Небесни материи

Оглавление

103

— Не мърдай! — предупреди ме Анаксамандър. — Той размаха вакуумета към мен с несигурните движения на пияница и се опита да си развърже ремъците.

Примирил се с мисълта, че съм на прага на смъртта, аз прекосих със спокойна крачка стаята и сграбчих дългата метална тръба, която той държеше в ръката си. Анаксамандър стреля от упор в гърдите ми. Дулото избълва откос тетраедри, които достигнаха на сантиметри от туниката ми. Някъде там те навлязоха в зоната на разреден въздух. Бронзовите куршуми се отклониха встрани и се забиха в стената. Сега и войниците откриха огън, но последствията бяха същите. Анаксамандър ме гледаше с разширени от ужас очи, когато му дръпнах вакуумета от ръката.

— Какво си направил? — попита той все още леко замаяно.

Не отговорих. Вместо това обърнах вакуумета към войниците.

— Хвърлете оръжията! — наредих и те ме послушаха. След това един по един ги завързах обратно за стената.

— Аякс — промърмори Анаксамандър. — Сега вече не ти мърда срещата с Хадес.

— Началник на охраната Анаксамандър — заговорих и се обърнах към него. — Аз, Аякс от Атина, единствен командир на кораба „Порицанието на Феникса“, те осъждам тук и сега на смърт по обвинение в подстрекателство към бунт. Присъдата ще бъде изпълнена от капитан Жълт заек от Спарта. Следващия път, когато я видиш, ще е последният в живота ти.

Обърнах се и напуснах кабината. След това прекосих откритото пространство до другата кабина. Трябваше да стигна до Фан, преди войниците да са надушили, че нещо не е наред.

Зад нас от корабите, които ни преследваха, литнаха дузина сребърни точки. Бързи лунни шейни. Преднината ни беше стопена до не повече от половин час.

Шмугнах се през вратата на кабината на Фан и се изправих пред първия пазач, който все още се бореше с ремъците.

— Сядай веднага! — креснах и напъхах дулото на вакуумета в носа му. Завързах го, после и неговия другар и чак тогава освободих Фан от мястото му при пулта за управление.

Лицето на стареца беше покрито с белези. Ръкавите на коприненото му наметало бяха скъсани и по ръцете му се виждаха синини. Очите му бяха помътнели от болка и терзания, но въпреки това той намери сили да ми се усмихне. Подадох му кожената лента.

— Сложи си това под дрехите.

Той я разгледа за миг с научен интерес.

— Прилича ми на устройство за контрол на движението на дребни метални предмети — обяви заключението си.

— Всъщност отразява изстрели от вакуумет.

— Но вакууметните тетраедри летят твърде бързо, за да бъдат контролирани от чи-потоци. Освен ако… — той обърна лентата и я погледна от другата страна. — Покрил си я с огнезлато.

— Да — кимнах, докато я нагласяваше под дрехата си. Дръпнах го навън и двамата се затичахме към тунела на затвора. През цялото време го държах за ръката.

— Огнезлатото само придава на тетраедрите допълнително ускорение, за да се отклонят в чи-потока.

— Невероятно — отвърна той, спря и ми се поклони дълбоко. — Небесата са вдъхновили ума ти за това откритие.

Отвърнах с поклон, сетне отново го задърпах към затвора. Но нямаше смисъл да слизаме там. Жълт заек, Езон, Рамоночон и нашите трима войници се появиха на входа зад редица от четирима невъоръжени последователи на Анаксамандър. Езон и Жълт заек носеха ризници и държаха в ръце вакуумети.

Те ме видяха, спряха и козируваха. Миг по-късно Ксенофан, Хераклит и Солон последваха примера им.

— Командире, как да постъпим със затворниците? — попита Езон.

Така и не можах да отговоря, защото откъм складовата пещера се зададоха останалите войници на Анаксамандър. Веднага щом ни съгледаха, те извадиха мечове и вакуумети и се хвърлиха към нас с яростни викове, които отекнаха надалеч под пурпурното небе.

π

Фалангата на Анаксамандър откри огън, изпълвайки въздуха с дъжд от заострени стоманени тетраедри, които се стрелнаха към нас като рой разгневени стършели.

— Не мърдайте! — едва успях да извикам. Привикнали да се подчиняват на заповеди, моите другари останаха по места като неподвижни мишени, към които се носеха смъртоносните проектили. Миг по-късно, за объркване и смут на нашите противници, вместо да разкъсат дрехите и телата ни, святкащите стоманени частици извиха и се стрелнаха право нагоре в небето. Не след дълго те изгубиха инерция и се посипаха обратно върху повърхността на кораба.

— Предайте се! — призовах със спокоен глас настъпващите войници. — Вашият водач Анаксамандър беше взет в плен. Предайте се и ще ви пощадим живота.

Отговорът им беше нов безполезен и безвреден за нас залп.

Кимнах на Жълт заек и двамата с Езон насочиха вакууметите си и отвърнаха на огъня. Целеха се ниско и със спартанска точност и ефикасност изпратиха дълъг откос към краката на настъпващите. Куршумите им достигнаха безпрепятствено целта, кръв рукна от пронизаните прасци на войниците и краката им се подгънаха, неспособни да носят тежестта на телата. Един по един те рухнаха на земята и скоро Жълт заек и Езон намалиха броя им от дванайсет на шест. Едва тогава фанатичният им устрем се уталожи и шестимата, които все още се държаха на краката си, се оттеглиха към пещерата, прикривайки се зад арката на входа.

— Да ги последваме ли? — попита Жълт заек.

Обърнах се и погледнах през борда. Конвоят от лунни шейни беше само на няколко мили зад нас. Достатъчно беше да почакаме малко и щяхме да разполагаме с предостатъчно войници, за да се справим с изменниците. Не се съмнявах, че ще ни помогнат да потушим бунта, както и да се приберем на Земята, в Делоската симахия, където щяха да ни посрещнат като герои.