Небесни материи

Оглавление

110

— Добра работа — рекох на Фан, докато изтупвах от ръцете и дрехите си сребристия прах.

— Добра работа наистина — кимна той със сияещо от същия този прах лице.

Насочих шейната към пътеката и скоро след това открих будистката пещера, огромна кухина, затворена отпред от леден корниз. Вътре имаше две дузини малки кръгли шатри, покрити с бели кожи, закрепени върху рейки от бамбукови пръчки. На задната стена беше изрисуван индиец с ведро лице, който държеше света в ръката си, втренчил в него успокояващ поглед. Изображението беше в щрихи, почти без никакъв цвят, но въпреки това приковаваше вниманието също като статуята на Атина в Партенона.

— Шакямуни Буда — поясни Рамоночон.

Жълт заек отмести поглед, но аз се поклоних лекичко на нашия домакин.

Близо до входа имаше зеленчукова градина, в която бяха засадени зеле, ряпа и някакъв непознат за мен зарзават. От една цепнатина в скалата наблизо извираше планинско поточе, водата блещукаше ярко на фона на студената стена.

Жълт заек и Езон си точеха мечовете на камъните край потока. Рамоночон приседна пред една от шатрите.

— Сега какво ще правим, Аяксе? — попита Езон.

— Ще доведем тук нашите преследвачи и волята на Зевс ще бъде изпълнена — отвърнах и гласът ми отекна надалече в пещерата. Посочих Езон и Рамоночон. — Искам вие двамата да вземете лунната шейна и да отнесете съобщение на преследващите ни флотилии.

— На Симахията или на Поднебесното царство?

— И на двете.

— И какво да им кажем? — попита Езон.

— Предайте им, че ако ми пратят делегации от по дузина мъже, съставени от войници и учени, могат да получат частите на фрагмента. Ако откажат, кажете им, че ще потопя слънчевия огън в земята, където той ще прогори тялото на Гея и ще остане на вечна орбита.

— Аякс — намеси се Езон. — Нима ще посмееш да дадеш оръжието в ръцете на Поднебесното царство?

— Не им давам оръжие — възразих, — макар че те ще си помислят точно това.

Езон се изправи и прибра меча в ножницата. Рамоночон напусна шатрата и се отправи към входа, където бях завързал лунната шейна.

— Кажи им, че ще ги чакам утре заранта, три часа след изгрев-слънце — подвикнах след него. Предупреди ги, че ако дойдат по-рано или те вземат в плен, ще изпълня заплахата си.

Будистът и спартанецът се настаниха върху диска от лунен камък и литнаха в небето, за да отнесат обещанието и заплахата ми на империите, които управляваха света. Изпратих ги с поглед и с мълчалива молитва.

σ

В ледената вода на подземния поток ние се изкъпахме за първи път след катастрофата на „Сълзата на Чандра“. Чистата, прозрачна планинска вода отми от тялото ми полепналия прах от дългите седмици напрегната работа. Натърках се силно със сапун и влажна кърпа, за да сваля повърхностния слой кожа, а после се загледах в белите пенливи петна, които потокът отнасяше бързо.

След като измих небесния слой от тялото си, аз се излегнах по гръб във водата. Последните остатъци от хранителната таблетка на Фан ми помогнаха да се изкъпя в ледената вода, без да изпитвам дискомфорт. Лежах, заслушан в успокояващия ромон на потока и в равномерните удари на Гея, майка на всички неща, дълбоките пулсации на земята, които прогонваха умората и ме посрещаха с добре дошъл в утешаващата й прегръдка.

На няколко крачки надолу по течението Жълт заек методично търкаше тялото си от потта и мръсотията с бамбукова четка, която бе намерила в една от шатрите, въпреки че кожата й вече сияеше, сякаш е от чисто злато. Когато приключи, тя развърза плитките си и си изми косата, докато засия като гарванови криле на лунна светлина.

Фан беше запалил малък огън близо до задната стена на пещерата и ние с Жълт заек се изсушихме на него, а през това време старият даоист зае мястото ми в потока. Щом останахме насаме, аз се наведох към Жълт заек и й прошепнах в ухото:

— Трябва да ти разкрия една тайна. В случай че не доживея утрешния ден.

Тя се извърна и ме погледна втренчено.

— Аякс — рече, също шепнешком, и гласът й бе нежен като морски бриз и хаплив като зимен полъх, — нима ще предадеш клетвата, дадена на боговете?

— Не — отвърнах. — Никого няма да предам, тъй като все още се намираме в Хадес и дългът ми повелява да ти помогна да избягаш.

Тя кимна бавно и аз доближих устни до ухото й. След това й прошепнах тайната на Орфическите мистерии. Научих тази, която пазеше живота ми, как да освободи душата си от царството на мъртвите.

Сега, когато съм изправен пред вас, о, богове, заявявам открито с цялата си убеденост, че думите, прошепнати на Жълт заек, не нарушават моята клетва. Защото именно с тази тайна Езон ми бе предал и дълга да се погрижа за нашето оцеляване, а когато я разкрих на Жълт заек, въвеждайки я в свещената група на онези, които знаят истинския път на Орфей, все още не бях изпълнил докрай този дълг. След като й разкрих тайната, аз вече не се страхувах от последствията от моите действия.

Малко по-късно Хелиос се спусна над планините на запад, но двата слънчеви фрагмента продължаваха да озаряват нашия склон като два маяка, насочващи Езон и Рамоночон по обратния път. Изкъпани и преоблечени, Жълт заек, Фан и аз излязохме да ги посрещнем и да им помогнем със закотвянето на лунната шейна за скалата.

— Как мина? — попитах моите вестоносци, когато се прибрахме обратно в пещерата.

— В началото поднебесните не искаха да пращат делегация — докладва Рамоночон, след като се протегна уморено и се почеса по раменете. — Беше очевидно, че подозираха някаква клопка. Но когато им казах, че Фан е жив и е помогнал за връщането ни, генералът се съгласи и те решиха да дойдат, за да видят с очите си какво може да го е накарало да рискува живота на своето семейство.