Белова

Оглавление

— Виж ти, какви вкусове си имал — промърморих аз, опитвайки се да се настаня по-удобно в креслото. — Класически… Да не си учил в Оксфорд?

— Това е от някой предишен куратор — каза Котя.

— Проверявах книгите, всичките са издадени не по-късно от хиляда осемстотин и пета година… Той взе от масичката цигарите, запали една и дръпна дълбоко. После каза: — Предполагам, че точно тогава са дошли при нас.

— Арканците?

— Ами да. Веднъж чух да се говори, че първият куратор е бил англичанин. Мисля, че е устроил тук нещо подобно на английското си жилище… Разбира се, по-късно всичко малко по малко се е променяло. Тока, честно казано, аз го прекарах. — Той помълча малко, после добави с гордост:

— Сам. Можех да докарам функционал-електротехник, но реших, че ще се справя сам. — Как щеше да го докараш? А синджирът?

— Реших да не любопитствам какво служи за генератор, макар че, кой знае защо, в съзнанието ми се мярна ехидна картинка: непрестанно въртящите се молитвени барабани, свързани с предавателните колела на динамомашини.

— Кураторът може — каза Илан. Тя също си взе цигара и запали. — Влиза в способностите му. Акушерите и кураторите не са свързани със синджири.

— А някои пощальони и таксиджии са прикрепени към подвижна функция — добави Котя.

— Към кола или каруца… Сигурно очакваше да се учудя, но аз само поклатих глава.

— Котя, синджирът изобщо не е задължителен. Та това е само знак. Като нашийниците на робите в Антик. Нашийникът може да бъде златен и със скъпоценни камъни… но е нашийник… Илан! — Погледнах към девойката.

— Той кога си призна?

— Че е куратор? След като се опита да те убие. Котя нервно се изпъна и рече:

— Нека ти разкажа всичко. Подробно, точка по точка. Първо — с какво се занимава кураторът.

— Много интересно! — подкачих го аз.

— На практика — с нищо! — разпери ръце Котя.

— Казвам си мнението относно това как трябва да се развива нашият свят. Не знам дали ме слушат… но много се старая. Опитвам се да измисля по-добро бъдеще за нас… честна дума!

— Ти направо си преуспял — рекох кисело.

— Достатъчно е човек да погледне новините, за да се убеди. Котя се намръщи и продължи:

— Освен това акушерите ми съобщават кого смятат да направят функционал, кога ще се случи това…

— И какъв ще бъде той?

— Не, това и те самите не го знаят предварително. Както се получи. При мен постъпват и отчети — как, кой, кога. Петима-шестима души на ден. Това е по цялата Земя, между другото. Макар че, разбира се, повечето функционали са в САЩ, Европа, Китай, Русия, Япония. В развитите страни, общо взето. А в Африка и Латинска Америка са десет пъти по-малко…

Освен това ми съобщават, ако някой е загинал или е прекъснал връзката с функцията си. Това са някъде един-двама души седмично. От любопитство направих изчисление — функционалите на Земята са поне триста хиляди. Разбира се, ако процесът винаги е вървял с една и съща скорост и е започнал преди двеста години… Освен това понякога получавам писма или телеграми от Аркан. Един-два пъти в месеца… Обикновено ми съобщават името на човек, който трябва да стане функционал. Аз го предавам на някой от акушерите…

— Колко общо са акушерите? — Шестима. Сега са петима, ако не се е появил нов вместо Наталия. Но може да изпратят някого от Аркан или от друг свят. А може да се случи и така, че нов функционал да стане акушер. Кимнах.

— Общо взето, това е всичко… — каза Котя. Поколеба се и добави:

— А, понякога от Аркан молят „да се обърне внимание“ на някой от функционалите. Аз предавам тази информация на полицая, контролиращ съответния район. Ако в този район няма полицаи, тогава на акушерите, те са без синджир… И на всяко тримесечие пиша по един отчет до Аркан. Фактически просто сумирам получените отчети от акушерите. Кой и кога е станал функционал и от какъв вид е. Ако има проблеми с адаптацията, оплаквания — отбелязвам. Е, и добавям размишленията си относно това как би трябвало да се развива човечеството по-нататък…

— И това е всичко?

— Да. Всичко. — Котя разпери ръце.

— Мислиш си, че съм си седял в Москва, забавлявал съм се с мадами и съм писал какви ли не разкази само за да те заблуждавам? Наистина нямаше какво да правя! Три години обикалях цялата Земя — знаеш ли колко интересно беше? Е, и по останалите светове от Веригата. А после така ми омръзна! Оказа се, че да измислям всякакви глупости, да пия и да ходя по мадами е къде по… Илан се пресегна, плесна го леко по тила и каза:

— За мадамите — достатъчно, моля. Гледай на това като на окончателно отминал етап в твоята биография. Котя я погледна накриво и, за моя изненада, кимна. Доста искрено. И продължи:

— Работата на куратора е като работата на управител в голямо и богато имение. Селяните сами знаят кога да сеят и кога да вършеят. Ковачите правят прибори, мад… жените бъркат млякото, правят извара и я продават на пазара, поповете отслужват молебени. Всичко си тече само, а управителят седи на верандата, пие си плодовия ликьор и… — Котя изсумтя и неловко довърши:

— Е… яде там нещо си… Илан неочаквано се засмя и каза:

— Котя, вземам си думите назад. Ако не можеш да разказваш нищо, без да споменеш за мадами, разказвай както ти дойде. Само че се поинтересувай как се прави извара и как — масло. — Вече приключих — рече мрачно Котя.

— Това е цялата ми работа, всичко, което изброих. Сега второто — какво мога като куратор. Имам това седалище в Тибет. Изобщо не знам как са дресирани тези монаси, какво им е говорено, но ми служат фанатично. Не идвам често тук, но ако се наложи — това е надеждно укритие за куратора. Мога да се придвижвам…