Греховете на светците

• Предыдущая
• 28/66
• Следующая

— Само за един ден. Само докато… разбера. — Рейчъл отново се разплака.

— Рейчъл… — Чувстваше се раздвоен. — Ще опитам. Ще ти се обадя.

Тя хлипаше.

— Оливия, резервирай ми място в сутрешен самолет за Аспен, Колорадо — каза Дейна на секретарката си, когато се върна от съвещание. — И стая в хотел. А, и кола под наем.

— Ясно. Господин Конърс ви чака в кабинета ви.

— Благодаря. — Тя влезе. Джеф зяпаше през прозореца. — Здрасти, мили.

Той се обърна.

— Здрасти, Дейна.

На лицето му се бе изписало странно изражение. Дейна го погледна загрижено.

— Добре ли си?

— Сложен въпрос — мрачно отвърна Джеф. — И да, и не.

— Сядай. — Дейна се настани срещу него. — Какво се е случило?

Той тежко въздъхна.

— Рейчъл има рак на гърдата.

— Ужасно. Ще се оправи ли?

— Обади ми се сутринта. Още не знаят дали е сериозно. Изпаднала е в паника. Помоли ме да отида във Флорида, за да я подкрепям. Първо исках да говоря с теб.

Дейна се приближи до него и го прегърна.

— Разбира се, че трябва да отидеш. — Тя си спомни обеда с Рейчъл.

— Ще се върна след ден-два.

— Имам проблем, Мат — каза Джеф. — Налага се да замина за няколко дни.

— Какво е станало?

— Отнася се за Рейчъл.

— Бившата ти жена ли?

— Да. Току-що е научила, че има рак.

— Съжалявам.

— Така или иначе, тя има нужда от морална подкрепа. Искам следобед да замина за Флорида.

— Разбира се. Мори Фалстийн ще те замести. Обади ми се да ми кажеш как е Рейчъл.

— Непременно. Благодаря, Мат.

Два часа по-късно Джеф се качи на самолета за Маями.

Най-непосредственият проблем на Дейна беше Кемал. „Не мога да замина за Аспен, без да съм намерила сигурен човек да го гледа — помисли си тя. — Но кой може да се справя с чистенето, прането и най-непослушното момче на света?“

Позвъни на Памела Хъдсън.

— Извинявай, че те безпокоя, Памела, но се налага да замина за известно време и няма на кого да оставя Кемал. Случайно да познаваш добра детегледачка с търпение на светица?

Последва кратко мълчание.

— Да. Казва се Мери Роуан Дейли, преди години работеше при нас. Истинско съкровище е. Ще я потърся и ще й кажа да ти се обади.

— Благодаря ти.

— Дейна, търси те някоя си Мери Дейли — каза Оливия.

Тя вдигна слушалката.

— Госпожа Дейли?

— Да, аз съм. — В топлия й глас се долавяше силен ирландски акцент. — Госпожа Хъдсън каза, че имате нужда от детегледачка за сина ви.

— Точно така — потвърди Дейна. — Налага се да замина за ден-два. Можете ли да се отбиете вкъщи утре рано сутринта, да речем в седем часа, за да поговорим?

— Естествено. За щастие в момента съм свободна.

Дейна й даде адреса си.

— Ще дойда, госпожице Евънс.

На другата сутрин Мери Дейли пристигна точно в седем. Беше петдесетинагодишна, ниска и топчеста, с бодра походка и широка усмивка. Стисна ръката на Дейна и каза:

— Много се радвам да се запознаем, госпожице Евънс. Гледам ви по телевизията винаги, когато мога.

— Благодаря.

— А къде е младият господин?

— Кемал! — извика Дейна.

Момчето излезе от стаята си и погледна госпожа Дейли с изражение, което казваше: „Отврат“.

Детегледачката се усмихна.

— Кемал, нали? Ти си първият човек с това име, с когото се запознавам. — Тя се приближи до него. — Трябва да ми кажеш какво обичаш да ядеш. Аз съм страхотна готвачка. Двамата чудесно ще се разбираме.

„Надявам се“ — помисли си Дейна.

— Госпожо Дейли, ще можете ли да останете при Кемал, докато отсъствам?

— Разбира се, госпожице Евънс.

— Чудесно — признателно каза Дейна. — Вижте, тук не е много просторно. Условията за спане са…

Жената се усмихна.

— Не се безпокойте. Диванът ще свърши работа.

Дейна облекчено въздъхна. После си погледна часовника.

— Ще дойдете ли с мен да заведем Кемал на училище? После трябва да го вземете в два без петнайсет.

— Естествено.

Кемал се обърна към нея.

— Ще се върнеш, нали, Дейна?

Тя го прегърна.

— Разбира се, че ще се върна, миличък.

— Кога?

— След няколко дни. — „С някои отговори.“

На бюрото й я очакваше пакетче в красива обвивка. Тя любопитно го разгледа и го отвори. Вътре имаше златна писалка. На картичката пишеше: „Скъпа Дейна, приятно пътуване.“ Подписът гласеше: „Бандата“.

Дейна прибра писалката в чантата си.

Докато Дейна се качваше на самолета, един мъж в работнически дрехи натисна звънеца на бившия апартамент на семейство Уортън. Вратата се отвори, новият наемател кимна и отново я затвори. Мъжът натисна звънеца на Дейна.

Госпожа Дейли застана на прага.

— Да?

— Госпожица Евънс ме прати да поправя телевизора й.

— Заповядайте.

Глава 12

Рейчъл Стивънс посрещна Джеф на международното летище в Маями.

„Боже мой, тя е невероятно красива! — помисли си Джеф. — Не мога да повярвам, че е болна.“

Рейчъл го прегърна.

— О, Джеф! Благодаря ти, че дойде.

— Изглеждаш поразително — увери я той.

Двамата се запътиха към очакващата ги лимузина.

— Всичко ще се окаже наред, ще видиш.

— Разбира се.

— Как е Дейна?

Джеф се поколеба. Точно в този момент не искаше да парадира с щастието си.

— Добре е.

— Късметлия си. Тя е чудесна. Знаеш ли, другата седмица имам снимки на Аруба.

— На Аруба ли?

— Да. Можеш ли да се сетиш защо приех тази работа? Защото там прекарахме медения си месец. Хотелът беше прекрасен, нали? А как се казваше планината, на която се изкачихме?

— Хуиберг.

Рейчъл се усмихна.

— Не си забравил.

— Никой не забравя медения си месец, Рейчъл.

Тя постави длан върху ръката му.

• Предыдущая
• 28/66
• Следующая