Небесни материи

Оглавление

1/113
Следующая

На моята съпруга Алесандра

I

α

Осланям се на милостта на Аполон, сред поетите, и на Деветте музи. Умолявам ги да укрепят немощния глас на един отдаден на науката изследовател, за да съумея в тяхна чест да предам историята си, като не я лиша от красота и същевременно я оставя правдива, каквато следва да бъде.

Но простете ми, о, богове, защото не е правилно да почитам Аполон заради сладкия му глас, а да оставям в забвение баща му Зевс, бог на гостите. И нека започна с това, че името ми е Аякс, че съм роден в град Тир в година 935 от основаването на Делоската симахия, че предците ми са от знатно потекло, тъй като майка ми произхожда от прочута финикийска търговска фамилия, а баща ми е спартански генерал, който на младини командвал армии, а в зрелите си години служил като военен губернатор на множество градове-държави в Симахията.

Колкото до моите лични постижения, на двайсетгодишна възраст завърших Атинската академия и през следващите двайсет и три години служех на Симахията като учен в областите на пирологията и уранологията. От известно време заемам поста научен командир на небесния кораб „Сълзата на Чандра“ и на този кораб ръководя научните изследвания по създаването и осъществяването на проекта „Слънчев крадец“. Тъкмо заради тези мои действия на споменатия пост сега съм призован пред боговете, на които изповядвам своята история.

Още веднъж се прекланям пред Феб и Деветте музи, що го следват, и се моля за помощта им. С тяхната подкрепа и вашето снизхождение, позволете да започна тази история с последната мирна част от своя живот, този краен отрязък от отреденото ми от съдбините време, преди да бъде прекъсната нишката на моето съществувание.

В продължение на три години бях командир на „Сълзата на Чандра“ и през този период аз и моите помощници с огромни усилия на мисълта и чрез множество експерименти доведохме проекта „Слънчев крадец“ от теоретическа възможност до начеваща реалност. В края на тези три години най-сетне успяхме да сплетем върви от небесната материя, изкопана на вътрешните планети, в слънчева мрежа. Вярвахме и се надявахме, че скоро ще можем да използваме тази мрежа, за да уловим частица от небесния огън на Хелиос.

Но окончателното завършване на слънчевата мрежа все още изискваше продължителни и сложни изчисления и експерименти, които можеха да бъдат извършени само от Михрадарий, моя главен уранолог. Никакъв прогрес не можеше да бъде постигнат, докато той не приключеше тази част от проекта. Когато му поставих тази задача, Михрадарий потъна в дълбок размисъл, който продължи няколко минути, а след това обяви с поверителен тон, че ще може да завърши работата си до месец.

Ето как, за моя голяма изненада, аз и двама от основните ми помощници, Клеон, главният небесен навигатор на „Сълзата на Чандра“, и Рамоночон, моят главен динамик, се оказахме без работа за цели трийсет дена. Решихме да се възползваме от този неочакван дар и да напуснем временно кораба.

За близо хилядата дни, откакто моят екипаж се беше събрал на борда на „Сълзата на Чандра“, никой от нас не бе прекарвал повече от десет дена на Земята. Не зная как се чувстваха другите, но напоследък аз все по-често си мечтаех за разходка по неподвижната плоскост на Гея. За това как полагам умореното си от движение тяло върху спокойната й затревена повърхност, за да се насладя на тази статична сфера, увиснала в самия център на безкрайно движещия се Космос.

Пратих съобщение до Земята с молба да получа разрешение от атинската администрация и спартанското военно командване, както и от делоските архонти, за едномесечна ваканция на трима ни. И двамата архонти се съгласиха без коментари. Спартанците също нямаха възражения, тъй като „Сълзата на Чандра“ оставаше под командването на Езон, военния командир на кораба и мой приятел. И те като мен знаеха, че твърдата ръка на този мъдър офицер ще е достатъчно условие за гладкото и безпрепятствено завършване на проекта. Но чиновниците в Атина бяха на друго мнение. Те нямаха нищо против отпуските на Клеон и Рамоночон, но в педантичните им умове мястото на командира на кораба беше на борда.

В продължение на четири дни между „Сълзата на Чандра“ и Атина сновяха пощенски капсули с моите доводи и техните контрадоводи. Най-сетне те се предадоха, но след като заплаших да изпратя оплакване до архонтите и ректора на академията. Намекнах за ужасяващи последици за техните кариери и за близки мои връзки с влиятелни хора, в които не бях съвсем сигурен. Моят блъф успя, но в злобата си бюрократите поискаха да намеря някакъв начин да заплатя за отсъствието си. Не без неохота предложих да направя лекционна обиколка на някои от градовете-държави в Средиземноморието, с което да изплатя месечния си отпуск.

След като въпросът най-сетне се уреди, Клеон, Рамоночон и моя милост очистихме бюрата си от текущите дела и се подготвихме за заминаване. Уговорихме се да напуснем кораба на Критския небесен пристан и да се върнем на борда точно след месец през Атинското пристанище. Поколебах се дали да не организирам официална церемония по изпращането, по време на която да предам тържествено научното командване на „Сълзата на Чандра“ на Михрадарий, моя първи заместник. Но като размислих, реших, че една официална церемония със съответните молитви, жертвоприношения и клетвополагане ще всее излишни тревоги сред екипажа, най-вече заради моето отсъствие. Но тъй като от друга страна не бих искал да напусна кораба незабелязано, като крадец посред нощ, вечерта преди да сляза на Земята, устроих скромно тържество в голямата банкетна зала на кораба.