Выбери любимый жанр

Оценить:

Звездите светят над нас

Оглавление

Лара остана седнала зад бюрото си.

— Да. С какво мога да ви бъда полезна, мистър О’Брайън?

— Боя се, че сте нарушили закона, мис Камерън.

— Така ли? За какво става дума?

— Вие ли притежавате „Апартаменти Дорчестър“ на Четиринадесета улица?

— Да.

— Имаме сведения, че около стотина бездомници са се настанили там.

— О, това ли? — усмихна се Лара. — Да, реших, че щом градският съвет не прави нищо за бездомниците, аз ще помогна. Дадох им подслон.

Хауард Келър влезе в кабинета.

— Това е мистър Келър, мистър О’Брайън.

Двамата мъже се ръкуваха.

Лара се обърна към Келър.

— Точно обяснявах, че осигурявайки подслон, ние помагаме на кметството.

— Вие ли ги поканихте, мис Камерън?

— Точно така.

— Имате ли разрешително от съвета?

— За какво?

— Щом предлагате подслон, кметството трябва да одобри това. Има някои строго определени условия, които трябва да бъдат спазвани.

— Съжалявам, но не знаех. Незабавно ще поискам разрешение.

— Мисля, че не е възможно.

— Какво означава това?

— Имаме оплаквания от наемателите в сградата. Според тях искате да ги принудите да се изнесат.

— Глупости.

— Мис Камерън, даваме ви четиридесет и осем часа да освободите сградата от бездомниците, а след това има нареждане да махнете дъските от прозорците.

Лара побесня.

— Това ли е всичко?

— Не, госпожо. Наемателят на покрива се оплака, че сте закрили гледката му. Трябва да свалите и рекламното табло.

— А ако не го направя?

— Мисля, че ще го направите. Всичко това може да се тълкува като тормоз. Ще си спестите много разправии и неприятни публикации, ако не ни принудите да ви съдим. Желая ви приятен ден — кимна той и си тръгна.

Келър се обърна към Лара.

— Трябва да махнем всички тези хора.

— Не! — тя седеше замислена.

— Как така „не“? Човекът каза…

— Чух какво каза. Искам да доведеш още бездомници. Искам сградата да бъде претъпкана. Ще изчакаме. Обади се на Тери Хил и му обясни проблема. Нека да поиска отсрочка или нещо такова. Трябва да накараме тези шестимата да се изнесат до края на месеца, иначе това ще ни струва три милиона долара.

Уредбата избръмча:

— Обажда се доктор Питърс.

Лара вдигна телефона:

— Здравей, Алън.

Исках просто да ти кажа, че направихме операцията. Мисля, че изчистихме всичко. Кати ще се оправи.

— Това е чудесна новина. Кога мога да я посетя?

— Днес следобед.

— Добре. Благодаря, Алън. Нали ще имаш грижата да ми изпратиш всички сметки?

— Дадено.

— Кажи, че правя дарение на болницата — петдесет хиляди долара.

На Триша Лара нареди:

— Напълни стаята й с цветя.

После погледна програмата си.

— Ще ида да я видя в четири часа.

Тери Хил влезе в кабинета.

— Изпратена е заповед за арестуването ти.

— Какво?

— Нали те предупредиха да опразниш сградата от бездомниците?

— Да, но…

— Това няма да ти се размине, Лара. Има стара поговорка — „Не се бори с градската управа, няма да спечелиш.“

— Наистина ли ще ме арестуват?

— И още как. Нали са те предупредили?

— Добре — рече Лара, — махнете бездомниците. Но не ги оставяйте на улицата. Не е редно… Имаме празни жилищни сгради, които ще преустройваме на Западна двайсета улица. Да ги настаним там. Вземете хора, колкото са ви нужни. Искам след час вече да ги няма.

Тя се обърна към Тери Хил.

— Аз няма да съм тук, така че няма да могат да ми връчат заповедта. А после проблемът вече ще бъде уреден.

Уредбата избръмча:

— Дошли са двама господа от прокуратурата.

Лара даде знак на Хауард Келър. Той се приближи към уредбата и каза:

— Мис Камерън не е тук.

Тишина.

— Кога я очаквате?

Келър я погледна, тя поклати глава.

— Не зная — отвърна той и натисна бутона.

— Ще мина през задния вход — рече Лара.

Лара мразеше болниците. Напомняха й за баща й — проснат на леглото, блед и внезапно остарял. „Какво правиш тук, по дяволите? Имаш си работа в пансиона.“

Лара влезе в стая, пълна с цветя. Кати седеше в леглото.

— Как се чувстваш? — попита я Лара.

Кати се усмихна.

— Лекарят каза, че ще се оправя.

— Постарай се. Работата ти се трупа. Имам нужда от теб.

— Аз… не знам как да ви благодаря за всичко.

— Недей.

Лара вдигна телефона до леглото и се обади на Тери Хил.

— Още ли са там?

— Тук са. Имат намерение да чакат, докато се върнеш.

— Свържи се е Хауард. Щом той освободи сградата от бездомниците, ще се върна.

Лара затвори телефона.

— Ако имаш нужда от нещо, просто ми кажи. Утре пак ще мина да те видя.

Следващата спирка на Лара беше проектантската фирма „Хигинс, Олмънт и Кларк“. Поканиха я в кабинета на мистър Кларк. Той стана при влизането й.

— Каква приятна изненада. С какво мога да ви бъда полезен, мис Камерън?

— При вас ли са плановете на строежа на Четиринадесета улица?

— Да, разбира се.

Той се приближи към чертожната дъска.

— Ето ги.

Тя видя скица на красив многоетажен комплекс с апартаменти и магазини около тях.

— Искам да го пречертаете — каза Лара.

— Какво?

Тя посочи средата на терена.

— На това място все още стои една сграда. Искам да запазите същата концепция, но да направите чертежа така, че сградата да остане.

— Искате да кажете, че ще строите, запазвайки една от старите сгради? Нищо няма да излезе. Първо, ще изглеждм ужасно и…

— Моля ви, просто го направете и ми го изпратете днес след обед.

Лара си тръгна. От колата се обади на Тери Хил:

— Свърза ли се с Хауард?

— Да, сградата е празна.

— Хубаво. Обади се на прокурора. Кажи му, че още преди два дни съм наредила на бездомниците да освободят сградата, но се е получило някакво недоразумение. Днес веднага щом съм разбрала това, съм изпразнила зданието. Сега се връщам в службата. Разбери дали все още иска да ме арестува.