са изчезнали от по-гъсто населените области. Може да започнат да се появяват някъде, но ако е така, ние не сме информирани. Що се отнася до въпроса ви за отдалечените райони, трябва да кажа, че все още има много такива. Огромни горски масиви все още съществуват в Нова Англия, северна Минесота, Уисконсин и Мичиган. Подобни области има и в други щати. В планинските райони, особено в Скалистите планини, има много отдалечени области, а това се отнася и за югозападните пустини.

— Изглеждате убеден, че всъщност посетителите не са заминали, че не са се върнали в космоса — каза журналистът от „Уошингтън Поуст“. — Защо сте толкова сигурен?

— Не знаех, че личната ми реакция е толкова ясно изразена — отвърна Портър. — Не става дума за официално становище и ако го използвате, надявам се, ще обясните това. Личното ми разбиране е, че не е вероятно посетителите да напуснат толкова рано една планета, където са намерили природния ресурс, който очевидно са търсели. Навярно няма чак толкова много планети, на които биха могли да открият растителен живот, за да произведат толкова целулоза.

— Значи след като са открили такава планета, според вас те ще останат известно време на нея.

— Така мисля, но не е задължително и правителството да смята така.

— По време на цялото това положение с посетителите — каза представителят на АйЕнЕс — правителството запази, бих казал, уверено, може би дори оптимистично настроение. Трябва да сте имали много неприятни моменти, но въпреки това винаги изглеждате оптимистично настроен. Можете ли да ми кажете дали правителството мисли също толкова оптимистично, колкото изглежда?

— Искате да кажете — попита Портър — дали оптимизмът, който според вас сте доловили, е само политически оптимизъм, или е истински?

— Благодаря ви, че довършихте въпроса ми вместо мен, Дейв.

— Мисля — каза Портър, — че при каквито и да било обстоятелства, оптимизмът се дължи на политически причини. Но мога да заявя недвусмислено, че имаше истинско чувство на оптимизъм. Посетителите не се държаха враждебно. За нас беше ясно, че се опитваха да решат как да се отнасят с нас. Те почти не нарушиха нашите принципни правила на поведение. Изглеждаше така, сякаш се опитваха да се държат прилично. Според мен в Белия дом съществуваше разбирането, че посетителите не биха направили съзнателно нищо, за да ни навредят. Възможно е, разбира се, да са ни навредили несъзнателно.

— Искате да кажете, че според вас не би било вероятно, така ли?

— Да — отвърна Портър. — Мисля, че не би било вероятно.

44. Айова

Бяха си проправяли път през заблатената джунгла повече от половин час — сред дървета, лози и храсти. Почвата под краката им беше неравна и несигурна, хълмчетата и островчетата мочурлива земя се разделяха от тесни канали чиста вода и заблатявания. Още не бяха стигнали началото на тревистата равнина, леко издигната в средата на острова — Джими Куин им бе казал, че ще я видят като си пробият път през гористата крайбрежна ивица.

От време на време, когато високите дървета леко оредяваха, виждаха посетителите, които очевидно почиваха в тревистата вътрешна част на острова. Бяха ги видели за пръв път, когато се спускаха по реката — още щом се показа Гъшият остров.

— Още са там — беше казал Куин. — Мислех си, че може да са си тръгнали. Тази сутрин имаше нещо по радиото, че всички посетители си тръгвали.

Накрая, изглежда, започнаха да се изкачват по лек наклон. Вече нямаше блатисти участъци и храстите оредяваха, макар че дърветата растяха толкова нагъсто, колкото и преди.

— Мисля, че почти стигнахме — каза Джери.

Най-после. Излязоха от гората и пред тях се ширна огромна, обрасла с трева равнина. И изведнъж и двамата рязко спряха.

Тримата посетители стояха на откритото, на известно разстояние един от друг, но не те привлякоха вниманието им.

Разпръснати между тях, в стегнати, стройни редици се виждаха автомобили или нещо, което приличаше на автомобили. Имаха формата на автомобили. Имаха врати, седалки и волани, а отпред по един светещ фар. Но нямаха колела.

— Коли — каза Кати. — Джери, това са коли, но нямат колела.

— Каквото и да са — отвърна Джери, — те все още ги правят или ги строят, или ги раждат — наречи го както искаш.

Гледката на дългите прави редици автомобили беше привлякла Кати дотолкова, че тя почти не бе обърнала внимание на посетителите. Но сега, когато погледна към тях, видя, че и тримата са в процес на пъпкуване, макар че пъпките не бяха с такава форма, каквато имаха, когато посетителите раждаха своите малки. По-скоро бяха издължени и издути.