Стингър

Оглавление

— Мили боже! — Тя спря рязко при вида на кръвопролитието. Пако се беше размърдал и замаяно се опитваше да седне. — Кой направи това? Веднага ми отговорете!

Гнуси се огледа наоколо. Острият й поглед порази всички с често срещаното в Престънската гимназия заболяване „ни чул, ни видял“.

— Ти видя ли, младежо? — Госпожица Джепардо отправи настоятелен въпрос към Рей, който моментално си свали очилата и започна да ги бърше с ризата си. — Вие, господин Хермоса? — извика пронизително тя, но Рубен хукна да бяга. Гнуси знаеше, че до края на четвъртия час всички кротали в училището щяха да знаят за случилото се, но не даваше пет пари за това. Лош късмет, помисли си тя и зачака погледът на госпожица Джепардо да падне върху нея.

— Госпожица Слатъри — Джепардо произнесе името така, сякаш в него имаше нещо заразно, — мисля, че вие сте на дъното на всичко това. Написано е на челото ви!

— Така ли? — попита Гнуси съвсем невинно. — Я тогава вижте какво е написано тук.

Тя се обърна и се наведе, показвайки как тесните й панталони се бяха скъсали по задния шев, а Гнуси — както Рей и всички други видяха — не носеше никакво бельо.

Рей почти припадна. Коридорът се изпълни с гръмогласен смях и подвиквания. Той започна да си наглася очилата и за малко не ги изпусна. Когато най-сетне ги нагласи, можа да види малката пеперудка, татуирана на дясната буза на Гнуси.

— О-о… божичко! — Лицето на госпожица Джепардо пламна като посипано с червен пипер. — Веднага се изправете!

Гнуси се подчини и се завъртя грациозно като манекенка. В коридора вече цареше пълен хаос, защото се напълни с наизлезли от класните стаи ученици и учители, които смело се опитваха да ги спрат. С учебника си по английски под ръка и накриво поставени очила Рей се чудеше дали Гнуси би се оженила за него поне за една нощ.

— Веднага отивай в канцеларията на директора! — Госпожица Джепардо се опита да хване ръката ни момичето, но то се шмугна настрани.

— Не, няма да отида — твърдо отвърна Гнуси. — Отивам вкъщи да си сменя панталоните, ето какво ще направя. — Тя прекрачи през Пако Легранде и тръгна предизвикателно към вратите за крило „Б“, последвана от хор от възгласи и смях.

— Ще те изгоня от училището! Ще те докладвам на директора! — заклати отмъстително пръст госпожица Джепардо.

Гнуси спря на прага, обърна се и фиксира жената с поглед, който можеше да убие и ястреб.

— Не, няма да го направиш. Твърде много неприятности ще си създадеш. И без това единственото, което направих, е, че си пръснах панталоните. — Тя намигна бързо на Рей и го накара да се почувства като посветен в рицарство от Гуиневер, въпреки че думите й бяха далече от светския жаргон. — Не си цапай краченцата, момченце — каза му тя, като отвори вратата и излезе навън на светло. Косата й заблестя на слънцето.

— Ще свършиш в женския затвор! — изсъска госпожица Джепардо, но вратата се затвори и Гнуси изчезна. Госпожицата се завъртя и кресна на зяпачите: — Веднага се върнете обратно по стаите си!

От вика й чак прозорците потрепериха. След около секунда се чу закъснелият звънец и настана нова бъркотия.

Рей беше опиянен от похот. Гледката на задните части на Гнуси щеше да остане в съзнанието му до деветдесетгодишна възраст, когато задните части на момичетата вече нямаше да имат такова значение за него. Членът му започна да се втвърдява, като че ли тази част от тялото му имаше свой собствен мозък, а всичко останало беше просто ненужен придатък. Понякога си мислеше, че беше поразен от някакъв чуждоземен сескслъч или нещо такова и просто не можеше да изгони тази мисъл от главата си, макар че сигурно щеше да остане вечно девствен, ако се съдеше по реакцията на повечето момичета към него. Боже, ама че труден живот!

— Какво си застанал тук? — Лицето на госпожица Джепардо се приближи до неговото. — Да не спиш прав?

Рей не знаеше в кое от очите й да гледа.

— Не, госпожо.

— Тогава тръгвай за час! Веднага!

Рей затвори шкафчето си, щракна ключалката и избяга по коридора. Но преди да свие зад ъгъла, чу гласа на госпожица Джепардо:

— Какво ти има, хулиган такъв? Не можеш ли да ходиш?

Рей погледна назад. Пако се беше изправил. Лицето му бе посивяло. Той се държеше за слабините и с мъка се заклатушка към учителката по история.

— Ще трябва да те заведа при сестрата, млади човече. — Тя го хвана за ръката. — Никога не съм виждала такова нещо през…

Пако внезапно се наклони напред и избълва закуската си върху шарената рокля на госпожица Джепардо.

Рей побягна и инстинктивно сви глава още преди да е чул крясъка, който последва.

8. Въпросът на Дани

Дани Чафин беше двайсет и две годишен младеж с навъсено лице, чийто баща притежаваше Ледената къща. Той току-що беше свършил с доклада пред шерифа Ванс относно безрезултатните си телефонни проучвания за въпросните хеликоптери, когато и двамата чуха металическото тракане на въртящи се лопати.

Изтичаха веднага навън, където ги посрещна прашна вихрушка.

— Боже всемогъщи! — извика Ванс, видял тъмната сянка на хеликоптер, който се приземява в Престън парк.

Ред Хинтън, който минаваше с пикапа си по улица „Селесте“, едва не се заби в предната витрина на Дома на красотата на Айда Янгър. Мейвис Локридж излезе от магазина „Царството на обувките“ и закри лице с шала си. От прозорците на банката започнаха да надничат хора и Ванс беше сигурен, че възрастните безделници, които седяха пред Ледената къща и се проветряваха на слабия ветрец, вече си бяха плюли на петите.