Выбери любимый жанр

Оценить:

Греховете на светците

Оглавление

— Откога го познаваш? — предпазливо попита Дейна.

— От достатъчно време, скъпа. Ние сме точно един за друг. Извадих страхотен късмет.

— Той работи ли нещо?

— Престани да се държиш като баща ми. Разбира се, че работи. Той е преуспяващ застрахователен агент. Казва се Питър Томкинс. Има великолепна къща в Уестпорт и нямам търпение да дойдете с Кимбал, за да ви запозная е него. Нали ще дойдете?

— Разбира се.

— Питър също много иска да се запознае с теб. Постоянно разправя на всички колко си известна. Сигурна ли си, че ще можеш да отделиш време?

— Да. — Дейна нямаше предавания през почивните дни. — Ще ми бъде приятно.

— Скоро ще се запознаеш с баба си — каза Дейна, когато го взе от училище. — Ще бъдем истинско семейство, миличък.

— Върха.

Тя се усмихна.

— Все не успявам да ти насмогна на жаргона.

Рано сутринта в събота Дейна и Кемал потеглиха за Кънектикът.

— Това ще е чудесно за всички — увери момчето тя. — Дядовците и бабите обожават да глезят внуците си. А и ще можеш да им гостуваш.

— И ти ще си там, нали? — нервно попита Кемал.

Дейна стисна ръката му.

— Да.

Къщата на Питър Томкинс се оказа очарователна стара вила на Блайнд Брук Роуд, край която течеше поточе.

— Хей, гот е — каза Кемал.

Дейна разроши косата му.

— Радвам се, че ти харесва. Често ще идваме тук.

Входната врата се отвори и на прага застана Айлийн Евънс. По лицето й все още личаха следи от някогашна красота, ала горчивината беше замазала миналото с груба четка. До госпожа Евънс се появи приятен наглед мъж на средна възраст с широка усмивка.

Айлийн се втурна и прегърна дъщеря си.

— Дейна, скъпа! А ето го и Кимбал!

— Мамо…

— Значи това е прочутата Дейна Евънс, а? — обади се Питър Томкинс. — Разказах на всичките си клиенти за теб. — Той се обърна към Кемал. — А това е момчето. — Застрахователният агент забеляза празния му ръкав. — Ти не ми каза, че е сакато.

Дейна се вледени. На лицето на Кемал се изписа стъписване.

Питър Томкинс поклати глава.

— Ако имаше застраховка в нашата фирма, сега щеше да е милионер. — Той посочи към вратата. — Влизайте. Сигурно сте гладни.

— Вече не — напрегнато рече Дейна и погледна Айлийн. — Връщаме се във Вашингтон.

— Съжалявам, Дейна, аз…

— И аз съжалявам. Надявам се, че не допускаш огромна грешка. Желая ви всичко хубаво на сватбата.

— Дейна…

Дейна и Кемал се върнаха в колата и потеглиха. Айлийн смаяно ги проследи с поглед.

— Какво толкоз пък казах? — удивено попита Питър Томкинс.

— Нищо, Питър — въздъхна Айлийн Евънс. — Нищо.

По обратния път Кемал мълчеше. Дейна от време на време хвърляше поглед към него.

— Ужасно съжалявам, миличък. Някои хора просто са…

— Той е прав — горчиво отвърна момчето. — Аз съм сакат.

— Не си сакат — възрази тя. — За човек не се съди по броя на ръцете и краката му, а по това какво представлява.

— Нима? И какво представлявам аз?

— Ти имаш боен дух. Гордея се с теб. Знаеш ли, онзи дебелак беше прав за едно — гладна съм. Предполагам, че това не те интересува, но в момента виждам напред ресторант на „Макдоналдс“.

Кемал се усмихна.

— Супер.

След като Кемал си легна, Дейна седна в дневната да помисли и започна да превключва новинарските канали. Всички предаваха материали за убийството на Гари Уинтроп.

— … с надеждата, че откраднатият бус може да насочи следователите към убийците…

— … два куршума от берета. Полицията проверява всички магазини за оръжие, за да…

— … и бруталното убийство на Гари Уинтроп в скъпия северозападен квартал доказа, че никой не е…

Нещо я глождеше и дълго не успя да заспи. Когато на сутринта се събуди, изведнъж осъзна какво не й е давало мира. Парите и бижутата бяха непокътнати. Защо убийците не ги бяха взели?

Тя стана и докато си правеше кафе си спомни пресконференцията на началника на полицията Дан Бърнет.

„Имате ли списък на откраднатите картини?“

„Да. Всички те са добре известни. Списъкът е предаден на музеите, търговците на произведения на изкуството и на колекционерите. В момента, в който някоя от тях се появи, престъпникът ще бъде открит.“

„Крадците сто на сто са знаели, че няма да могат лесно да продадат плячката — помисли си Дейна. — Това означава, че обирът е бил организиран от богат колекционер, който възнамерява да запази картините за себе си. Но нима такъв човек ще се остави в ръцете на двама убийци?“

В понеделник сутринта, когато Кемал се събуди, Дейна му приготви закуска и го заведе на училище.

— Приятен ден, миличък.

— Чао, Дейна.

След като го видя да влиза в сградата, тя се отправи към полицейския участък на Индиана Авеню.

Пак валеше сняг.

Детектив Финикс Уилсън, който ръководеше следствието на убийството на Гари Уинтроп, бе опитен в полицейската работа мизантроп с няколко белега, показващи как е станал такъв. Когато Дейна влезе в кабинета му, той вдигна глава от бюрото си.

— Никакви интервюта — изсумтя детективът. — Когато се появи нова информация за убийството на Уинтроп, ще я чуете на пресконференцията заедно с всички останали.

— Не съм дошла да разговаряме за това — каза Дейна.

Той я изгледа скептично.

— Нима?

— Да. Интересуват ме откраднатите картини. Предполагам, че имате списъка им.

— И какво от това?

— Бихте ли ми дали копие?

— Защо? — подозрително попита детектив Уилсън. — Какво сте намислили?

— Искам да видя какво са откраднали убийците. Може би ще направя предаване за това.

Детективът я погледна замислено.

— Добра идея. Колкото повече се разпространи информацията за картините, толкова по-малка е вероятността убийците да ги продадат. — Той се изправи. — Взели са дванайсет платна и са оставили много повече. Сигурно ги е домързяло да ги носят всичките. Напоследък е трудно да си намериш сигурни помощници. Ще ви донеса списъка.