Маршрут 666

• Предыдущая
• 93/138
• Следующая

Хорлокър и Уокси седяха край дълга маса, с гръб към техниката. Дори от вратата се виждаше потта, която обливаше лицата им. Пред терминала в съседство седеше дребен мъж с тънки четинести мустачки.

— Какво има? — забеляза ги Хорлокър. — Да не ви е нападнал още някой обществен комитет, управляван от дами?

— Не бива да наводняваме подземията, сър! — директно заяви Дагоста.

Хорлокър наклони глава, погледна го изпод вежди и заплашително изръмжа:

— В момента нямам време за теб, лейтенант! Не ми стига цялата бъркотия, ами на главата ми се стовари и оная Уишър с нейните демонстрации! За капак на всичко долу тече най-голямата в историята операция по прочистване. Хората ми са разпръснати навсякъде, затова ти предлагам да ми напишеш едно писмо, става ли? — Замълча за момент, очите му пробягаха по новодошлите и леко се разшириха от учудване. — А бе вие да не сте ходили на плаж?

— Резервоарът е задръстен с отровни растения — направи крачка напред Пендъргаст. — От онези, които поддържаха живота на Мбвун и от които Кавакита е извличал своето лекарство. Предстои им период на размножаване… — Свали калния стрък от рамото си и го пльосна на масата: — Ето го. Натъпкано с „Гланц“. Най-накрая разбрахме къде го отглеждат.

— Хей, какво е това?! — подскочи Хорлокър. — Веднага го махайте от бюрото ми!

— Приятелю Дагоста — намеси се Уокси. — Тъкмо ни убеди да залеем каналите с твоите малки зелени чудовища, а сега, когато всичко е готово, изведнъж се отмяташ. Зарежи тая работа!

Дагоста спря поглед върху потната яка на дебелия му врат и с отвращение процеди:

— Слушай много внимателно какво ще ти кажа, дебел лайнар! Идеята да наводнението на тунелите беше моя и аз нямам…

— Що за език, лейтенант?! — почервеня онзи.

— Господа, моля ви! — вдигна ръце Пендъргаст и се обърна към Хорлокър: — Ще дойде време да се потърси отговорност за допуснатите грешки, но в момента сме изправени пред друг, много сериозен проблем: в момента, в който семената на това растение попаднат в солената вода, ще настъпи активиране на реовируса с наркотично въздействие. — Устните му леко потрепнаха. — Експериментите на доктор Грийн недвусмислено сочат, че въпросната субстанция е в състояние да порази огромен спектър от живи организми — като се започне от едноклетъчните и се стигне до човека, по пътя на цялата хранителна верига, която стои между тях. Въпросът ми е дали сте готов да поемете отговорността за една глобална екологична катастрофа?

— Това са цял куп празни… — започна Уокси.

Хорлокър докосна ръкава му и прикова поглед в голямото растение, което мокреше разпръснатите по масата документи.

— Като го гледам така, не ми изглежда чак толкова опасно — предпазливо промърмори той.

— За съжаление няма място за съмнения — обади се Марго. — Това е Liliceae mbwunensis, съдържащо генетично модифициран реовирус на Мбвун.

Хорлокър за миг вдигна очи към лицето й, после отново ги впери в мокрото растение.

— Разбирам колебанията ви — продължи да го обработва Пендъргаст. — Но след тазсутрешното съвещание се случиха много неща. Моля ви само за още двадесет и четири часа — време, за което доктор Грийн ще направи нужните тестове. Ще ви предоставим доказателства за активирането на реовируса в солена среда и за опасността, която представлява за екологията. Знам, че сме прави, но ако случайно се окаже, че някъде сме сбъркали, аз веднага се оттеглям от случая, а вие си източвайте резервоара, както намерите за добре.

— Това трябваше да го направите още първия ден! — изръмжа Уотси. — Като представител на ФБР, нямате абсолютно никакви правомощия тук!

— Ако това ще ви удовлетвори, мога веднага да поема разследването, тъй като е установено, че става въпрос за производство и разпространение на наркотично вещество — отвърна с равен глас Пендъргаст.

— Чакайте, чакайте! — вдигна ръка Хорлокър и хвърли леден поглед на Уокси. — Не е нужно да стигаме дотам. Не може ли просто да го полеем с щедра доза хербицид?

— Стига да посочите какъв — сви рамене Пендъргаст. — Лично аз не се сещам за препарат, който ще унищожи растението, без да навреди на милионите жители на Манхатън, които разчитат на водата от резервоара. Вие познавате ли такъв хербицид, доктор Грийн?

— Да, тиоксин — кимна Марго, замисли се, после добави: — Но за да има ефект, ще ни трябват най-малко двадесет и четири, а може би и четиридесет и осем часа, защото той действа бавно… — Отново замълча и сбърчи вежди. Тиоксин? Сигурна бе, че съвсем наскоро това наименование й се мярна пред очите, но къде? После изведнъж си спомни — в полуовъгления дневник на Кавакита.

— В такъв случай не е зле да ливнем малко — промърмори Хорлокър и драматично извъртя очи. — Разбира се, след като го съгласувам с Агенцията за защита на околната среда. Боже мили, ще се побъркам! — обърна се към уплашеното човече, което седеше замръзнало пред компютъра с фалшива съсредоточеност на лицето. — Стан!

Човечето скочи на крака.

— Май ще е по-добре да преустановиш операцията по източването — въздъхна Хорлокър. — Поне докато нещата се изяснят… Уокси, свържи се с Мастърс и му кажи да продължи прочистването. Обясни му, че бездомниците трябва да бъдат далеч от тунелите поне още двадесет и четири часа.

Марго видя как лицето на човечето посивява.

— Чу ли какво ти казах, Дъфи? — обърна се да го погледне Хорлокър.

— Не мога да го направя, сър — промълви едва-едва дребосъкът, наречен Дъфи.

В стаята се възцари мъртва тишина.

— Моля? — пръв я наруши Пендъргаст.

• Предыдущая
• 93/138
• Следующая