Звездите светят над нас

• Предыдущая
• 74/92
• Следующая

Най-после дойде време да се върне в Ню Йорк. Той взе нощния самолет и пристигна в Манхатън в четири часа следобед. Отиде направо в службата. Секретарката му го посрещна усмихнато:

— Добре дошли, мистър Келър. Изглеждате чудесно.

— Благодаря ти… — той изведнъж пребледня. Не можеше да си спомни името й.

XXVII

Филип пристигаше в сряда следобед й Лара отиде на летището с лимузината, за да го посрещне. Филип слезе от самолета и образът на Лохинвар отново изникна в съзнанието на Лара. „Господи, колко е красив!“ Тя се хвърли в прегръдките му.

— Липсваше ми — каза тя, прегръщайки го.

— И ти на мен, скъпа.

— Колко?

Той показа половин инч между палеца и показалеца си.

— Толкова.

— Звяр такъв! Къде ти е багажът?

— Идва.

След час бяха в апартамента. Мариан Бел йм отвори вратата.

— Добре дошли, мистър Адлър.

— Благодаря, Мариан — той се огледа. — Имам чувството, че съм отсъствал цяла година.

— Две години — поправи го Лара.

Понечи да каже: „Вече никога не ме оставяй сама“, но прехапа устни.

— Ще искате ли нещо от мен, мисис Адлър? — попита Мариан.

— Не. Всичко е наред. Можеш да си тръгваш. Утре ще ти продиктувам някои писма. Днес няма да идвам на работа.

— Добре. Довиждане — Мариан си тръгна.

— Мило момиче — забеляза Филип.

— Да, нали? — Лара се притисна до него. — Сега ми покажи колко ти липсвах.

Следващите три дни Лара не отиде на работа. Искаше да бъде с Филип — да разговаря с него, да го докосва, да се увери, че наистина си е дошъл. Сутрин закусваха заедно, после, докато Лара диктуваше на Мариан, Филип свиреше.

На третия ден, докато обядваха, Лара разказа на Филип за откриването на казиното.

— Много исках да бъдеш там, скъпи. Беше фантастично.

— Много съжалявам, че го изпуснах.

Той свири на пиано някъде по света.

— Е, ще имаш тази възможност следващия месец, когато кметът ще ми връчи ключовете на града.

Филип придоби нещастен вид.

— Скъпа, боя се, че ще пропусна и тази възможност.

Лара се втрещи.

— Какво означава това?

— Елърби ми е уредил ново турне. След три седмици заминавам за Германия.

— Това е невъзможно? — възкликна Лара.

— Договорът вече е подписан. Не мога да направя нищо.

— Но ти току-що се завърна! Как може да заминеш отново толкова скоро?

— Това е много важно турне, мила.

— А нашият брак не е ли важен?

— Лара…

— Не си задължен да заминеш — ядосано продължи Лара. — Искам да имам съпруг, а не временен…

Мариан Бел влезе в стаята с някакви писма.

— О, извинете, не исках да ви прекъсна. Тези писма са готови за подпис.

— Благодаря — сдържано отвърна Лара. — Ще ви извикам, когато ми потрябвате.

— Да, мис Камерън.

Изчакаха Мариан да се прибере в кабинета.

— Знам, че трябва да изнасяш концерти, но не е нужно да бъде толкова често. Ти да не си търговски пътник?

— Не, не съм — тонът му бе хладен.

— Защо не останеш за церемонията, а след това да заминеш на турне?

— Лара, знам, че това е важно за теб, но трябва да разбереш, че и концертните турнета са важни за мен. Гордея се с теб и с това, което правиш, но искам и ти да бъдеш горда с мен.

— Аз съм горда, Филип — рече Лара. — Прости ми, аз просто… — тя едва се сдържаше да не заплаче.

— Знам, любима — той я прегърна. — Ще измислим нещо. Когато се върна, двамата ще заминем на дълга почивка.

„За мен е невъзможно да замина на почивка. Захванала съм се с твърде много проекти“, мислеше си Лара.

— Къде отиваш този път, Филип?

— В Германия, Норвегия, Дания, Англия и се връщам.

Лара дълбоко въздъхна.

— Разбирам.

— Бих искал да можеше да дойдеш с мен, Лара. Много съм самотен без теб.

Тя си спомни женския смях.

— Така ли? — после се отърси от това настроение и успя да се усмихне. — Слушай какво, вземи самолета — ще ти бъде по-удобно.

— Сигурна ли си, че…?

— Абсолютно. Ще се оправя и без него, докато се върнеш.

— Няма друга като теб на този свят — промълви Филип.

Лара бавно погали с пръст бузата му.

— Не го забравяй.

Турнето на Филип премина при грандиозен успех. В Берлин публиката полудя, а отзивите бяха възторжени.

След концертите приемната на артистите бе постоянно препълнена от горещи почитатели, главно жени.

— Изминах триста мили, за да мога да ви чуя…

— Имам малък замък тук наблизо и се питах дали…

— Приготвила съм късна вечеря само за нас двамата…

Някои от тях бяха богати и красиви, а повечето — твърде благосклонни. Но Филип беше влюбен. След концерта в Дания той се обади на Лара.

— Липсваш ми.

— И ти на мен, Филип. Как мина концертът?

— Е, никой не излезе, докато свирех.

Лара се разсмя.

— Това е добър признак. В момента имам съвещание, скъпи. Ще ти се обадя след един час в хотела.

— Няма да се прибера веднага в хотела, Лара. Директорът на залата дава вечеря в моя чест и…

— О? Така ли? А има ли красива дъщеря? — тя моментално съжали за думите си.

— Какво?

— Нищо. Трябва да свършвам. Ще се чуем по-късно.

Тя затвори и се обърна към мъжете в кабинета. Келър я наблюдаваше.

— Всичко наред ли е?

— Да — безгрижно отвърна Лара. Беше й трудно да се съсредоточи. Представяше си Филип с красиви жени, които му даваха ключовете от хотелските си стаи. Изгаряше от ревност и се ненавиждаше за това.

Кметската церемония за награждаването на Лара беше събитие, което се провеждаше на крак. Пресата се бе развихрила с пълна сила.

— Може ли една снимка заедно със съпруга ви?

И Лара бе принудена да каже отново:

— Той много искаше да присъства, но…

• Предыдущая
• 74/92
• Следующая