Маршрут 666

Оглавление

124

60

Сноу гледаше как тъмните фигури бързо запълват отвора на тунела пред тях. Ярката светлина на факлата действително ги сепна, но объркването им продължи съвсем кратко и в момента напредваха със смразяваща кръвта решителност. Съвсем не бяха безмозъчни същества, които сляпо се хвърлят срещу смъртта. Беше съвсем ясно, че се придържат към някаква стратегия.

— Слушай какво ще направим — спокойно каза Донован, — зареждаш с един ХМ–148 и стреляме в залп, за който ще ти дам знак. Целиш се в лявата част на групата, а аз — в дясната. После презареждаш с възможно най-голяма бързина и повтаряш. Имай предвид, че гранатометите бият малко нависоко, затова се прицелвай в краката им.

Сноу зареди, усещайки сърцето си в гърлото. Изправен до него, Донован се стегна от напрежение, изчака миг и изкрещя:

— Огън!

Пръстът му докосна предния спусък, пушката грозно изрева и за малко не се отскубна от ръцете му. Гранатата се стрелна към целта, а галерията се изпълни от оранжевото зарево на двойната експлозия. С безпокойство установи, че се беше прицелил прекалено наляво и зарядът улучи страничната стена. В резултат част от тавана рухна върху тълпата забулени фигури, които нададоха писъци на ужас.

— Пак! — изкрещя Донован и зареди нова граната.

Сноу го последва и отново натисна спусъка, прицелвайки се леко надясно. Проследи въртеливото движение на гранатата, която се стрелна напред и профуча над качулките на нападателите, очите му се опулиха от ужас. Вътрешността на тунела се разтърси от силната експлозия.

— По-ниско! — изрева Донован. — Внимавай, напредват!

Почти разплакан от яд, водолазът дръпна със зъби брезентовата торбичка, зареди следващата граната и бързо натисна спусъка. Този път огненото кълбо експлодира точно в средата на тълпата, за миг писъците заглушиха тътена на експлозията.

— Пак! — викна Донован и произведе изстрел със своя гранатомет. — Дай им да разберат на тези мръсни копелета!

Сноу бързо се подчини. Но този път попадението се оказа наблизо и горещата вълна на експлозията го събори на колене. Побърза да се изправи, премигна от пушека в задимения тунел и объркано се огледа. Гранатите бяха свършили и пръстът му се прехвърли на задния спусък.

Донован замръзна на място с вдигната ръка. Изтече цяла вечност, преди ръката му да се отпусне.

— Май им разкатахме мамицата! — промърмори той. — Браво, момче, справи се много добре! Сега искам от теб да останеш на място, докато аз отскоча насреща да поогледам. Викни ми, ако забележиш нещо. Едва ли ще намеря нещо по-голямо от кутре, но не искам да рискуваме.

Щракна пълнителя на своята М–16, запали нова факла и я хвърли по посока на тъмната дупка, от която излизаше дим. Залепи се за стената и предпазливо запълзя напред. Димът бавно се разсея и Сноу видя тюлена да прокрадва към тунела. Сянката, огромна и уродливо пречупена, затича по околните стени.

Донован обиколи разкъсаните димящи трупове, покрили дъното на галерията, после отстъпи няколко крачки и внимателно огледа точката, в която се събираха трите тунела. Накрая се насочи към сборния пункт и Сноу остана самичък в мрака. Изведнъж се сети, че сакът с магнезиевите светлинни гранати продължава да виси на рамото му, напълно забравен във вихъра на боя. Понечи да го захвърли на пода, но после се отказа. Рачлън бе заповядал да го носи до края на операцията, значи така и ще направи, реши той.

Рачлън… Не можеше да приеме, че отвратителните подземни обитатели са успели да избият целия отряд на тюлените. Тези хора бяха отлично въоръжени и имаха голям боен опит. Ако и другите два тунела са като този, може би част от хората са се измъкнали по стълбите. Което означаваше, че би трябвало да се върнат и да се опитат да…

Прекъсна хода на мислите си, поразен от собственото си хладнокръвие. Май ще се окаже по-смел, отколкото сам беше допускал. Или просто по-глупав. Ех, ако сега можеше да го види онова копеле Фернандес!

Появата на Донован го накара да прогони глупостите от главата си. Тюленът предпазливо се огледа и му махна да се приближи. Сноу се втурна напред, после забави крачка и спря, поразен от гледката, която се разкри пред очите му. Снаряжението беше там, където го бяха оставили — акуратно подредено до стената. То влизаше в рязък контраст с разчленените и обезглавени трупове, въргалящи се в калта наоколо.

— Побързай! — разнесе се шепотът на Донован. — Нямаме време за губене!

Сноу вдигна глава. Тюленът стоеше на крачка от него със скръстени на гърдите ръце и нетърпеливо смръщени вежди.

Веригата зад него изведнъж се разклати. По нея се спусна тъмна фигура, която с пронизителен крясък се вкопчи в гърба му.

Донован се олюля, но успя да се отърси от нападателя. В същия момент обаче от дупката изскочиха още две фигури, които се хвърлиха върху него и го принудиха да падне на колене. Сноу рязко се дръпна назад и насочи оръжието си, но не беше в състояние да се прицели. Трета сянка се спусна по веригата с мълниеносна бързина и вдигна кривия нож в ръката си. Донован нададе пронизителен, тънък като на жена писък. Сянката направи широк замах, сякаш косеше трева, издаде гърлено ръмжене и вдигна с ръка отрязаната глава на тюлена. Парализиран от ужас, Сноу беше сигурен, че вижда как очите на Донован се въртят в орбитите си и проблясват на червеникавото сияние, идващо от дъното на тунела.

После откри огън. Къси отривисти откоси, както го бе учил Донован. Дулото леко се местеше наляво и надясно, обхващайки цялата група от сенки, надвесили се над тялото на командоса. Съзнаваше, че крещи, но не чуваше гласа си. Пълнителят се изпразни, ръцете му светкавично го замениха с друг и отново натиснаха спусъка. После оръжието замлъкна и ушите му писнаха от внезапно настъпилата тишина. Размаха ръце, за да прогони дима и пушилката, после направи предпазлива крачка напред, оглеждайки се за появата на нови призраци. Втора крачка, после трета…