Греховете на светците

• Предыдущая
• 16/66
• Следующая

На семейство Уинтроп бяха посветени петдесет и четири уебсайта. Дейна тъкмо се канеше да потърси „Апартаменти“, когато нещо привлече вниманието й.

Уинтроп, Тейлър — Съдебен процес. Джоун Синиси, бивша секретарка на Тейлър Уинтроп, повдига обвинение срещу него, впоследствие се отказва.

Дейна препречете изречението. Какво обвинение?

Прегледа още няколко уебсайта, но никъде не се споменаваше за процеса. Въведе името „Джоун Синиси“. Нищо.

— Линията секретна ли е?

— Да.

— Искам доклад за уебсайтовете, които проверява обектът.

— Незабавно ще се погрижим за това.

На следващата сутрин, след като заведе Кемал на училище и отиде в офиса си, Дейна прелисти телефонния указател на Вашингтон. Нямаше Джоун Синиси. Опита с указателя на Мериланд… Вирджиния… Напразно. Сигурно жената се бе преместила да живее другаде.

В кабинета й влезе Том Хокинс, продуцентът на новините.

— Снощи пак изпреварихме конкуренцията.

— Чудесно. — Дейна се замисли за миг. — Том, познаваш ли някого в телефонната компания?

— Естествено. Телефон ли ти трябва?

— Не. Искам да проверя дали един човек има номер, който не е включен в указателя. Смяташ ли, че можеш да го уредиш?

— Дай ми името.

— Синиси. Джоун Синиси.

Той се намръщи.

— Защо ми звучи познато?

— Повдигала е обвинение срещу Тейлър Уинтроп.

— А, да. Спомням си. Беше преди година. Ти беше в Югославия. Мислех, че ще стане страхотна сензация, обаче случаят бързо се потули. Тази Синиси сигурно живее някъде в Европа, но ще се опитам да я открия.

Петнадесет минути по-късно Оливия Уоткинс съобщи:

— Търси ви Том.

— Том?

— Джоун Синиси все още живее във Вашингтон. Намерих номера й.

— Чудесно. — Дейна взе химикалка. — Казвай.

— Пет-пет-пет-две-шест-девет-нула.

— Благодаря.

— Остави благодарностите. Покани ме на обяд.

— Готово.

Вратата на кабинета се отвори и влязоха Дийн Улрик, Робърт Фенуик и Мария Тобозо, сценаристи, които работеха в новините.

— Вечерната емисия ще е адски кървава — каза Робърт Фенуик. — Имаме два катастрофирали влака, самолетна катастрофа и голямо свлачище.

Четиримата се заеха с информационните бюлетини. Срещата свърши след два часа и Дейна набра номера на Джоун Синиси.

Отговори й жена.

— Домът на госпожица Синиси.

— Може ли да разговарям с госпожица Синиси? Обажда се Дейна Евънс.

— Ще видя дали е тук. Един момент, моля.

Дейна зачака. Скоро се обади друг женски глас, тих и колеблив.

— Ало…

— Госпожица Синиси?

— Да.

— Обажда се Дейна Евънс. Чудех се дали…

— Журналистката Дейна Евънс ли?

— Хм… да.

— О! Всяка вечер гледам предаванията ви. Аз съм ваша гореща почитателка.

— Благодаря. Поласкана съм. Чудех се дали бихте могли да ми отделите няколко минути, госпожице Синиси. Искам да поговоря с вас.

— Наистина ли? — В гласа й прозвуча щастлива изненада.

— Да. Може ли да се срещнем някъде?

— Естествено. Искате ли да дойдете вкъщи?

— С удоволствие. Кога ще ви е удобно?

Последва кратко колебание.

— По всяко време. По цял ден съм си тук.

— Какво ще кажете за утре следобед, да речем към два?

— Става. — Джоун Синиси й продиктува адреса си.

— Тогава до утре — каза Дейна и затвори слушалката.

„Защо продължавам с тази история? Е, това ще е краят.“

В два следобед Дейна сиря пред блока на Джоун Синиси на Принс Стрийт. Пред входа стоеше униформен портиер. Тя погледна внушителната сграда. „Как може една секретарка да си позволи да живее тук?“ Дейна паркира и влезе във фоайето.

— Какво обичате? — попита момичето на рецепцията.

— Имам среща с госпожица Синиси. Аз съм Дейна Евънс.

— Да, госпожице Евънс. Тя ви очаква. Качете се с асансьора на последния етаж. Апартамент А.

„На последния етаж?“

Дейна слезе от асансьора и позвъни на вратата на апартамент А. Отвори й униформена прислужница.

— Госпожица Евънс?

— Да.

— Заповядайте.

Апартаментът се състоеше от поне десет стаи и огромна тераса, която гледаше към града. Прислужницата поведе Дейна по дълъг коридор и я покани в просторна дневна в бяло. На дивана седеше дребна слаба жена.

Дейна не бе имала представа какво да очаква, ла жената, която стана да я посрещне, беше истинска изненада. Джоун Синиси бе съвсем обикновена наглед, с мътнокафяви очи, скрити зад дебели очила. Говореше плахо и съвсем тихо.

— Много ми е приятно лично да се запозная с вас, госпожице Евънс.

— Благодаря, че ме приехте. — Дейна седна до Джоун Синиси на големия бял диван до терасата.

— Тъкмо се канех да пия чай. Какво ще кажете за една чаша?

— С удоволствие.

Джоун Синиси се обърна към прислужницата и каза почти срамежливо:

— Би ли ни донесла чай, Грета?

— Да, госпожо.

— Благодаря, Грета.

Във всичко това имаше нещо странно. Джоун Синиси и този апартамент не се връзваха. Как можеше да си позволи да живее тук? Какво споразумение бе сключил с нея Тейлър Уинтроп? И за какво беше обвинението?

— Никога не пропускам вашите предавания — тихо каза Джоун Синиси. — Вие сте чудесна.

— Благодаря ви.

— Помня, когато бяхте в Сараево и падаха бомби… Непрекъснато ме беше страх, че ще ви се случи нещо.

— Честно казано, и аз се страхувах.

— Трябва да е било ужасно преживяване.

— Да, в известен смисъл наистина е така.

Грета се върна с чай и сладки и подноса на масата.

— Аз ще налея — рече Джоун Синиси. — Искате ли сладка?

— Не, благодаря.

Дребната жена подаде на Дейна пълната чаша.

• Предыдущая
• 16/66
• Следующая