Небесни материи

Оглавление

— Учили са ме как да вървя по Пътя — обясни старият даоист. — Познавам добре дао, що е вън от мен, но не и даото вътре.

— На мен пък са ми казвали, че са едно и също — рече Рамоночон. — Ще призная, че не разбирам и двете, а учителите ми са твърде далеч, за да ми помогнат.

Атина докосна сърцето ми и аз видях бездната, която ме разделя с Фан, широка като пропастта между Земята и Неподвижните звезди и дълбока като Тартар. Богинята ми каза, че някъде по края на този скалист ръб има мост, който трябва да открия или да построя.

ξ

За успокоение на нашите души и тела, следващите няколко седмици бяхме съсредоточени изцяло върху работата по кораба. За това време войниците завършиха конструкцията на крилата и ги облицоваха с платненото покритие. Работата не спореше както преди, донякъде и защото хранителните таблетки не бяха толкова добри, колкото старите. Нуждаехме се отчаяно от храна и сън и се измъчвахме от непрестанни болки в изморените си мускули. Войниците не се оплакваха, но виждах терзанието по лицата им, когато се прибираха на кораба след дългите часове, прекарани върху крилата. Езон работеше редом с тях и тримата войници черпеха упование в близостта му. Всеки път, когато се покатерваше върху нестабилната конструкция от метални пръти и плат и поемаше срещу ветровете, пращани от Арес, виждах как сърцата им се изпълват с храброст и те тръгваха уверено след него, за да продължат работата си над бездната.

Докато войниците работеха над крилата, аз бях приел ролята на кочияш, занимавах се с поводите за коня, който щеше да ни тегли, и се опитвах да се науча да управлявам този небесен и непокорен жребец. Без да бъда нескромен, мога смело да заявя, че съм отличен уранолог, мога да изчисля с точност до сантиметри позицията на всяка планета във всеки един момент и да определя курса от Земята до Неподвижните звезди, но ръцете ми не притежават кой знае какъв опит в небесната навигация. Единственият период, през който съм управлявал небесен кораб, е когато бях пратен на Хермес. Имах опит в управлението на съдове от среден клас, използвани за ежедневни орбитални дейности. Тези кораби са най-лесни за управление, не са диви и необуздани като лунните шейни, нито бавни и неповратливи като „Сълзата на Чандра“. Беше истинско удоволствие да се работи на тях, дърпаш тук, теглиш там и те се подчиняват на всяко твое движение. Ала този лесен и безгрижен полет не можеше да се сравни с управлението на един съвсем нов, неподлаган на изпитания съд, който дори ние, неговите конструктори, почти не познавахме.

За да компенсирам липсата на опит, постарах се да опростя максимално кормилната система и непрестанно се молех Дедал и призракът на Клеон да ми помогнат, когато дойде време да пилотирам кораба из небесните плитчини.

Кормилната система, на която в края на краищата се спрях, се състоеше от четири повода — сребърни насочващи жици, оплетени с нишките на слънчевата мрежа. Жиците преминаваха по цялата дължина на мрежата, едната по меридиана на десния борд, втората на левия, трета по горния край на мрежата и четвърта по долния. По дължината на всяка от нишките бяха закачени огнезлатни топки като микроскопични капчици вода върху паяжина. При изтегляне на всяка от жиците, тези малки сфери се доближаваха до мрежата, обгръщайки съответната й част с разреден въздух, което я караше да се придвижва в тази посока заедно с уловения в нея слънчев фрагмент — като кон, следващ направлението на поводите и теглещ след себе си колесницата, която щеше да е моят кораб.

Седмица след като започнах работа по поводите, Рамоночон ми донесе кълбо от сребърни нишки, сияещи с блясъка на Селена.

— Какво е това? — попитах, усещайки как кълбото леко се движи върху дланта ми.

— Успях да извлека малко пречистена лунна материя и изковах от нея тази жица. За разлика от твоите поводи тази практически не може да се скъса. Трябва да я прекараш през центъра, навита на спирала. Когато я дръпнеш, тя ще свие мрежата и ще притегли слънчевия фрагмент към кораба. Нещо като аварийна спирачка, в случай че се наложи. Но не прибягвай твърде често до този метод — корабът може да не издържи напрежението.

— Благодаря ти, главен динамик.

Рамоночон се поклони и излезе, а аз се върнах към прекъснатата работа.

Нуждаех се от закрито място, откъдето да управлявам кораба, затова войниците ми построиха кабина от един от големите сандъци. Изтеглиха го с въжета от складовата пещера, подпряха го на хълмчето на една от лабораториите и го привързаха за земята със стоманени въжета и куки. След това пробиха врата откъм десния борд и изрязаха прозорче отпред, откъдето можех да наблюдавам неподвижно заклинената вагонетка, слънчевата мрежа и моя огнен кон. Четирите сребърни жици и тази от селен бяха прокарани през прозорчето на кабината и завързани за конопени въжета, които се спускаха от макари на тавана. Залепих картата на сферите и епициклите на стената на кабината, а за пилотско кресло използвах няколко навити на руло килима. Не беше като навигационната кула на Клеон, но щеше да свърши работа.

Докато се занимавах с това, Фан приготви уредите за управление, които щяха да са му нужни за неговата част от пилотирането. Всеки ден той излизаше на обиколка из кораба и забиваше сребърни и златни нитове на различни места — седем по върховете на хълмовете, над двайсет на всяко от крилата и по един в цепнатините между опашката и борда. Когато приключи с това, изнамери отнякъде варел с червена боя и прокара линии с голяма калиграфска четка между някои от нитовете. На три пъти той извършва някакви странни процедури с малка златиста мрежа, която караше линиите да се местят сами и да се подреждат в нови фигури. Погледната отгоре, дългата червена линия описваше изящна дъга от крилата към опашката и върха и после обратно. След третия подобен опит Фан обяви, че е готов.