Выбери любимый жанр

Оценить:

Греховете на светците

Оглавление

— Полет двеста и двайсет на „Еър Франс“ за Вашингтон. Моля всички пътници да приготвят паспортите и бордните си карти и да се насочат към портал три.

Дейна се изправи и се запъти натам.

— Обектът се приближава към портала — съобщи по клетъчния си телефон мъжът, който я наблюдаваше от гишето на „Аерофлот“.

Роджър Хъдсън вдигна слушалката и набра някакъв номер.

— Тя пътува с полет двеста и двайсет на „Еър Франс“. Чакайте я на летището.

— Какво да направим с нея?

— Инсценирайте автомобилна злополука.

Летяха на височина четиринадесет хиляди метра в безоблачно небе. Всички места бяха заети. До Дейна седеше американец.

— Грегъри Прайс — представи се той. — Търгувам с дървен материал. — Беше четиридесетинагодишен, с продълговато лице, светлосиви очи и мустаци. — Русия е страхотна страна, нали?

„В Красноярск двайсет и шест се произвежда плутоний, ключовата съставка в атомното оръжие.“

— Руснаците се различават от нас, естествено, но с времето човек свиква с тях.

„Тук живеят и работят сто хиляди учени и специалисти.“

— Е, не готвят като французите. Когато идвам тук в командировка, винаги си нося храна.

„Не могат да излизат навън. Не могат да им идват гости. Трябва напълно да се откъснат от света.“

— По работа ли бяхте в Русия?

Дейна се върна в настоящето.

— На почивка.

Той я погледна изненадано.

— Не сте избрали подходящо време за почивка в Русия.

Когато стюардесата им донесе менюто, Дейна понечи да откаже, ала в следващия момент осъзна, че умира от глад. Не си спомняше кога за последен път е яла.

— Ако ви се пие бърбън, мога да ви предложа от собствените си запаси, госпожице — каза Грегъри Прайс.

— Не, благодаря. — Тя си погледна часовника.

Щяха да кацнат след няколко часа.

Самолетът на „Еър Франс“ се приземи на летище „Дълес“. Четирима мъже наблюдаваха пътниците, които слизаха по рампата.

— Приготви ли спринцовката? — попита единият.

— Да.

— Закарай я при парка Рок Крийк. Шефът иска да инсценираме автомобилна злополука.

— Ясно.

Те отново погледнаха към изхода. Пътниците носеха тежки вълнени дрехи, канадки, наушници, шалове и ръкавици. Когато потокът им най-после секна, първият мъж намръщено рече:

— Ще отида да проверя защо се бави.

Той се спусна по рампата и влезе в самолета. Вътре вече бяха хората от поддръжката. Мъжът мина по пътеката и надзърна в тоалетните. Бяха празни. Главната стюардеса тъкмо си тръгваше.

— Къде седеше Дейна Евънс? — попита я той.

Жената се изненада.

— Дейна Евънс ли? Имате предвид телевизионната водеща?

— Да.

— Не е пътувала с този самолет. Жалко. С удоволствие бих се запознала с нея.

— Знаете ли кое му е страхотното на бизнеса с дървен материал, госпожице? — попита Грегъри Прайс. — Че продуктът ви си расте съвсем сам. Да, човек само си седи и гледа как майката Природа прави пари вместо него.

По високоговорителя се разнесе глас:

— След няколко минути ще кацнем на чикагското летище „О’Хеър“. Моля, затегнете коланите и върнете облегалките си във вертикално положение.

— Да, не искам да съм отпусната назад, когато умирам — цинично подметна жената оттатък пътеката.

Думата „умирам“ внезапно сепна Дейна. Тя отново чу пукота на куршумите, които рикошираха в стената на блока, и усети силната ръка, която я блъскаше под колелата на връхлитащия камион.

Няколко часа по-рано, докато седеше в чакалнята на Шереметиево II, Дейна се бе успокоявала, че всичко ще се оправи, че доброто ще победи. Ала не преставаше да я гризе нещо, което беше чула. Но от кого? От Мат? Жданов? Тим Дрю? Колкото повече се мъчеше да си спомни, толкова повече й се изплъзваше.

— Полет двеста и двайсет на „Еър Франс“ за Вашингтон. Моля всички пътници да приготвят паспортите и бордните си карти.

Дейна се изправи и се запъти към портала. Когато понечи да покаже билета си, внезапно си спомни последния си разговор със Саша Жданов.

„Никой не знае, че съм там.“

Единственият човек, на когото бе разкрила къде се крие Жданов, беше Роджър Хъдсън. И скоро след това бяха убили Жданов. Сенаторът още от самото начало бе загатвал за някаква тъмна връзка на Тейлър Уинтроп с Русия.

„Когато бях в Москва, чух слух, че Уинтроп участвал в някаква частна сделка с руснаците…“

„Малко преди да стане посланик в Русия, Тейлър Уинтроп казал на близките си приятели, че категорично се оттегля от обществения живот…“

„Всъщност Уинтроп е настоял президентът да го назначи за посланик…“

Дейна беше съобщавала на Роджър и Памела за всеки свой ход. Те през цялото време я бяха шпионирали. И можеше да има една-единствена причина:

Тайнственият партньор на Тейлър Уинтроп бе Роджър Хъдсън.

Самолетът на „Америкън Еърлайнс“ кацна на летище „О’Хеър“ в Чикаго и Дейна надникна през прозореца. Не забеляза нищо подозрително. Нервите й бяха опънати до крайност. Докато влизаше в терминала, се опитваше да се движи с тълпата. Спешно трябваше да се обади по телефона. По време на полета й беше хрумнало нещо ужасно, в сравнение с което собствената й безопасност нямаше значение. Кемал. Дейна веднага си помисли за Джак Стоун. Неговата организация бе достатъчно мощна, за да им осигури защита. Тя беше сигурна, че майорът ще й помогне.

„Колкото по-малко знам, толкова по-добре, госпожице Евънс. Така ще съм ви от по-голяма полза, ако разбирате какво искам да кажа.“

Дейна се отдалечи в ъгъла на терминала, бръкна в чантата си, извади номера, който й бе дал Джак Стоун, и го набра. Той отговори още на първото иззвъняване.